Казват, че всеки помни къде е бил и какво е правил на 11 септември 2001 г., когато чува, че два самолета са се врязали в кулите в Ню Йорк. Така е и с Божидар Янев. Той е бързал за работа, когато първият самолет удря северната кула. Офисът му се намира на една пряка от сградите на Световния търговски център.
Първоначално по радиото в колата му казват, че вероятно става въпрос за объркан малък самолет, който няма как да навреди на стоманената фасада. След минути обаче той се уверява със собствените си очи, че това е далеч от истината.
„Видях тази димяща рана, някъде към 90-ия етаж на кулата. От него нищо не се виждаше. Дадох газ, за да пристигна по-бързо до южната страна, откъм моя офис. Но над главата ми вторият самолет удари южната кула“, разказва Янев.
Срещаме се в София броени дни преди 20-ата годишнина от терористичните атентати в САЩ. Той тъкмо пристига от Ню Йорк, където през последните 30 години заема поста на главен инспектор на мостовете в града и завежда отдела по инспекция и управление на мостовете. Това е работил и тогава.
Първото нещо, което Янев осъзнава, когато и вторият самолет се врязва в южната кула, е че Америка вече е във война.
„Второто е, че за мен беше ясно, че южната кула няма да оцелее. За северната нямах ясна представа как ще се развият нещата, но южната беше ударена значително по-ниско и имаше близо 30 етажа над удара. Това е огромна тежест.“
Божидар Янев е инженер, завършил е в София, след което прави докторантура, свързана с управлението на мостове в Колумбийския университет. Оттогава има 50 години инженерна практика в Съединените щати, която е предимно в Ню Йорк.
След като наблюдава димящите сгради, решава да вземе фотоапарата си и да направи няколко снимки. Вижда как горната част на южната кула залита „съвсем малко“ и се срива „почти вертикално надолу“ в облак от всякакви отпадъци, които го затрупват под една кола.
Изрива се сам след по-малко от минута. Не може да диша от праха и прилича на „гипсова статуя“, когато се прибира в офиса си.
„Навън не се дишаше. Беше непрогледна чернилка. Замъкнах някаква жена, която седеше като парализирана в един вход“, спомня си Янев.
До ден днешен гласът му остава увреден заради вредните боклуци, с които се нагълтва тогава. Ако пише на черна дъска с тебешир и му попадне прах в гърлото, гласът му блокира. Но отказва да се оплаква, защото проблемите му са несравними с „това, което се случи на други хора“.
Когато кулите падат, те причиняват своеобразни земетресения с магнитуд от около 2 по скалата на Рихтер, казва Янев. Но след това градът замлъква.
„Ударът, разбира се, е удар. Но след удара – пълна тишина. Целият трафик спря. Чуваше се само пукането на огъня и това, което ставаше отгоре, включително и хора, които скочиха.“
С колегите решават да отворят офиса си за всички хора на улицата, които имат нужда някъде да се скрият. Тук те могат да се измият и да пият вода.
Янев си тръгва чак когато от училището на сина му се обаждат по телефона. Казват му, че както и всичко друго в града, те затварят по спешност.
На следващия ден се връща на работа и с част от екипа му се включват в инспекция на зоната, по-късно наречена Ground Zero или „Кота нула“. Целта на инженерите е да установят щетите по структурата на околните сгради.
„Вече директно около кулите всичко беше по един или друг начин извън годност, но една пресечка по на изток, беше Бродуей и под Бродуей минаваше основна линия на метрото. Въпросът беше дали тази линия може да се ползва“.
Янев обяснява, че заради огромната си тежест кулите падат вертикално. Така повредите всъщност са локализирани почти само в района на Световния търговски център. Другите две критично пострадали сгради са тази на Дойче банк и така наречената 7 World Trade Center, която също се запалва.
В резултат на атентатите на 11 септември 2001 г. загиват близо 3000 души, а ранените са над 25 000. Сред тях са и много пожарникари и спасители, които пострадват в часовете след ударите на самолетите. Това е една от най-смъртоносните терористични атаки в историята.
За Божидар Янев събитията, на които става свидетел, променят Съединените щати и повлияват на всички следващи действия на Вашингтон.
„Всичките щети, които ни нанесе, ние и до ден днешен не можем да оценим. Америка се стресна и реагира. Всичките войни, които Буш започна, те и сега не знаят как да ги приключат. Всичко това е повлияно от 11 септември. Големите събития в Щатите, които последваха през тези изтекли 20 години, нямаше да бъдат същите без 11 септември“.
