В първия работен ден на 2023 г. България сключи споразумение с турската газова компания “Боташ”. Според управляващите договорът ще даде достъп на България до турските терминали за втечнен газ и до турските газопроводи и така ще осигури алтернативен маршрут за доставки.
Сключването на споразумението беше представено като “пробив” и “исторически момент”. И наистина, осигуряването на алтернативен път, по който природен газ може да стига до България, изглежда като добро постижение. Особено на фона на прекратените доставки от Русия, която осигуряваше три четвърти от газа за страната само допреди няколко месеца.
Около споразумението между “Булгаргаз” и турската “Боташ” обаче има много неизвестни.
То идва на фона на намерението на руския президент Владимир Путин да превърне Турция в “хъб” за руския газ. Това предизвика експерти и някои политици да се усъмнят, че споразумението с Турция може да се превърне в “задна врата” за продължаване на доставките на руски газ. Служебното правителство отрича тази възможност.
Въпросите обаче остават. Ето защо.
Какво предвижда споразумението с Турция
Цялата публична информация за съдържанието на документа идва от изказвания на министрите на енергетиката на България и Турция и от ръководствата на държавните дружества “Булгаргаз” и “Боташ”. Самият документ не е публичен и не може да се провери какво съдържа. Това е практика при сключване на подобни договори за доставки и транзит на природен газ.
Според официалното съобщение споразумението позволява на “Булгаргаз” да разтоварва танкери с втечнен природен газ на турските терминали и след това да пренася този газ до България през турската газопреносна мрежа. Това значи, че е осигурен само пътят, по който да мине природният газ.
Самата суровина все още не е осигурена и не се знае откъде ще дойде. Ръководството на “Булгаргаз” каза, че предстои да бъдат намерени доставчици.
Министърът на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез каза, че споразумението предвижда възможност за пренос на до 1,5 млрд. куб. м газ годишно. Това е около половината от годишното потребление на природен газ в България. Той добави, че срокът на договора е 13 години.
Изпълнителната директорка на “Булгаргаз” Деница Златева каза, че България ще има възможност да получава до 14 танкера или 1,4 млрд. куб. м. природен газ годишно на турските терминали.
Гарантираме диверсификация не само на източниците, но и на маршрутите.
“Гарантираме диверсификация не само на източниците, но и на маршрутите”, каза Златева пред БНТ на 4 януари.
Това обаче не изчерпва въпросите около споразумението. Не е известно каква ще цена плаща “Булгаргаз”, не е известно дали българската компания е длъжна да използва капацитета, до който ѝ е предоставен достъп и дали дължи неустойки, ако не го направи. Няма и отговор какви точно ще бъдат отношенията между “Булгаргаз”, “Боташ” и компаниите, които ще доставят газа.
Турция се превръща в “хъб” за руски газ
Споразумението между българската държавна газова компания “Булгаргаз” и турската “Боташ” беше подписано на 3 януари, първия работен ден на 2023 г., в София. По думите на служебния министър на енергетиката Росен Христов споразумението е договорено на Коледа. За пръв път Христов съобщи за намерението на България да сключи такъв договор с Турция на 20 декември.
Новината дойде след посещение на президента Румен Радев в Турция на 9 декември, последвано от визита на министъра на енергетиката и ръководството на “Булгаргаз”. След подписването на споразумението пресслужбата на президентството съобщи, че до него се е стигнало именно благодарение на срещата на Радев с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и последвалите преговори между представители на енергийните министерства на двете държави.
Два месеца по-рано, през октомври, руският президент Владимир Путин за пръв път съобщи за намерението си да увеличи износа на природен газ за Турция и да я превърне в хъб, през който да минават доставките на руски газ за Европа. Това се случи по време на среща на Путин с турския президент Реджеп Ердоган в Астана, Казахстан, на 13 октомври.
В същия ден, в който се срещна с Румен Радев, Ердоган се срещна и с президента на руската държавна “Газпром” Алексей Милер. На 28 декември руската държавна информационна агенция ТАСС цитира Милер да казва, че Русия и Турция вече са започнали “практическото изпълнение” на проекта за газов хъб.
Ден след подписването на споразумението с България министърът на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез каза, че документът “всъщност е първият плод на усилията” за създаване на хъб за търговия с газ в Турция. Той добави, цитиран от турския вестник Хюриет, че споразумението с България ще позволи доставки и за други страни в региона, които да минават през България. Той не каза дали този газ е руски или не.
Според енергийния експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) всички тези факти създават впечатление, че “Русия и Турция правят опит да се договорят за координирани действия в търговията с газ”.
“Газпром“ се надява Турция да бъде троянски кон за руските газови интереси в Югоизточна Европа.
“Газпром“ се надява Турция да бъде троянски кон за руските газови интереси в Югоизточна Европа”, каза той пред Свободна Европа.
През 2021 г. Русия е най-големият доставчик на природен газ за Турция. През 2021 г. руският газ представлява 45% от цялото потребление в Турция според анализ на американския Атлантически съвет. През 2022 г. Русия отново е най-големият доставчик за Турция, посочва американското търговско министерство в анализ. Най-големият вносител на втечнен газ в Турция за 2022 г. е САЩ.
След прекъсването на доставките от „Газпром“ по “Северен поток” за Европа в средата на 2022 година обаче Русия увеличи износа на втечнен газ, отбелязаха експерти. Между януари и октомври 2022 г. доставките на руски втечнен газ за държави от ЕС са се увеличили с 40%, съобщи Файненшъл таймс. Такава статистика за доставките в Турция няма, но според експерти те също се увеличават.
До април 2022 г. България получаваше около три четвърти от газа, който използваше, от Русия. “Газпром” обаче едностранно и в нарушение на договора с „Булгаргаз“ прекрати доставките. Впоследствие дългосрочният договор с руската компания изтече и не е подновен. Сега страната получава газ предимно по дългосрочния си договор с Азербайджан и по краткосрочни договори.
Междувременно ЕС разработи дългосрочна стратегия за прекъсване на зависимостта от руския природен газ. Брюксел смята Москва за ненадежден доставчик и освен това изтъква, че приходите от продажбата на газ се използват за финансиране на руската военна агресия срещу Украйна.
“Много неизвестни в цялата история”
Основанията за предположението, че договорът с Турция може да се използва за параван, се крият в това, че природният газ, който ще се доставя в България, всъщност ще става собственост на турската компания “Боташ”.
Това стана ясно от интервюто на директорката на “Булгаргаз” Деница Златева пред БНТ. Тя каза, че това следва от изискване на турското законодателство, с което България ще се съобрази. По думите ѝ то гласи, че всичкият природен газ, който минава през турската газопреносна мрежа, трябва да е собственост на турската държавна компания.
Това според експертите дава възможност информацията за това откъде в действителност идват доставките да остане скрита.
“Ние на практика ще купуваме този газ от “Боташ”, каза икономистът Евгений Кънев пред Свободна Европа. Това според него значи, че истинският доставчик може да остане скрит:
Има много неизвестни в цялата тази история.
“Ние правим сделка отново с авторитарна страна, където прозрачността не е на пиедестал – има много неизвестни в цялата тази история. И те са особено важни предвид факта, че съвпадат с инициативата на Русия да направи Турция газов хъб.”
Енергийният експерт Мартин Владимиров подчерта, че липсва яснота дали “Булгаргаз” ще сключва договори директно с доставчиците на газ, или те ще минават през “Боташ”.
“Каква е гаранцията, че ние няма да сме зависими отново от доставките на руски газ, само че през трети страни, през посредници”, каза той.
Свободна Европа попита “Булгаргаз” дали планира да се договаря директно с доставчиците на втечнения природен газ. Държавната компания изпрати писмен отговор.
Той гласи, че “доставките на втечнен природен газ ще се договарят директно между “Булгаргаз” и доставчиците на втечнен природен газ, т.е. “Булгаргаз” ще бъде собственик на втечнения газ”.
При доставянето му на турските терминали собствеността на газа ще се прехвърля “формално” на “Боташ”, която ще има задължение да го достави. Накрая България ще плаща за газа цена, която самата тя е договорила, а към сумата ще се добавят таксите за регазификация, съхранение и пренос, пише още в отговора на “Булгаргаз”.
Отправихме и уточняващ въпрос – на какъв принцип “Булгаргаз” ще избира доставчиците, ще сключва ли договори с тях и ще бъде ли публикувана информацията за тях. В отговора на дружеството се посочва само, че подходът за подбор на доставчиците ще бъде избран в “пряка зависимост от ситуацията на пазара”.
Всички спекулации са необосновани.
В петък, 6 януари, служебният министър на енергетиката Росен Христов каза, че доставките ще се избират чрез открити процедури. Той каза, че има “изрично условие да не участват руски компании и газът да е с гарантиран неруски произход”.
“Всички спекулации са необосновани”, добави още Христов пред журналисти в Народното събрание.
Политическите реакции
Политическите реакции на сключването на споразумението с Турция бяха разнопосочни. Президентът Румен Радев и министрите от служебното правителство, които работеха за подписването му, го определиха като “пробив” и “исторически момент”.
Икономистът Евгений Кънев вижда съвпадение между политиците, които са работили за сключване на договора с “Боташ”, и тези, които настояваха за връщане към доставките от руската компания “Газпром”. Това бяха министрите в служебното правителство, назначено от Румен Радев.
Тази теза се споделя от представители на ГЕРБ. В изявление на 3 януари в партийната централа депутатката от партията Теменужка Петкова също определи сключването на договора като “исторически ден”, а лидерът на партията Бойко Борисов каза, че то не би било възможно без действията на правителствата, в които той беше премиер.
Депутатът от “Демократична България” Ивайло Мирчев обаче смята, че е възможно договорът с Турция да се превърне в прикритие за продължаване на зависимостта от руския природен газ.
“Целият природен газ, който влезе на турска територия, става собственост на “Боташ”, независимо откъде ще дойде. България не си купува достъп до терминалите за втечнен газ, България си купува газ от Турция. Най-много газ в Турция влиза от Русия”, каза Мирчев, цитиран от БТА.
Той добави, че партията му ще поиска изслушване на служебния министър на енергетиката Росен Христов в парламента по повод подписаното споразумение.
