Генерал Йон Михай Пачепа
Той е най-високопоставеният представител на комунистическите тайни служби, който дезертира и преминава на страната на Запада. Генерал Йон Михай Пачепа е сред ръководителите на Секуритате, зловещата политическа полиция на комунистическа Румъния. През 1978 година решава да избяга. Живее в Съединените щати до 92-годишна възраст. Миналата неделя най-високопоставеният предател на комунистическия блок почина след усложнения от COVID-19.
За смъртта му съобщи Роналд Ричлак, неговият съавтор на излязлата през 2013 г. книга „Дезинформацията: Бивш шпионин разкрива тайни тактики за подкопаване на свободата, натиск срещу религията и насърчаване на тероризма“. Той каза пред Радио Свободна Европа, че Пачепа е починал на 14 февруари в болница, без да уточнява къде точно в САЩ.
Няма официално съобщение за смъртта на Пачепа. Ричлак казва, че е научил за това от дългогодишната му съпруга. Предишния ден той е разговарял с бившия генерал. Тогава вече той е бил с влошено състояние.
Пачепа се присъединява към Секуритате през 1951 година и бързо израства в йерархията. Той стига до генералски чин и става съветник на диктатора Николае Чаушеску.
“ Започва нов живот в САЩ
с фалшива самоличност и
правителствена охрана.
След като бяга в САЩ, той получава политическо убежище от президента Джими Картър. Започва нов живот с фалшива самоличност и правителствена охрана. Налага му се два пъти да сменя идентичността си, тъй като новото му име е разкрито. Появиха се публикации, според които Чаушеску е предлагал 1 милион долара награда за информация, която може да доведе до залавянето или убийството на предателя.
През 1987 г. Пачепа публикува мемоари със заглавие „Червени хоризонти: хрониките на един комунистически шпионин“, която е преведена на румънски и в Румъния започват да се разпространяват контрабандни копия.
Година по-късно книгата се превръща в радио сериал, който е излъчван от румънската служба на Радио Свободна Европа.
През декември 1989 г. Румъния е обхваната от масови протести, Чаушеску е арестуван и разстрелян, след произнесена набързо присъда от трибунал. По време на процеса са били четени откъси от мемоарите на Пачепа.
„Както и да го гледаме, неговата книга „Червени хоризонти“ допринесе за демаскирането на голямата лъжа. След като обръща гръб на диктатурата, на която е служил, той става непримирим противник на комунизма“, казва Владимир Тишманеану, политолог от Университета в Мериленд, в коментар за румънската служба на Радио Свободна Европа.
През 2009 г. Пачепа издава книга със спомени, озаглавена „Лице в лице“. Тя включва серия от интервюта с румънския журналист Лучия Лонгин.
През 2013 г. Пачепа и Ричлак издават книгата „Дезинформация“, в която описват как КГБ и тайните служби на другите комунистически страни са работили за разпространението на дезинформация и как са „пробутвали“ фалшиви новини в западни медии.
В книгата Пачепа разказва как Съветският съюз дирижира в продължение на десетилетия антиизраелска и антиамериканска пропаганда в Близкия Изток. Според него част от резултата е и днешният ислямистки тероризъм.
„Преди да напусна Румъния завинаги през 1978 г., Секуритате беше изпратила около 500 агенти под прикритие в различни мюсюлмански страни. Повечето бяха духовни служители, инженери, доктори, учители“, казва Пачепа в едно от малкото си интервюта пред Радио Свободна Европа през 2013 г.
Пачепа си спомня, че е получил инструкции от Съветския съюз. В тях са били описани първите дезинформационни кампании, още от времето на царска Русия.
„Царският антисемитизъм в Русия доведе до погроми срещу евреи. Нацисткият антисемитизъм доведе до Холокоста. Съветският антисемитизъм създаде съвременния международен тероризъм“, казва той пред РСЕ.
Пачепа е вярващ католик. Години след бягството си на Запад, той обяснява, че сред основните причини за решението му е получена от Чаушеску заповед да убие ръководителите на румънската служба на Радио Свободна Европа.
Първият брак на Пачепа в Румъния приключва още преди бягството. В САЩ той има втора съпруга и вече пораснала дъщеря.
Майк ЕКЕЛ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
