„Искам да отбележа, че Хърватия също не отговаряше на критериите инфлация, както и на държавния дълг. Проблемът е преди всичко политически и се крие в липсата на ясна политическа воля и визия за влизането в Еврозоната. Ако сравним с Хърватия, те от дълго време се готвят, имаха програма, голяма политическа подкрепа. Самото правителство следваше тази цел, докато при нас с тези служебни правителства и промени, липсва политическа воля“, каза проф. Ганчо Ганчев в Bulgaria ON AIR.
Според доц. Румен Драганов въвеждането на еврото е процес, който ще приключи с неговото приемане в страната. „Ако имаме разсъждения по въпроса, то те са кога ще се случи това – дали 2024 – 2025. Става въпрос за политическо решение, то не се взема само у нас.
Ако парламентът е малко по-динамичен през летните месеци, може да се случи и на по-ранната дата“, заяви още той.
На въпрос дали ни трябва консервативен бюджет, проф. Ганчев отговори, че изискването до 3% от БВП не е особено консервативно. „Мисля, че е постижимо. Имаме доста големи разходи в бюджета, свързани с компенсацията на високата цена на електроенергията, но тези компенсации не са свързани с определени условия. Проблемът не е в социалната политика, колкото в структурните разходи, трябва да има условия. Компаниите трябва да бъдат компенсирани, ако поемат конкретни ангажименти да не вдигат например цените“, призова доц. Драганов пред Bulgaria ON AIR.
„Това е сериозен въпрос, по който България няма да е единствената, която ще вземе решение. Въпросът е важен за Европа. Не изключвам от 1 януари 2024 година да влезем в Еврозоната“, сподели доц. Драганов.
„Ние сме във валутен борд, с инфлацията се бори централната банка. Нямаме монетарна политика, нямаме инструменти, с които да повлияем на инфлацията и това прекрасно се разбира в ЕЦБ. Инфлацията тук е породена от външни фактори и структури на българския пазар“, смята проф. Ганчев.
