Малко над половината избиратели в Молдова гласуваха „за“ присъединяването на страната към Европейския съюз (ЕС), показаха резултатите от референдум по темата в неделя при близо 100% преброени гласове.
Тази неуверена победа обаче далеч не е резултатът, на който се надяваше проевропейската президентка Мая Санду.
Като свика референдума за ЕС, Санду искаше да се възползва от подкрепата на блока за Кишинев, както и от дивидентите, които натрупа след овладяването на бурната инфлация в страната.
Инфлацията беше отчасти породена от енергийната диверсификация от Русия – един от основните приоритети на Санду през първия ѝ мандат и знак за отдалечаване от Москва и приближаване към ЕС.
Изходът от референдума до последно не беше ясен въпреки постоянната обществена подкрепа за европейската интеграция на Молдова, която достигна 63% в социологическо проучване броени седмици преди вота.
През 2022 г. страната официално подаде кандидатура за членство в ЕС, а година по-късно беше съобщено, че ЕС започва преговори за присъединяване с Кишинев.
На самия референдум в неделя 50,46% от избирателите в Молдова гласуваха „за“ бъдещето на страната в ЕС при 99,77% преброени гласове. Очаква се допитването да доведе до промяна в Конституцията, така че в нея да бъде включена целта за присъединяване към ЕС.
Едновременно с референдума се проведоха и президентски избори, на които се очакваше Санду да победи. Тя наистина стана първа с 42% от гласовете, но те не ѝ бяха достатъчни да си подсигури втори мандат на поста.
Затова след две седмици Санду ще се изправи на балотаж срещу втория по резултат претендент – Александър Стояногло, социалист и бивш главен прокурор, който спечели 26% от гласовете на първия тур от президентския вот. За Санду това няма да бъде лесно след колебливия резултат от референдума за ЕС.
Президентските избори и референдумът за принадлежността на Молдова към ЕС се проведоха на фона на твърдения, че във вота има руска намеса.
Между Русия и ЕС
И двата избора в разпокъсаната бивша съветска република, която споделя граница с нападнатата от Русия Украйна, се смятаха за силно геополитически – както от гражданите на Молдова, така и от външни наблюдатели, които следят за признаци на антизападна реторика и ерозиращо единство срещу опасностите от Москва.
Анализаторът Денис Ченуса от германския университет в Гисен наскоро нарече Молдова потенциална „колебаеща се държава“ между проруските и проевропейските тенденции.
Макар че гласуването с „да“ на референдума проправя пътя към „необратимостта на европейския курс“ в Молдова, крехката преднина не е достатъчно силна легитимация на стремежите на Санду към ЕС.
Неувереният резултат в полза на принадлежността на Кишинев към ЕС може да предвещава нов период на политическа нестабилност и протести с призиви за повторно преброяване на гласовете и обвинения в измама и от двете страни.
Тази несигурност и потенциална нестабилност правят Молдова още по-уязвима за намеса от страна на Русия, която я смята за близка държава. Москва все още държи стотици свои войници в бивша съветска база в силно рускоезичния сепаратистки регион на Молдова – Приднестровието.
В ранните часове на понеделник Санду каза, че „престъпни групировки заедно с чуждестранни сили“ са се опитали да „купят 300 хиляди гласа“ – двойно повече от предишните предположения за контролиран вот, направени от служителите на службите за сигурност и правоприлагащите органи.
По-късно през деня говорител на Европейската комисия (ЕК) каза, че референдумът в Молдова се е провел на фона на „безпрецедентна намеса“ и „сплашване“ от страна на Русия и нейните подставени лица в изборния процес. Москва отрича тези твърдения.
Руската намеса
Сътрудникът на базирания в Берлн център „Карнеги“ за руски и евразийски изследвания Максим Саморуков наскоро предупреди, че макар „инструментариумът на Русия [за влияние в други страни] да се е стеснил значително“ след нахлуването ѝ в Украйна, малкият размер на Молдова прави купуването на гласове по-лесно, отколкото в много други страни.
През следващата година в Молдова ще се проведат и парламентарни избори. Предполага се, че Кремъл вероятно ще засили кампаниите си за дезинформация и намеса в подкрепа на проруски партии като Партията на социалистите на Стояногло срещу либералната управляваща Партия на действието и солидарността на Санду.
За Санду обаче първата задача ще бъде да спечели втория тур на изборите на 3 ноември срещу Стояногло, който идва от автономния регион Гагаузия, където доминират проруските настроения.
Някои анализатори прогнозират, че Санду няма да се справи лесно с тази задача и ще бъде наказана на балотажа за това, че е свикала референдума в толкова поляризирана обстановка.
