„Моят избор е ясен“. Атанас Славов обмисля оставка, ако промените в конституцията не са в ход до есента

До началото на есента ще е ясно дали в ресор „Правосъдие“ ще има напредък в приоритетите, поставени при създаването на правителството с подкрепа на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ-СДС. Основният сред тях е осигуряване на подкрепа за промяна в конституцията в частта за съдебната власт. Ако до есента изглежда, че в ресора му няма да има достатъчен напредък, правосъдният министър Атанас Славов смята, че изборът му дали да подаде оставка или не „е ясен“.

Атанас Славов е единственият министър, представител на „Демократична България“ в кабинета, начело с акад. Николай Денков. Това е формацията, която от години настоява за конституционна реформа в съдебната власт и още при преговорите за съставяне на правителството я постави като условие за участие.

По думите на Славов в рамките на разговорите между мандатоносителя ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и привлеченото към разговорите заради нуждата от мнозинство от поне 160 гласа за конституционна реформа Движение за права и свободи (ДПС) – има три точки на разбирателство. Първата е за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на отделен съдебен и отделен прокурорски съвет – по начин, който да се гарантира независимост на съда и отчетност и отговорност на прокуратурата. Второ – редуциране на ролята и функциите на главния прокурор. И трето – осигуряване на достъп на гражданите до Конституционния съд.

Правосъдният министър потвърди, че според него настоящият състав на Висшия съдебен съвет, който е и с изтекъл мандат, трябва да прекрати започната процедура за избор на нов главен прокурор след предсрочното освобождаване на Иван Гешев от поста. И ще предприеме действия в тази посока на следващото заседание на Висшия съдебен съвет. Един от аргументите за това вече и допуснатото от Конституционния съд дело, по което трябва да се реши дали съдебен съвет с изтекъл мандат може да провежда избор на нов или освобождаване на действащ главен прокурор. КС беше сезиран от Гешев, докато заемаше поста.

За промените в Конституцията, възможно ли е да бъде заличена фигурата на главния прокурор в основния закон, как ще се намери нужната подкрепа, каква е ролята в процеса на санкционирания от САЩ за корупция депутап от ДПС Делян Пеевски в процесите, за действията на „Възраждане“ в последните седмици – министър Атанас Славов говори пред Свободна Европа.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

– Вчера дадохте заявка, че в началото на юли ще внесете проект за конституция. Поради каква причина този проект не е внесен до този момент?

– Трябва да ви кажа няколко ясни неща. Първо, политическите сили в коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) отдавна са дали своята конкретна заявка за конституционни реформи с много ясна визия за посоката на тези конституционни реформи. На второ място, още преди две години „Демократична България“ в 45-ото Народно събрание, април месец 2021-ва година, внесе свой проект за конституция, който беше качен и на сайта на парламента. Междувременно са изминали две години, ние сме работили по този проект, той е цялостен, той е завършен, той покрива всички основни аспекти на реформата в съдебната система, но и извън нея – като например темите за служебното правителство, за правата на гражданите, за достъпа до Конституционния съд (КС). Така че в нашата част проектът е готов.

Но за да има смисъл от целия процес, трябва да се постигне поне начално съгласие, че ще има подкрепа за тази конституционна реформа. Всъщност това, което виждаме в момента, е да се опитваме да говорим много ясно, много фокусирано по основните идеи за конституционна реформа, да генерираме това съгласие, за да може, като влезе проектът, той да бъде подкрепен от минимум 160 гласа. Като амбицията е, разбира се, за 180 – т. нар. „бърза писта“ или бърза процедура за промени в конституцията.

– Впечатлението е, че ДБ е може би най-подготвената партия по отношение на визията за съдебна реформа, за промени в Конституцията. Именно заради това Ви питам, защото, да, още преди две години партията каза, че има разписан проект за промени в Конституцията и някак си очакването беше, че в момента, в който бъде конструиран парламентът и редовното правителство също, ще бъдат задействани тези проекти, а няма да чакаме и да отлагаме. Ето, ДПС още в началото на годината си дадоха проекта.

– Те само са го обявили публично, той не е внесен. Проектът, който ние сме изработили и сме консултирали и с магистрати, и с граждански организации, с професионални организации – и продължават тези консултации, ние имаме максимална готовност да го внесем. Но все пак, за да се внесе, от момента на внасянето текат срокове. За да не се окажем в ситуация в рамките на тези срокове да нямаме мнозинство за неговото гласуване, затова са тези предварителни разговори. Вчера например в парламента аз участвах в обсъждането заедно с ГЕРБ, имаше и представител на ДПС, и там изговорихме основните акценти в този конституционен проект, дори колегите получиха самия проект, за да могат директно да се запознаят с него. Нашата готовност за внасяне е налице. Основното обаче е осигуряването на подкрепа. И въпросът е дали сега го внасяме само ние от ПП-ДБ или се внася от всички формации, които имат готовност за този процес, за тази важна стъпка.

– Кои са точките на разминаване, след като казвате, че търсите подкрепа? Tова, което от ДПС обявиха, и това, което обявихте и Вие, изглежда, че иматe допирни точки и че са по-скоро в една посока.

– Аз ще кажа къде са трите точки на – до голяма степен – припокриване. Първата точка на такова припокриване е пълното разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на отделен съдебен и отделен прокурорски съвет. В съдебния съвет да се изпълни стандартът за независимост на съда, а именно съдиите, избрани от съдии, да имат мнозинство, а в прокурорския съвет обществената, парламентарната квота да има мнозинство, така че да се изпълни изискването за отчетност и отговорност на прокуратурата. По това като концепция имаме съгласие. Втората точка на съгласие е ролята и функциите на главния прокурор. Те трябва съществено да бъдат редуцирани. Да бъдат фокусирани основно върху наказателната и обвинителната функция, да бъде редуциран или изключен напълно надзорът за законност извън наказателния процес. Третата точка на съгласие е достъпът на гражданите до Конституционния съд. В нашия проект ние сме дали две възможности – едната е даването на гражданите на пряк достъп до КС чрез т. нар. индивидуална конституционна жалба, а другата е през долноинстанционните съдилища, примерно окръжен или апелативен съд да може да сезира пряко КС.

При колегите има различни концепции по този въпрос, но така или иначе идеята, че гражданите ще могат да се отнесат пряко до КС, също е точка на съгласие. Оттук вече разминаванията са за обхвата на самия конституционен проект – дали да се включват теми извън съдебната власт, например темата за служебното правителство, изключително важна тема, по която ние предлагаме конкретно решение, и други теми, свързани със законодателния процес, със защита на правата на гражданите, които също са в по-широкия кръг проблеми, които са на масата.

– Вътре в коалицията с ПП имате ли единно виждане за функцията на главния прокурор конкретно, защото изявленията на Кирил Петков по посока на това, че неговата фигура трябва да отпадне, някакси разбутаха първоначалната идея, която вие бяхте обявили и която сте разписали. Има ли съгласие – ще има ли, няма ли да има?

– На етап изготвен проект за конституционни промени имаме съгласие с колегите от ПП, с които работихме, не сме имали противоречия по този въпрос, но тук трябва да разделим нещата. Едното е политическата амбиция. Желанието е наистина един сериозен проблем в нашата система на правосъдието, а именно фигурата на главния прокурор, веднъж завинаги да приключим с този проблем, като тази фигура да не съществува. Другото е възможното в рамките на тази конституционна процедура.

Знаете, че има две възможности за изменение на Конституцията. Едната е през обикновено Народно събрание – това, която ще направим в момента. Другата е през Велико народно събрание, където промените могат да са много по-мащабни. При условие че сме в процедурата за обикновено Народно събрание, би било спорно дали изобщо може да се премахне фигурата на главния прокурор.

– Защо тогава това се вкарва в обращение въобще като идея?

– То е важно, за да имаме усещане за дългосрочен процес. За това, че такава фигура като главния прокурор – по начина, по който съществува в момента – не съответства на принципите на правовата държава и на необходимостта от взаимен контрол, възпиране и отчетност. Но все пак възможното в рамките на тази конституционна процедура, включително да се постигне някакво по-широко съгласие, според мен е около една фигура със силно редуцирани правомощия, фокусирани в рамките на наказателния процес.

– Слушах Вашия предшественик Крум Зарков в едно интервю последните дни, където той каза, че кризата в момента в съдебната система може да прерасне в политическа криза. Вие споделяте ли подобно виждане и доколко сериозна е според Вас кризата в съдебната система към днешна дата?

– Криза със сигурност има. Самият факт, че Висшият съдебен съвет (ВСС), основният административен орган в съдебната власт, е вече 7-8 месеца отвъд законовия си мандат, самият факт, че беше започната процедура за избор на нов главен прокурор при всички съмнения относно легитимността на органа да прави това, самият факт, че беше проведено заседание за избор на изпълняващ функциите на главен прокурор буквално в рамките на минути и часове след указа на държавния глава… Подобни действия сериозно поставят въпроса за това, че има криза в съдебната власт. Излизането от тази криза е през решителна реформа. Аз не виждам как до голяма степен един орган, който е с изчерпана легитимност, може да тръгне да избира нов главен прокурор или пък парламентът да тръгне да избира сега нов ВСС, при положение, че след 3 или 5 месеца ще има изцяло нов модел на структуриране на този орган.

Така че следващите месеци ние трябва да решим тази криза в съдебната власт и се надяваме това да не доведе до политическа криза.

– Как може да се реши, при положение че наблюдаваме последните заседания на Висшия съдебен съвет, където виждаме умело използване на процедурни хватки за това заседанието да бъде удължавано, различни процедури да бъдат отлагани. Т.е. те много умело се използват възможностите, които дават разписаните нормативни актове.

– Истината е, че за Висшия съдебен съвет това не е нещо ново, то се е случвало много пъти. Въпросът е какво се цели с използването на тези процедурни хватки. Моята работа е да се опитвам да успокоявам напрежението, процесът да върви, макар и по-бавен. Аз съм нещо като модератор на едно събрание, защото нямам право на глас в него. Мога да въздействам с изказване, но не мога да гласувам.

От тази гледна точка моята цел е да има една среда за дискусия, проблемите да се слагат на масата, да се търсят решения. Но, разбира се, мнозинството във Висшия съдебен съвет решава това, което прецени.

– Конституционният съд допусна за разглеждане жалбата на Иван Гешев по повод на механизма за избор на главния прокурор и намаляване на гласовете, с които той може да бъде освободен. Смятате ли, че това по някакъв начин би могло да стопира процедурата, която вече е стартирала за избор на нов главен прокурор?

– Смятам, даже считам, че е задължително да я стопира. Нещо повече – на последното заседание на пленума се чуха аргументи именно в тази посока. Че ако бъде допуснато това дело от Конституционния съд, то тогава трябва да се приложи Административно-процесуалният кодекс, член 54, който изисква подобни административни процедури да се спрат до произнасянето на съда.

Тоест моето институционално действие ще бъде в следващия Висш съдебен съвет – другата седмица ще има пленум, да поставя въпрос и да очаквам да бъде взето решение за спиране на тази процедура.

– Как технически може да стане това, защото на практика ние трябва да очакваме от хората, които стартираха тази процедура, сами да си я спрат. Можем ли да имаме подобно очакване по отношение на тях?

– Когато се изказват аргументи и то солидни аргументи в рамките на съвета, аз считам, че хората все пак ще запазят някакво уважение към професионализма, към формата в пленума и ще вземат правилното решение. Според мен – спиране на процедурата.

– Вие казахте, че на следващо заседание на Висшия съдебен съвет ще обсъдите отново случаите и въобще проблема с натиска върху висшите магистрати. Кой, как и защо упражнява натиск върху тези хора?

– Точно така. Аз поех този ангажимент още по време на изслушването за освобождаването на главния прокурор, тъй като членове на съвета казаха, че са били притискани по някакъв начин, упражняван е натиск и влияние върху тях да се откажат от инициативата за освобождаването на Гешев. Считам, че това са много сериозни проблеми, които трябва да бъдат дискутирани във формат съвет.

Надявам се да можем да проведем тази дискусия, което означава да изискаме информация и от прокуратурата за това какви преписки има, какви проверки са извършени, има ли досъдебни производства, установено ли е кой е упражнявал този натиск. И, надявам се, тази материя да не попадне под така наречената следствена тайна по чл. 198 от НПК, а и да може да се разкрие всъщност този механизъм на натиск и кои са отговорните лица. Това е изключително важно, за да има поне минимално доверие в решенията на този орган.

– Вярвате ли, чисто човешки ви питам, че това може да се случи, защото слушах интервюта на хора, свързани с „Осемте джуджета“ – Любена Павлова, която разказва за сложни обвързаности, за пари, които са раздавани, за влияние, за компромати и папки със снимки и всякакъв вид компрометиращи документи. Мислите ли, че тези хора са готови да повдигнат завесата на мръсните си тайни?

– Моята работа е да поставя проблема на масата и да се надявам, и да направя възможното да стигнем до дъното, до това, което е реалното положение. А дали ще успеем, аз не знам. Но все пак институционалното действие от моя страна ще го има. Примерно по случая „Осемте джуджета“ аз не само ще организирам и предложа изслушването, а ще поканя и колегата Янкулов, който е участвал в разследването на самия казус, да направи изложение пред съвета и се надявам да бъде допуснат. Той освен сега правен съветник на Антикорупционен фонд е бил и прокурор дълги години, така че има достатъчно опит и може да отсее това, което е внушение от това, което е факт и може да бъде споделено в тази широка аудитория.

– Смятате ли, какви са ви наблюденията като човек, който е част от Висшия съдебен съвет, че членовете на ВСС са преживели някакъв катарзис и вече ще работят честно, упорито и в полза на обществото, за да си поправят старите грешки и да си измият лицето?

– Честно да ви кажа нямам амбицията нито да съм изповедник, нито да съм психолог. Не знам кой какъв катарзис е преживял, трябва да съдя от решенията, които се вземат. За мен ще е позитивен сигнал, ако тези две изслушвания – първо, за натиска и влиянието в съдебната система и второ, за „Осемте джуджета“, бъдат допуснати и бъдат разгледани по същество. Това ще е сигнал, че има желание все пак да отместим тази невидима бариера, да минем през тази стена, която от години стои върху и покрива тези казуси. Но докъде ще стигнем, дали ще има истинско осъзнаване на дълбочината на тези процеси – предстои да видим.

– Последно да ви питам за „Осемте джуджета“, понеже Любена Павлова направи няколко твърдения, свързани с взимане на пари от конкретни хора, тя назова имена, включително името на настоящия главен прокурор. Не съм чула прокуратурата да се е сезирала, нещо да е направила. Трябва ли да се действа, когато има подобни твърдения?

– Стандартът за преценка за едно такова разследване по принцип са две неща – законен повод и достатъчни данни. Това, че има съобщение в медиите, публично заявление, че се е случвала някаква корупционна схема, е такъв повод. Дали има на този етап достатъчно данни, за да се задейства процедурата, аз не знам, това е работа на разследващите органи да установят. Но когато има конкретни твърдения за конкретни лица с възможност да се проследи някаква взаимовръзка, най-малкото трябва да бъде извършена проверка, за да се види има ли данни или това е просто едно внушение. Всеки може да каже всичко, особено когато е заинтересовано лице в рамките на висящи съдебни или досъдебни производства. Затова работата на разследващите е да отсеят внушението, манипулацията от данните и от фактите. Ако ги има фактите, тогава трябва да си свършат професионално работата. Това мога да отговоря.

Аз не смея да кредитирам Павлова като източник на достоверна информация или като обратното. Повдига се завесата и това, което виждаме зад завесата никак не е приятно. Но кой как точно е осъществявал някакви влияния, взаимовръзки – това трябва да се установи в рамките на процес.

– Ясна е вашата позиция – и вашата лична, и на партията, която представлявате, за това, че е необходима дълбока съдебна реформа. Ясно е, че искахте оставката на главния прокурор и преди, с различни аргументи. Но смятате ли, че неговото освобождаване в момента е резултат наистина от натиска на гражданското общество или просто събитията и конюнктурата предполагат, и вече е неудобен. И поради тази причина е отстранен.

– Аз не изключвам и конюнктурни съображения, но за да се стигне дотук, една такава силна фигура, говоря институционално, като правомощия, като възможност за въздействие, да бъде делигитимирана, за да се стигне до нейното освобождаване, мисля че тук решаващата роля е на гражданския натиск, гражданското общество, поставянето на проблемите и в парламента, и по площадите преди няколко години. Тоест създаването на цял един обществен климат, който направи непоносимо оставането на господин Гешев на позицията, която той заемаше. Включително нашите партньори, които даваха вече много ясна индикация, че нямат вече доверие в това лице да осъществява тези важни иначе функции.

Дали има конюнктурен момент? Вероятно има. Начинът, по който много бързо за няколко дни, седмици изведнъж се стигна до процеса, вероятно има такива съображения, но все пак мисля, че всички си отдъхнахме малко поне след неговото освобождаване.

– Неведнъж са изобличавани връзките между Иван Гешев, като главен прокурор и преди това, с Делян Пеевски, депутата от ДПС. В същото време в момента ДПС лансира Пеевски като реформатор. И на фона на това е заявлението на ДБ като първа точка в програмата „нулева толерантност към корупцията“ и това, че „никой не е над закона“. Как си кореспондират всички тези неща?

– За добро или лошо Пеевски е избран в парламента. Т.е. на мен не ми е работа да отхвърлям или потвърждавам наличието на съмнения за корупция, за влияние и всички останали неща, които вече от години са били на масата.

– Но той е санкциониран по глобалния закон „Магнитски“.

– Глобалният закон „Магнитски“, разбира се, това са факти. Но, когато той е в парламента и е част от парламентарна група, има формати, в които следва да се взаимодейства. И промяната на конституцията предполага взаимодействие с всички. Както заради мнозинства, които се изискват – 180 или 160, така и заради самата идея какво представлява конституцията – обществен договор.

На първо място работа на органите е да санкционират, ако има данни, такова поведение. На второ място е работа на избирателите също да не допускат хора, за които има съмнения за някаква корупция и влияние също да бъдат избирани в парламента. Но аз не мога да кажа „няма и не искам гласа на Пеевски за промените в конституцията“. Това не е нещо, което аз мога да кажа.

– Но това не е ли миниране на пътя към целта, използвайки всякакви средства?

– Не. По една проста причина. Аз и моята комуникация в парламента, аз не каня тези хора вкъщи да пием кафе, нито правим и семейни обяди.

– Христо Иванов влезе в тяхната стая.

– Ние трябва да свършим точно конкретна работа, за която сме избрани. И да, често пъти не е комфортно. Но комфортът или липсата на комфорт е много малка цена, която плащаме за това все пак да се случат правилните неща за държавата.

– Обявихте, че ще внесете проект на закон за лобизма. Какъв ще е основният принцип в този закон, който ще предложите?

– Първо да спомена, че темата за лобизма се поставя вече системно в годишния доклад за върховенството на правото. Това е въпрос на изсветляване на самия законодателен процес и подобряване на законодателния процес и опубличностяване на различните въздействия, влияния, които има в законодателния процес. За това е важно.

Има вече изработена концепция, по която и екипът на министър Зарков са работили, работната група е създадена тогава. На база на тази концепция ще бъде изработен проект на закон, който, надявам се, есента, в началото на есента, да бъде внесен в Народното събрание.

Основният стандарт, който се спазва, са различните въздействия в рамките на законодателния процес да станат публични. Лицата, които осъществяват такива въздействия, да са публични. Да има регистър, всеки да може да провери фирмата Х, или кантората Х, или организацията Y, дали са регистрирани като лобисти, дали са „на светло“, или напротив използват някакви други формати на въздействие.

И тук идва следващият въпрос – трябва да разграничим легитимното участие на заинтересовани страни в законодателния процес, което става през в момента съществуващата процедура на обществени консултации на нормативните актове, през консултации във връзка с оценката на въздействието на законодателство, неща, които са регламентирани в момента. И от друга страна възможността вече определени компании, корпорации, фирми да влияят, да се опитват да влияят върху законодателния процес.

Трябва да се разграничат тези две форми на въздействие.

– И другото нещо, което дадохте като заявка, са конкретни законодателни промени, които да ограничат възможността за завеждане на т.нар. SLAPP дела срещу журналисти т.е. дела, които са свързани с много големи суми, които се изискват. Това как и кога може да стане, защото ето и в момента имаме рекордния иск срещу колегите от Медиапул за 1 млн. лв. което на практика означава ликвидиране на медията.

– Със съжаление и тревога наистина отбелязваме наличието на подобни искове вече в България, особено с такива огромни претенции. Трябва да сме наясно, че самият Европейски съюз изработва своята регулация в момента по отношение на SLAPP делата. Българската регулация ще последва европейската.

Наистина свободата на словото е, както се казва, крайъгълният камък на демокрацията, на демократичното общество. Затова аз се надявам и ще имам институционален ангажимент на най-високо ниво да се ограничат подобни практики, на които целта е наистина да запушат, да затворят устата на свободната, независимата, разследващата журналистика. Ще има промени в закони, които ще бъдат предложени.

Важното е, че целият процес среща междуинституционална подкрепа. Вчера имахме заседание на Съвета за върховенството на правото в Министерството на правосъдието. И представителите на съдебната власт, и на изпълнителната власт, и гражданското общество, разбира се, подкрепиха този подход в съзвучие с европейското законодателство, което предстои да се приеме.

– И като говорите за свобода на словото, на този фон партньорите ви в правителството от ГЕРБ, техни депутати внасят предложения, които минават до някъде, за поредни промени в Закона за достъп до обществена информация, свързани с ограничаването на достъпа до информация. Ние имаме методично осакатяване на този закон и на практика стесняване на възможността да боравим с информация. Това ще мине ли?

– Аз се надявам да не мине, защото то със сигурност не е част от законодателната програма на правителството. Това са внесени промени между първо и второ четене т.е. самата практика по тяхното внасяне противоречи на основен принцип на законодателния процес – те да са в обхвата, в обсега на първоначалния проект. И на трето място има много негативни становища и от страна на граждански организации. Министерство на правосъдието също заема отрицателна позиция по внесените текстове, така че се надявам да не получат подкрепа в парламента.

– На финала да Ви питам за едно изявление, което направихте непосредствено преди да дойдете в студиото. Става въпрос за съвместна изява, която имахте с премиера акад. Денков и вътрешния министър за това да бъдат предприети мерки срещу „Възраждане“ и призивите им за насилие и саморазправа и това, което и всъщност правят. Защо правите това нещо и не е ли нормалното изпълнителната власт да реагира срещу нарушаване на обществения ред?

– Една част от изпълнителна власт, там където е полицейското разследване от една страна, или охраната на обществения ред – да, разбира се. Тези органи реагират и ще реагират. Въпросът е обаче, когато цялото наше публично пространство е залято с призиви за политически мотивирано насилие, с език на омразата т.е. докато минат конкретните досъдебни производства или проверки, или други процедури, ние виждаме една лавина буквално на призиви към насилие, практики на насилие по улиците, блокиране на хора, които искат да гледат филми, сваляне на народни представители от трибуната, защото казват нещо, което не се харесва от групата на „Възраждане“. Това е недопустимо. В демократичното общество, там където започна политическото насилие, демокрацията свършва. За това не може да оставим нещата да ескалират до там, че да блокираме демократичния политически процес.

Дори има една концепция, която е развита в Германия, в държава, която има такова авторитарно, тежко наследство в миналото. Казва се „отбраняваща се демокрация“ – militant democracy т.е. демократичната държава, която се самозащитава от най-радикални, от екстремни прояви. И това трябва да бъде приложено и у нас.

– Е, как го виждате като приложено? Питам Ви конкретно. При положение че изпълнителната власт излиза и казва: „Дайте да се справим с „Възраждане“, при положение че не са тези, които трябва да действат, когато има противообществени прояви. Какво се случва, как се прилага?

– От една страна МВР действа – и през охрана на обществения ред и през различни производства вече, които са започнали. От друга страна обаче разследващите органи, част от които са в съдебната власт, също трябва да действат, когато имаме осъществяване състави на престъпление по Наказателния кодекс и то сериозни състави.

– А те не действат ли?

– Предстои да видим. Засега не съм чул да има обявени подобни мерки и да са започнати подобни производства.

– Тоест има съдебен чадър над „Възраждане“, така ли?

– Това, което казвам е, че трябва много фокусирано и бдително да се отнасяме към проявите на физическо насилие. Аз в качеството си на министър на правосъдието не мога да кажа на съдебната власт или на прокуратурата или на следствието какво да направи. Моята работа е да кажа „има проблем“, моята работа е да кажа, че част от тези изяви, изявления, действия осъществяват състава на престъпления. Но това е на пръв поглед. Работата на следствието и на прокуратурата е да извърши проверка на фактите, да установи извършителите и ако наистина има такива данни да поведе лицата под съответната отговорност.

– А ролята на президента каква е в случая, защото вие и към президента се обръщате в случая?

– Важно е президентът с негови действия или бездействия да не изглежда, че насърчава подобен тип поведение. Не искам да навлизам в темата с президента, тя е доста по-продължителна, но някак си част от тези лица, за които става дума, имат доста приятелско отношение към президента. Някак си президентът трябва да се разграничи от подобни прояви и то ясно и категорично да се разграничи като недопустими в едно демократично общество.

– Сложили ли сте си някаква граница за това, ако до този момент не се случат нещата, които сте си поставили за цел, се оттегляте и си подавате оставката? Питам Ви в контекста на декларацията, която беше направена от седем точки за това, че трябва да се случат тези седем неща, за да не си подаде правителството оставката.

– Да, все пак има един процес, който трябва да се извърви. В момента тече процесът по изработване на управленска програма. Той не е много гладък процес – има от време на време разногласия. Надявам се да приключи в рамките на седмица-две. На следващо място трябва да има ясен механизъм за номиниране, за излъчване на представители или по-скоро номинации, кандидатури за различните позиции, както в изпълнителната власт, така и в контролните регулаторните органи. Това изисква малко време.

Но за мен и от гледна точка на процесите в моя ресор мисля, че началото на есента, дано да имаме подкрепа дотогава, ще е ясно мога ли в моя ресор да постигна нещо или не мога. Ако не мога – моят избор е ясен.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036