Почти всички банки, предлагащи ипотечни кредити, имат договори с определена застрахователна компания
В Асоциацията на българските застрахователи се получават сигнали от хора, които са останали с впечатление, че веднъж избрали ипотечен кредит в дадена банка, той върви в пакет с полица в определена застрахователна компания. Не рядко приемат, че това е правило, наложено от застрахователите. В действителност никой не може да ви наложи задължително да се застраховате при определено дружество и това е разписано в закон, пише Pariteni.bg.
Почти всички банки, предлагащи активно ипотечни кредити, имат договори с определена застрахователна компания, чиито продукти предлагат. На клиентите обикновено се обяснява, че към ипотечния кредит задължително трябва да има застраховка на имота и тук се появява объркването. Повечето хора го приемат като изискване за сключване на застраховка с точно определена компания. Насажда се погрешното разбиране за невъзможност за избор на застраховател, различен от предложения от банката. А това далеч не отговаря на истината, в случая на разпоредбите в закона.
Според Закона за кредитите за недвижими имоти за потребители (ЗКНИП) банката няма право да налага кой да бъде застраховател, обясняват от асоциацията. Законно е към кредита да се изисква сключване на полица по избрани от банката минимални покрития. Всеки клиент, обаче, може да избере към кой застраховател да сключи полицата. Според чл. 12 от ЗКНИП банката или съответният кредитор (например небанкова финансова компания) е длъжен да приеме и полици на застрахователи, осигуряващи равностойно покритие. Това означава клиентът сам да избере компания, която му дава като минимум тези покрития по застраховката, които кредиторът изисква. Единственото условие е застрахователят да има валиден лиценз за предлагане на полици на българския пазар.
Обикновено банката изисква да има базовото покритие „Пожар и природни бедствия“, плюс земетресение, щети от водопроводни аварии, удар от летателно тяло и вандализъм, посочват от Асоциацията на българските застрахователи. Накратко – всяко събитие, което би увредило имота и би повлияло на неговата цена. Решение на клиента е да избере къде да сключи полица и дали ще добави по собствена преценка допълнителни покрития. Така например, банката няма интерес за покритие „Гражданска отговорност към трети лица“, но ако например наводните съседите, това ще покрие разноските ви. По подобен начин може да добавите покритие за щети върху движимото имущество, което не е приоритет за защита на банката, тъй като няма влияние върху продажната цена на имота при евентуален търг.
В практиката си някои компании ни разказаха и за случаи на клиенти, на които банките са искали допълнителна такса само заради желанието им за избор на застраховател. Това лесно може да бъде оспорено. В закона няма изрична забрана да се събира такава такса, но тя трябва да е описана в договора за кредита, част от който са общите условия. На теория е възможно и в общите условия, и в договора да се заложи такса, но трябва да знаете за нея и да се съгласите, подписвайки документите. Не е възможно впоследствие да ви се начислява такса, без да се съгласите, още по-малко – тя да се налага, без да е спомената в договора. Всяко подобно действие е незаконно, категорични са от асоциацията.
Да определим реалната стойност
Много важно е да обърнете внимание за каква застрахователна стойност/сума е сключен договорът. Всяка полица има стойност/сума – това е таванът на сумата, която може да ви бъде изплатена. В първите години от действие на кредитния договор застрахователната стойност се припокрива до голяма степен с действителната. Впоследствие, повечето банки ви предлагат застраховка, сумата по която е само до лимита на остатъчния дълг. Така в течение на времето премията намалява, но с нея спада и застрахователна сума. Ето и реален пример какво се случва:
Христина е взела кредит за 120 хил. лв., равен на почти цялата пазарна стойност на жилището ѝ към момента на покупката. За застраховка плаща 200 лв. годишно, а при инцидент, включително тотална щета, максималното обезщетение ще бъде колкото е главницата, т.е. 120 хил. лв. Пет години по-късно банката продължава да изисква полица, но вече ѝ предлага да плаща 180 лв., а застрахователната сума пада на 100 хил. лв., колкото е оставащата главница. Реално се получава, че имотът е застрахован за сума, по-ниска от действителната и така при застрахователно събитие ще бъде ощетен клиента.
Клиентът има полза и правото да сключва застраховки, които покриват действителната стойност на имота му.
В България почти всяка банка има договор с един или двама застрахователи, чиито продукти продава. Понякога офертите за кредитополучатели са с голяма отстъпка в премията. В други случаи е по-изгодно да се потърси друг застраховател. При всички случаи препоръчваме само да направите сравнение и проверка и бъдете сигурни, че никой не може да ви задължи в избора ви, съветват експертите.
