Датата е 5 януари, вечер е. Температурата във Варна е между 0 и 9 градуса. Повечето хора бързат да се скрият на топло. Десетина души обаче не се прибират, а отиват на плажа. Те не са луди. Или поне не докрай.
В такава атмосфера отборът на МФК „Спартак“ – Варна провежда първата си за годината тренировка по плажен футбол. Пясъкът е студен, духа вятър, но няма недоволни. Те знаят, че по-добри условия за техния спорт, каквито има вече в редица страни, в България липсват. Всички са с широки усмивки, заредени и готови за работа.
С усилия като тези през миналата седмица отборът завърши на осмо място в турнира, който е еквивалент на Шампионската лига по плажен футбол – Euro winners cup. Той се проведе в Назаре, Португалия.
В 9 от последните 13 години отборът е шампион на България.
Какво обаче печелят те от това? Пари, слава, позиции?
„Печелим само емоции и много добри отношения помежду си. Няма нищо повече от това. Всичко, което играчите правят, е гол ентусиазъм, те са аматьори, но се отнасят като професионалисти. Това коства страшно много труд и лишения“, казва треньорът Симеон Христов.
Отборът е в следния състав: Станислав Иванов, Добромир Господинов, Костадин Иванов, Станислав Джамбазов, Павел Адамов, Калоян Цветков, Георги Димитров, Мариян Мачиука-Мачи, Кристиян Тодоров, Мартин Рачев, Стоян Филев и Иван Мартинов.
Миналата седмица те оставиха зад гърба си шампионите на Испания, Италия, Франция и Португалия, които са водещите сили в атрактивния спорт. Техните състави, за разлика от българския, са изградени само от професионалисти.
На четвъртфинала на състезанието варненският отбор загуби с минимална разлика от 4:6 от един от най-добрите отбори в света – „Брага“, шампион на Европа за 2017, 2018 и 2019 г.
Още ходим като насън, особено като погледнем какви отбори останаха зад нас
„Още ходим като насън, особено като погледнем какви отбори останаха зад нас, трудно е за вярване, защото дори в най-смелите ни мечти не сме си представяли, че ще сме пред тях. Най-лесно разликата между нас и тях („Брага“), може да се покаже с факта, че заплатата само за турнира на един от техните играчи се равнява на два пъти повече от годишния бюджет на нашия отбор“, казва Христов и добавя, че португалците имат щаб, по-голям от броя играчи на българите, които дори нямат доктор и физиотерапевт.
Но има и друг начин да се измери този успех. Например, като видим кои отбори завършиха сред най-добрите 8 в изданието на Шампионската лига на УЕФА през 2020. Сред тях личат имената на отбори като „Реал Мадрид“, „Челси“, „Пари Сен Жермен“. В същото време български отбор никога не е излизал от групите на турнира, а класиранията в него са общо три.
Всичко за „Спартак“ започва през 2006 г., когато няколко души се записват за участие на турнир по плажен футбол. Дотогава те не са опитвали от тази разновидност на спорта, но са играли футбол и футзал.
През 2008 г. някои от тях, като част от националния отбор, пътуват за първото участие на България в квалификации на Световно първенство. Там в пълна степен виждат красотата на спорта. Разбират как той се играе на най-високо ниво и се влюбват в него.
Така постепенно около „Спартак“, който играе и под различни имена, се сформира едно ядро от състезатели, които стават и гръбнак на националния отбор. През 2012 г. клубът вече е официално регистриран с днешното си име. Варненският тим печели титла след титла, а в последните няколко години започва да показва всичко научено и в Европа, като се утвърждава сред най-добрите 16 отбора на континента.
Ние сме пълни аматьори и тренираме целогодишно вечер след работа
„Ние сме пълни аматьори и тренираме целогодишно вечер след работа. Най-трудно е през студените месеци, тогава не можем да тренираме боси. Нямаме зала, което значително улеснява целия процес“, казва Христов.
Именно дългогодишните тренировки и отдадеността позволяват на състезателите на „Спартак“, заедно с още няколко българи, да доведат националния отбор до три поредни и общо четири участия на финали на Европейската лига, еквивалент на Европейско първенство, както и да достигнат до 13-то място на континента.
„Това също е плод на неспирни тренировки и труд“, казва Христов, който допреди няколко седмици беше и на поста на национален селекционер, но беше освободен.
В същото време обаче в последните няколко години от Българския футболен съюз (БФС) отказват да заделят средства, включително и необходимите около 50 хил. лева за участие на две поредни квалификации за Световно първенство, което предизвиква недоумението на организаторите.
На този фон управляващите футбола постоянно се хвалят с отличното финансово състояние на федерацията, но от 2019 г. почти не предоставят средства за най-успешния си отбор.
През 2018 г. този национален отбор спечели дивизия „Б“ на Евролигата. Така той донесе единствената купа от официален турнир по време на управлението на Борислав Михайлов. Купата дълго време стоеше в кабинета му, а днес е в музея в Бояна.
„Бъдещето на спорта зависи от неговото управление на всяко ниво. Но оттеглянето на хора като Николай Чернев, който в последните години държеше цялата организация и намиране на средства на плещите си, са загуба на спорта. Първенството, което в един момент беше от осем и повече отбора, сега е намалено само до четири тима“, казва още Христов.
Така, ако само още един отбор се откаже от участие, може да стане така, че осмият отбор в Европа да се състезава с два отбора за титлата шампион на България.
А само преди няколко дни, в кратко съобщение на футболния съюз с поздравление за класирането на „Спартак“ пишеше, че то е „категорично доказателство за прогреса на плажния футбол у нас“.
„Въпреки ситуацията момчетата в отбора, а и новите, които сега се присъединиха, са един тип характери. Те ще продължат въпреки всичко. И ще продължаваме да се държим, защото тези успехи не трябва просто да бъдат изгубени“.
