За няколко дни новият собственик на една от най-популярните социални мрежи в света Илон Мъск уволни целия директорски борд, започна масови съкращения, въведе плащане за удостоверяване на профили и предизвика отлив на стотици хиляди потребители.
Самият той казва, че предстои да направи „много глупости“, докато намери верния път. Мнението на критиците му е същото.
В края на октомври Мъск окончателно завърши сделката за придобиване на Туитър за 44 млрд. долара след месеци забавяне, колебание и съдебни спорове с компанията. Сделката донесе на Мъск и дълг от 13 млрд. долара, вследствие на който се предполага, че той започна масови съкращения на персонала.
Служители започнаха да съобщават за хаос в компанията, някои от тях – че са загубили достъп до работните си материали без предварително уведомление, а други – че на хора от оставащия екип се налага да спят в офиса, за да наваксат задачите, които се трупат по време на промените.
Радикалният подход на Мъск доведе до това ООН да го призове да гарантира човешките права в мрежата, а комисарят по вътрешния пазар на Европейския съюз Тиери Бретон да му припомни за новите правила за модериране на съдържание в ЕС, описани в Закона за цифровите услуги.
Мъск казва, че ще спазва законите и че ангажиментът на Туитър към модерирането на съдържание е „абсолютно непроменен“. От компанията съобщават, че съкращенията са по-малки в екипа, отговорен за предотвратяване на разпространението на дезинформация.
Вече има признаци обаче, че Мъск, най-богатият човек в света, ще промени коренно не само начина на модериране на съдържание, но също контрола върху потребителите, както и формата, под която съществува Туитър.
„Ще направи много глупости“
Туитър е основан през 2006 година като платформа за микро-блогване. В началото тя позволява на потребителите да публикуват текст до 140 знака. По-късно знаците стават вече 280, могат да се добавят видео и линкове. Активните потребители по света са над 200 милиона.
Туитър не е толкова популярен колкото Фейсбук, Инстаграм или ТикТок, но е предпочитана платформа за политици и държавни институции. Често новините започват от няколко думи в Туитър на някой президент или премиер. Обикновено техните профили имат синьо кръгче с тикче, което удостоверява, че профилът наистина е на този човек. Досега Туитър добавяше този знак безплатно.
Всеки може да си плати и да получи знака, който удостоверява неговата автентичност.
Сега Мъск реши да продава синьото тикче за 8 долара месечно. Всеки може да си плати и да получи знака, който удостоверява неговата автентичност.
„(Моето) основно притеснение срещу новото предложение на Twitter Blue (синия тик) е, че логото за потвърждаване е знак за доверие, т.е. „потвърдихме, че лицето е това, което казва, че е“, написа в Туитър бившият директор на Агенцията за киберсигурност и инфраструктурна сигурност на САЩ Крис Кребс.
„Сега това е „ние вярваме на техните $ и тяхната дума за това“. В навечерието на избори, когато източникът на информация е от решаващо значение, [това] е голям риск“, добави той.
Притесненията се потвърдиха само няколко дни по-късно. Вълната от фалшиви самоличности със синьо тикче накара Туитър временно да спре услугата. Мъск обеща скоро компаниите да имат право да идентифицират кои профили са свързани с тях.
Мъск опита също да въведе сив знак, предназначен за обозначаване на правителствени акаунти, големи марки и медии, но съобщи, че го е „убил“ в същия ден, в който той започна да функционира.
„Моля, имайте предвид, че Туитър ще направи много глупости през следващите месеци“, написа той в Туитър. „Ще запазим това, което работи, и ще променим това, което не работи.“
Откакто придоби мрежата Мъск предизвика съмнения относно способността си да я управлява. Той самият призна в неделя, че има вероятност компанията да фалира, тъй като губи по 4 млн долара на ден. „(Той) кара всички да се тревожат“, каза Брус Дейсли, вицепрезидент на компанията за Европа, Близкия изток и Африка от 2015 г. до 2020 г.
„Според мен Илон си мислеше, че ще дойде и ще реши всичко, но много бързо ще разбере, че това е много по-сложно“, каза той, цитиран от Гардиън. „От всяко публично действие, което е предприел с цялото това придобиване, е съвсем очевидно: той не знае какво прави“.
„Никакво предупреждение“
Мъск написа, че няма да има важни решения относно съдържанието или възстановяването на забранени акаунти преди да създаде „съвет за модериране на съдържанието“, който по негови думи да се състои от хора с различни гледни точки. Като активен потребител на мрежата обаче той вече е демонстрирал възгледите си за това кой трябва да може да публикува съдържание в нея.
Мъск се ангажира пряко с фигури от политическата десница, пише Асошиейтед прес, които апелират за по-малко ограничения, включително спрямо републиканския кандидат за държавен секретар на Аризона, който приписва на Мъск заслугата, че му е позволил да започне отново да публикува в мрежата, след като акаунтът му е бил спрян за краткo.
Мъск неведнъж е изказвал мнение, че Туитър се регулира пристрастно към левицата, че се ощетяват консерваторите, както и че не одобрява постоянната забрана на профили.
Един от поводите за тези изказвания е постоянната забрана на профила на бившия президент от републиканската партия Доналд Тръмп през януари 2021 г. Тогава Туитър мотивира решението си с аргумента, че е „много вероятно туитовете на бившия президент да насърчат и вдъхновят хората да повторят престъпните действия, извършени в Капитолия на 6 януари 2021 г.“.
Става дума за нахлуването на стотици привърженици на Тръмп в Конгреса във Вашингтон след обявяването на резултатите от президентските избори в началото на 2021 г., на които спечели Джо Байдън. Тогава те изпочупиха врати, мебели и предмети и обсадиха залата, в която се бяха залостили депутати. Няколко души загинаха, а над 140 полицаи бяха ранени.
По-рано тази година Мъск каза, че ще отмени забраната, като нарече Туитър „ляво пристрáстен“. „Наистина смятам, че не беше правилно да забраняваме профила на Доналд Тръмп“, каза той на конференция на Файненшъл Таймс през май.
„Мисля, че това беше грешка. Тя отчужди страната и не доведе до това Доналд Тръмп да няма право на глас. Мисля, че това беше морално лошо решение и крайно глупаво“.
Други личности, на които за постоянно е забранен достъпът до мрежата, са американският теоретик на конспирацията Алекс Джоунс, както и великобританката Кейти Хопкинс, крайнодясна политическа коментаторка.
Въпреки противопоставянето си на забраните преди дни Мъск спря акаунта на американската комедиантка Кати Грифин, която беше сменила името на профила си с неговото, за да го пародира.
Заедно с това Мъск обяви незабавна забрана на акаунтите, които се представят за някой друг, без да посочват, че това е шега, като уточни, че няма да има „никакво предупреждение“ преди налагането на мярката и че всяка промяна на името ще доведе до загуба на синия тик, който удостоверява личността на собственика.
Няколко дни по-късно Мъск заговори за въвеждане на „пародийни“ акаунти, които да информират публиката, че са пародия на други личности или организации.
„Абсолютна“ свобода на словото
Мъск се закани да превърне Туитър в бастион на свободното слово и се определя като „абсолютист“ в това отношение. По-късно, в края на октомври той изрази по-умерена позиция:
„Освен че трябва да спазваме законите на страната, нашата платформа трябва да бъде топла и приветлива за всички“, написа Мъск.
Медията Си Ен Би Си обаче дава няколко примера, които показват, че Мъск неведнъж е опитвал да повлияе върху това, което журналисти, блогъри, анализатори и други изследователи казват за неговите компании и продукти или за самия него.
Един от примерите е от 2018 г., когато Мъск прекъсва и се кара на анализатор по време на разговор за приходите на Тесла.
„Извинете, следващият, следващият. Скучните, глупави въпроси не са готини“, казва той след въпрос за капитала на компанията му. Малко по-рано, пише Си Ен Би Си, Тесла е обявила най-тежката финансова загуба за тримесечие в историята си. По-късно Мъск се извинява.
Той и Тесла също така са искали от репортери да подписват споразумения за неразкриване на информация или да показват чернови на материалите си преди публикуване. Медията съобщава и за случаи, в които Мъск се е възмущавал от блогове на свои фенове, когато те пишат за недостатъците на Тесла.
„Приложение за всичко“
Очакват се големи промени в социалната мрежа и от гледна точка на формата ѝ на съществуване. Тази година Мъск изказа намерение да я превърне в суперприложение или както го нарича той – „приложение за всичко“. Супреприложенията предлагат набор от услуги, сред които изпращане на съобщения, социални мрежи, разплащания и електронна търговия.
Най-известният пример за подобно суперприложение е китайското WeChat, което се ползва от над 1 млрд потребители месечно и е неизменна част от ежедневието в Китай, пише Ройтерс. Чрез него потребителите могат да извикат кола или такси, да изпращат пари на приятели и роднини или да извършват плащания в магазините.
През юни Мъск каза, че извън Азия няма еквивалент на суперприложение като WeChat.
„В Китай на практика живеете с WeChat“, каза той и добави, че вижда възможност да създаде такова приложение.
Според съобщенията, публикувани във фазата на разкриване на информация по съдебния спор между Мъск и Туитър преди сключването на сделкатта, милиардерът и членове на вътрешния му кръг са си писали многократно за идеята да добавят цифрови плащания към Туитър.
