Руската учебна година започва на 1 септември. Северна Осетия е руска република в Северен Кавказ.
През 2004 г. за първия учебен ден в училище № 1 в Беслан има тържество. В сградата има над 1200 души. Малко след 9 ч. сутринта в училището нахлуват терористи. 1128 души са взети за заложници. Повечето от тях – деца.
По това време е в ход Втората чеченска война. Русия е нахлула в Чечня. Чеченският полеви командир Шамил Басаев поема отговорност за превземането на училището. Нападателите искат изтеглянето на руските войски от Чечня. Заложниците са държани в училището три дни. Повечето от тях в минирана физкултурна зала.
На 3 септември започва щурмуването на сградата от руските специални части. Общо 334 души, от които 186 деца, загиват в резултат на терористичната атака и нападението. Броят на ранените надхвърля 800 души.
20 години по-късно разследването все още не е приключило.
„Добре дошли в ада. Част 2“
„354 заложници“
Над 30 въоръжени нападатели с черни качулки и взривни колани нахлуват в училището в Беслан сутринта и го блокират. На следващия ден президентът на Северна Осетия Лев Дзугаев казва, че в ръцете на терористите има 354 заложници – три пъти по-малко отколкото са в действителност.
В същото време списъците, съставяни от роднините на заложниците, вече включват над 800 души. Според оцелели заложници изявлението на властите е разгневило похитителите. Те си спомнят думите на един от терористите, който казва: „Оказва се, че тук сте 354. Сега ще ви извеждаме един по един и ще ви убиваме, за да станете точно толкова, колкото съобщават официално“.
Според изявление на организацията „Майките на Беслан“ терористите били почти готови да освободят децата под 7 години, но когато медиите съобщили, че има 354 заложници, те отказали и „просто побеснели“. „Тези съобщения също влошиха ситуацията за заложниците: децата вече не получаваха чешмяна вода и бяха принудени да пият собствената си урина“, казват от организацията.
Властите не преговаряха
Властите казват, че окупаторите на училището не са отправяли никакви искания, но в същото време се опитват да установят връзка с техния оперативния щаб и са готови да преговарят.
По-късно става ясно, че един от лидерите на чеченските сепаратисти Аслан Масхадов, е бил готов да преговаря с терористите, придружен от журналистите Анна Политковская и Андрей Бабицки. Бабицки обаче е задържан на летището, а Политковская е отровена в самолета на път за Беслан.
Единственият, който успява да установи връзка лично с терористите, е бившият президент на Ингушетия Руслан Аушев. Той влиза в училището по своя инициатива и успява да договори похитителите да освободят 24 души – бебета и техните майки.
Как започва щурмът?
Детайлите около началото на щурма на руските специални сили все още повдигат много въпроси. Според официалната версия решението за провеждането му е взето, защото терористите започват да детонират взривни устройства във физкултурния салон, където са държани заложниците. Според други доказателства експлозиите са били причинени от стрелба с гранатомети отвън.
Бившият депутат от Държавната дума Юрий Савелиев, който беше член на федералната парламентарна комисия, разследваща терористичната атака в Беслан, каза, че първите две експлозии са станали в резултат на обстрел на училището от покривите на две близки къщи.
Според множество разкази на очевидци нито едно взривно устройство, поставено от терористите, не е избухнало. „От моя гледна точка само един човек може да даде заповед – руският президент Путин. Авторитарната система в Русия е такава, че нито един регионален командир не би поел върху себе си заповедта да започне нападение от такъв мащаб“, каза в интервю за Радио Свобода през 2007 г. бившият депутат Юрий Иванов, който беше и член на парламентарната комисия.
Много жители на Беслан и бивши заложници обвиниха за смъртта на заложниците не само терористите, но и властите, които не са взели необходимите мерки за предотвратяване на терористичната атака и освобождаване на хората.
Разследването продължава
Наказателното дело за атаката срещу училището в Беслан е образувано на 1 септември 2004 г. Още през 2005 г. председателят на комитета „Майките на Беслан“ Сузана Дудиева каза, че Владимир Путин е обещал на роднините на жертвите на терористичната атака да помогне за приключване на разследването. „Президентът ни увери, че ще направи всичко по силите си всички да знаят истината и отговорните да бъдат наказани. Той каза, че се интересува от истината, каквато и да е тя, както и това да не се повтори“, каза тогава Дудиева.
20 години по-късно обаче разследването все още не е приключило. Според „Новая газета“ причината за това е, че властите не желаят близките на жертвите да получат достъп до материалите по делото. Докато тече разследването, материалите са следствена тайна.
20 години по-късно Путин не знае
На 20 август тази година руският президент Владимир Путин за първи път посети училище №1 в Беслан и коленичи пред паметника на жертвите. Той се срещна и с представители на организацията „Майките на Беслан“.
Според съпредседателката на организацията Анета Гадиева основната част от разговора е била посветена на разследването. Жените са се оплакали, че то продължава, а Путин е казал, че „не знае, че това разследване все още не е приключило“.
Руският президент е обвинил „определени чуждестранни сили“, че са помогнали на терористите, завзели училището. „Знаем, че от чужбина те се опитаха не само да оправдаят, но и предоставиха помощ на терористите, включително морална помощ“, каза Путин. По думите му същите „врагове продължават да се опитват да разтърсят страната ни и да извършват престъпления в района на Курск, Донбас и Новоросия“. Путин е обещал да постигне „целите в борбата срещу неонацизма, така както те постигнаха в борбата срещу тероризма“.
През 2017 г. Европейският съд по правата на човека осъди Русия да плати около 3 млн. евро на роднините на жертвите от Беслан. ЕСПЧ постанови, че руските власти не са изпълнили задължението си да предотвратят възможна заплаха за човешкия живот и не са планирали нападението по начин, който да сведе до минимум заплахата за живота на заложниците.
