Установяването на траен мир може да бъде осигурено само ако полето на дейност, разрешено на държавите, е ограничено до най-тесен кръг задачи. “Тогава размерът и обхватът на суверенната държавна територия вече не ще имат толкова огромно значение за живота на отделния човек, че да изглежда естествено, сега, както и в миналото, да се проливат реки от кръв в спорове за граници.”
Лудвиг фон Мизес, Либерализмът (1929 г.)
Когато преди месец описвах какво е важно да се знае за 2024 г., споменах, че може би най-значимият, но неосъзнат феномен за положението в света след Втората световна война (ВСВ) е продължителността на съветските и съвременните руски окупации на чуждестранни територии.
Съветската окупация на територии в сегашния Европейски съюз (ЕС) траят 141 години. Ако към тях добавим и завзетите земи от Руската федерация, за 85 години съвременна Русия е била и е окупатор поне в продължение на 221 години.
Предполага се, че политиката, включително международната, дава най-добри за обществото решения, когато се опира на факти и свидетелства за действителното положение на нещата.
От това гледище би било естествено тазгодишната Мюнхенска конференция да оцени реалистично “традицията” на руски окупации и съответно решително да подкрепи Украйна. Подобна позиция би била логична и по повод атаките на Хамас срещу Израел. От първия ден на учредяването на тази страна съседите ѝ, включително с подкрепата на СССР и Русия в ООН и “на терен” в Близкия изток, правят всичко по силите си да я разрушат и не предприемат нищо за благополучието на палестинците.
Такава оценка би била нормална дори само поради факта, че през 2007 г. Владимир Путин именно на тази конференция сподели възгледите си за НАТО, Европа и историята. Възгледи, които макар невежествени и илюзорни, мотивираха скоро след това войни и анексиране на територии в Грузия и Украйна.
Мюнхен 2024 и Навални
Първият ден от конференцията в Мюнхен съвпадна с новината за смъртта на най-изявения критик на Путин в Русия – Алексей Навални. Тя остави дълбок отпечатък върху разискванията по проблемите на международната сигурност. За това как протекоха те в международната преса има достатъчно подробна информация.
Онова, което може със сигурност да се твърди за тази смърт, е следното:
- това е случай на смърт в правителствено учреждение, след доказани опит за отравяне, измислени обвинения, несправедлив съдебен процес, изключително жестоко отношение на затворническите власти;
- това е случай на “убийство чрез правителство”, а черните хроники за тази категория смъртни случаи се оглавяват от комунистически Китай и Съветска Русия;
- и в Пекин, и в Москва тази “политика” търпи еволюция към привидно спазване на съдебни процедури и съсредоточаване на унищоженията предимно върху политически опозиционери или несъгласни;
- много е вероятно смъртта на Навални да не е последният случай на “смърт чрез правителство” – историко-статистическа категория, въведена преди 30 години от Рудолф Румел от Йейлския университет.
Кощунство е да се споменават имена, но няколко известни противници на Путин са застрашени от подобни деяния. Единият от тях е бившият президент на Грузия – Михаил Саакашвили. (Неговата съдба и причините за отравянето му изглежда вече са почти напълно забравени. Само преди година те бяха предмет на внимание и политическа загриженост.)
Резултатът от тези съвпадения е препотвърдената решителност за подкрепа на Украйна. Това се случва след тъжби за помощ и заклинания да вярност в заявените преди намерения.
„Губиш или губиш?“ Това е въпросът
Така е заглавието на тазгодишния “Мюнхенски доклад за сигурността”. Обемът му е 126 страници и придружен от 21 страници “Индекс на сигурността”. Това е представително допитване до мнението на гражданите от страните в двете международни икономически групи Г-7 (САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония) и БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).
Изследването е направено в края на 2023 г. Поради забрана общественото мнение на жителите на Руската федерация не е проверено.
Тъй или инак, става дума за възприятия и предчувствия за сигурността. Мнението на публиката е първичен мотиватор на действията на политиците и властниците. Независимо дали става дума за демокрации или диктатури.
Авторите предупреждават, че понеже допитванията са в автокрации, статистическата грешка може да е в диапазон 3.1%. Затова съществени са не подробностите, а общата картина на обществените настроения. Те, на свой ред, следва да бъдат сравнени с установените исторически реалии.
Слава Богу, заглавието на доклада е с въпросителен знак. Накратко: целият свят си представя, че ще загуби. Но хората и водачите в различните страни от Г-7 и БРИКС виждат загубата по различен начин. Съответно първичните интерес и тревога са различни, решенията – също.
Онова, което възпира предприемането на действия по установяването на траен мир, е предчувствието на гражданите от Г-7, че “климатичните промени” са един от най-важните рискове пред сигурността. Най-силна е тази тревога в Канада и Италия. Но във Франция и другаде тя е почти равна на усещането на заплаха от неконтролирана имиграция. Само в Германия тези промени се възприемат на четвърто и пето място по значение, доста под значимостта на предчувствията за неравенство и обедняване.
Русия и Китай се възприемат като изключително съществен проблем за сигурността само в Япония.
В БРИКС виждането на Русия като заплаха практически липсва. Климатичните промени не са на приоритетно място. Освен в Бразилия. Но там правителството е виновно за изсичането на Амазонската джунгла. (Негласният мотив е добивът на суров петрол. Международните протести нямат никакво значение. А президентът на Бразилия се изказа против Израел.)
Основните заплахи в тези страни се свързват в нарушаването на правилата на свободната търговия, икономическите неравенства и други подобни. Между другото, тези правила наистина се нарушават от ЕС. Не толкова поради санкциите срещу агресора Русия, колкото поради опити за глобални санкции за изсичане на гори и въглероден данък върху вноса в ЕС.
Възгледите за случващото се в света са по-реалистични в БРИКС. Лидерите на тези страни търсят запазване на правилата за международна търговия и по-малка намеса на правителствата, при запазване на санкции спрямо Русия. В Европа представителите на Съвета на ЕС защитават възгледа за “търговия с приятели”. Само канцлерът на Германия засега се изказва в подкрепа на разширяване на глобализацията.
Погледнато реалистично, но и през призмата на историята, общественото мнение в БРИКС е по-разумно.
Статистиката на ООН показва, че през 1920 г. смъртността поради екстремни климатични събития (наводнения, горещини, суша, горски пожари и т.н.) е 334 души на един милион, а през 2020 – 1,5 човека на един милион.
Повече от половината гори са изсечени преди 1900 г., а през последните 30 години темпът на унищожаване на гори намалява. Селскостопанската земя се запазва като площ и се разширява само в Северна Африка (което е доста положително развитие). Но със същата като площ земя се изхранва почти два пъти по-голямо население. Продължителността на човешкия живот се увеличава, детската смъртност и крайната бедност намаляват с непознати преди 40 години темпове.
Ако погледнем исторически, родените преди 20 години живеят в безпрецедентно благодатна епоха. Но те се страхуват от край на света. Искат правителствата “да правят повече”. От това настроение печелят първо политиците. Те с готовност го поддържат.
Онова, на което общественото мнение в Г-7 и ЕС не обръща внимание, е разпространението на автокрациите в света – териториално и икономически.
През 2022 г. 42 страни преминават към автокрация и автокрациите от 1992 до 2022 г. увеличават дела си в глобалния БВП от 24 на 46%. През 1998 г. търговията между демокрациите е представлявала 74% от световната, през 2022 г. делът ѝ спада до 47%.
Отвъд възпирането на агресии като тази на Русия, правителствата не би трябвало да имат много правомощия. В този аспект авторите на тазгодишният Мюнхенски доклад са прави: може би най-важната задача в областта на сигурността е запазването и разширяването на демокрациите.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
