Меломан е откакто се помни. Сливането на музиката и фотографията в живота му се е случило неусетно. Започва да носи малък фотоапарат в джоба си в стремежа си да запази спомен от всеки концерт.
„Фотографът в мен не беше доволен и започнах да се интересувам как да направя снимките си по-добри“, казва Орлин в интервю за Свободна Европа.
Постепенно магията идва. Забелязват го редица изпълнители, които започват да споделят снимките му. Започва да получава акредитации за концерти, а с това отворя и все повече врати за себе си в музикалната индустрия.
Тази седмица се навършват осем години от създаването на сайта Rock the Night. Той започва с идеята пространството да бъде негово портфолио. С годините сайтът се преобразява в пълноценна музикална медия не само заради концертната фотография, а и благодарение на цялата концепция и труда на всички, които са замесени.
Орлин не мисли за фотографията като за професия. Харесва свободата, която има, защото му позволява сам да избира артистите, които снима. Когато не снима концерти той е IT-админ в голяма американска компания.
Заради фотографията се налага често да пътува, а „нормалната“ професия му позволява да работи от всяко кътче на света. По този начин успява да съчетава двете неща. Полезен е в професията си и е щастлив с концертната фотографията, която за него отдавна е много повече от хоби.
Първите си стъпки във фотографията прави още като дете с помощта на аналогов фотоапарат. Този тип снимане му се е струва твърде сложно, защото се налага да мисли за много параметри едновременно. По-късно всичко си идва на мястото. Разбира и как да постига кадрите, които търси.
Орлин казва, че при дигиталната фотография не му се налага да чака, за да види готовия кадър. Не трябва и да мисли за проявяването на лентата на по-късен етап.
„Този процес има своя чар, но аз съм нетърпелив. Искам по-бързо да видя резултат. Моята привързаност към дигиталните технологии ми помогна много“, споделя той.
Списъкът с изпълнители, използвали негови снимки за свои постери, албуми и т.н., е дълъг. Някои тях са Godsmack, Dire Straits Experience, U.D.O. и други.
Популярното немско списание Eclipsed публикува негова галерия от фестивала Prognosis в Айндховен.
Най-голямото му признание е снимката му, използвана за корица на българското издание на биографичната книга „Брайън Мей – Цялата история на Queen“.
Разказва, че има неща, които остават скрити от хората, които гледат снимките му. Не се вижда как пее с музикантите, които снима и желанието му да скача в такт с музиката.
„Притиснат съм от времето. Имам около 10-15 минути с всеки артист. Опитвам се да „изцедя“ и последния добър кадър“, казва Орлин.
По време на концерт в главата му се случват много неща. Споделя, че за големи и важни за него артисти стресът е голям, защото се старае да предаде емоцията на изпълнителите. Важно е да познава музиката им, защото това му позволява да знае какво да очаква.
Музикантите често избират пикови моменти в песента, за да направят нещо интересно – да скочат, да паднат на колене и т.н.
„Това е моят момент. Най-интересен е, но и най-труден за хващане“, споделя той.
Свикнал е да го изненадват с всякакви странни изисквания. Някои музиканти не желаят да бъдат снимани отблизо и му разрешават да ги снима от дъното на залата. Други не харесват един от профилите си и позволяват да има фотографи само от едната страна на сцената. Трети държат да прегледат и одобрят снимките му преди да ги публикува.
Подборът на снимки е процес, при който отпадат голяма част от заснетите кадри. Орлин отхвърля голяма част от тях, защото държи на техническата перфектност, добрата композиция и интересните мимики.
„Публикувам ограничен брой снимки. Точно толкова, колкото е нужно, за да се покаже добре изпълнението, но и да не стане скучно на зрителя“, казва Орлин.
След като започва да снима ходенето на концерти се променя за него. Неразделна част от приключенията му е тежката раница, в която носи техниката си. Вместо да чака на опашка, влиза през служебния вход и търпеливо изчаква момента с първите три песни, за да снима.
Рядко ходи на концерт без фотоапарат в ръцете, защото се чувства неловко. Следи осветлението и мислено си отбелязва моментите за добра снимка.
За Орлин снимането на концерти е различно от всеки друг тип фотография. Няма контрол над изпълнителите, които са на сцената. Те влизат в роля и той може единствено да открадне някой вълшебен миг.
Осветлението е най-големия му приятел, но и най-сериозния му враг. Може да направи един концерт незабравим, но и да съсипе цялото преживяване.
В личен план казва, че влага много време, средства и усилия в това, което прави.
„По-важно е, че ми носи огромно удовлетворение. Срещите с тези музиканти ми действат зареждащо и разговорите с тях остават дълго в мислите ми“, споделя той.
Натрупаният опит през годините му позволява да опознае музикалната индустрия отблизо. Казва, че две събития са повлияли съществено на концертния живот в България.
Малко след финансовата криза в САЩ, в България изчезнаха спонсорите на големи концерти. Преди това на постерите имаше имена на банки, телекоми, напитки и т.н. Тези компании се отдръпнаха масово от спонсорирането на такъв тип събития.
„Докато в другите държави тази практика се възроди няколко години по-късно, тук все още почти липсват тези спонсори. Това е и една от причините да няма концерти на наистина големи артисти“, казва Орлин.
Второто събитие, което повлия на музикалната индустрия е пандемията от COVID-19. В продължение на две години изпълнителите са лишени от възможността да правят турнета. Това води до огромни загуби за всички от индустрията.
Орлин смята, че в България липсата на концертна и фестивална култура е осезаема.
„Затова възприемам нещата, които правя като просветителска задача – да покажа добрата музика и да ѝ помогна да стигне до повече фенове“, споделя той.
