От многото неща, с които са известни римляните, пътищата се нареждат доста високо в списъка по важност, заедно с мостовете, виадуктите и каналите.
Заедно те образуват изключителна транспортна мрежа, която играе решаваща роля за повишаване на влиянието на Рим в Средиземноморския басейн.
Именно пътищата държат отделните части на Римската империя заедно, посочва Amusing Planet.
Един от първите и най-важни пътища, построени от римляните, е Виа Апия.
[ad id=“226585″]
Строежът му е започнат от римския цензор Апиус Клаудиус Каекус през 312 г.пр.н.е. и първоначално се простира на около 212 км от Рим до древния град Капуа, но от 244 г.пр.н.е. е разширен с още 370 км, за да стигне до пристанището Брундизий на Адриатическо море.
Виа Апия е предимно с военно предназначение, построен за транспортиране на войски в по-малки райони извън Рим.
Той е със средна широчина от около 6 метра и леко изпъкнал в средата, за да позволи на водата да се оттича и да се събира в канавки, намиращи се от двете му страни.
Основата на пътя е от тежки каменни блокове, циментирани с помощта на варовик. Над тях са поставени плътни фиксиращи камъни, осигуряващи плоска повърхност.
Тези камъни са толкова близо един до друг, че историкът Прокопий казва, че сякаш са се сраснали, а не са поставени от човешка ръка.
Покрай пътя се намират няколко забележителни паметници, гробници и важни мостове. Най-впечатляваща е добре запазената гробница на Сесилия Метела, съпругата на един от генералите на Юлий Цезар.
[ad id=“236999″]
Други забележителни гробници са тази на Марк Сервилий и на римския император Галиен.
Други паметници, които можете да видите покрай Виа Апия, са храмът на Херкулес, църквата Куо Вадис, Вила деи Куинтили, древните бани и циркът на Максентий.
Много важни събития се случват на този път. След като римският генерал Маркъс Красб разбива робския бунт срещу Римската империя през 71 г.пр.Хр., повече от 6000 роби са разпънати по 200-километровата Виа Апия – от Рим до Капуа.
След падането на Римската империя пътят изчезва. Около 1300 години по-късно, в края на 18-и век, е построен нов път успоредно на стария.
Наричат го Новият апиански път, а старият вече е туристическа атракция. Първите 5 километра от него все още се използват от транспортни средства.
След това пътят се превръща в пешеходна алея.
