ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 66, 1990 г.
НАРУШЕН ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР
В бр. 61 на в. „Септември” от т. г. в интервю с Пейчо Денев, зам.-председател на ИК на ОбНС, отново се поставя въпросът: каква ще бъде съдбата на незавършената сграда на Партийния дом в града? Странен въпрос, след като в резултат на широко разгърналата се обществена дискусия съдбата на този неповторим по своите архитектурни и строително-инженерни съоръжения дворцово-партиен монумент получи статута на културен комплекс, в който да бъдат настанени Историческият музей, Художествената галерия, универсалната библиотека „З. Княжевски”, Клубът на дейците на културата. Именно с този статут на Дворец на културата и място за разгръщане на младежки дейности въпросният обект с дарителския жест на общинската партийна организация влезе в предизборната платформа на БСП. Как обаче е станало, че в документите по прехвърлянето на този имот на Висшия партиен съвет на Общинския народен съвет това условие е било пренебрегнато, с което е бил нарушен важен обществен договор. От интервюто научаваме, че комисия от специалисти, съставена със заповед на председателя на ОбНС, е извършила проучване и не била отречена възможността с проектиране и преустройство в сградата тя да се използва от тези институти. Инициативният комитет обаче е направил една твърде голяма грешка, че не е уведомил ОбНС, че свикана от него комисия от експерти и специалисти по музейно, библиотечно дело, които имат най-добър поглед върху изискванията към тези видове културна дейност и на които точно това им е работата, са констатирали, че със сегашните си дадености подобно „препроектиране и преустройство” не е необходимо. Пропуск, който вече отваря фронт за спекулации и манипулации на общественото мнение в духа на това: те ще влязат тук, но ще трябва да се рушат стени, ще се прекрояват пространства и с това – нови средства!
В интервюто по-нататък четем: „Междувременно се появи и искането от Техническия университет – София, за същата сграда.” Странно, след като вече обществеността си отдъхна от емоциите и борбата за тази сграда, се появява ново искане, ОбНС, вече като собственик, който уважава и духовните нужди на града, и предизборната карта на управляващата партия, можеше да отговори на искането, че съдбата на сградата е вече решена, и с това да приключи въпросът.
За да се довърши строителството, на ОбНС му трябват 3-4 милиона, пари, непосилни за изтощения град с „блестяща икономика”, като имаме предвид, че зеят и други дупки за културно и важно социално строителство (здравни заведения, училища). И ето, че Техническият университет е готов да изкупи сградата. Но се оказва, че този факт е само на книга, т. .е. само във въпросното интервю на П. Денев. Когато отново му се постави същия въпрос на среща-разговор с представители на художествено-творческата интелигенция, се оказа, че Техническият университет е беден и няма собствени средства за тази покупка. Сега тепърва щял да търси спонсори и благодетели с дълбоки джобове, за да се съберат необходимите милиони. Нещо повече, университетът обещава, че ще завърши сградата „без никакви съществени строителни реконструкции”. Малко съмнително е кой друг град с електроника ще тръгне да прави университет на друг град и да го спонсорира. Знайно е от кой джоб ще дойдат тези милиони.
Следва езуитското: 15 000 граждани пожелаха, но къде са останалите 150 000, които подкрепиха? След като въпросът не е поставен на референдум, трябва да се провери има ли юридически статут, когато се решава важен обществен проблем, какъв процент от населението трябва да подкрепи дадена идея, за да й се даде ход, без да се ходи от човек на човек.
Сега да повдигнем една по една завесите на голямото информационно затъмнение. По-нататък в интервюто Техническият университет става „Международен факултет по технотроника и механотроника”. От университет до факултет има огромна разлика. Нашето обаче ще бъде с размерите на университет, както ни убеждава П. Денев, защото тук ще се намесят реномирани висши технически университети и институти от редица страни, от които е споменат само Съветският съюз. Но това е бял кахър, защото във факултета ще се извършват перспективни интегриращи дейности. И тъй като факултета ще го правим по американски тип, тук ще му прибавим и едно бизнес-училище, защото бизнес и наука трябва да вървят в „органично единство”.
А сега да повдигнем и третата завеса: към всичко това ще се прибави и бизнес-център. Защото дворцовият разкош на въпросната сграда е прекрасно място за бъдещи бизнес-срещи, бизнес-сделки. Ето най-после къде можем да посрещнем по достойнство чуждестранните партньори на процъфтяващата фирмена старозагорска промишленост и икономика. Разбира се, подобен посттоталитарен мотив не трябва да изненадва никого, защото неразградената стопанска номенклатура държи и хляба, и ножа, както да отреже тлъсто парче за себе си, и тя го прави по най-блестящ начин, така и да отрони някоя и друга троха за гражданството. Защото оттук нататък то, гражданството, трябва да доказва, че има достойнство да не умре от глад. Но това е друг въпрос.
Сега най-важният проблем си остава на кого да се даде сградата, защото тук строителството трябва да продължи. (В Ловеч, където случаят с незавършен) музейно-ритуален комплекс е аналогичен – тук градските власти го продават на израелска фирма за търговски обект, – гражданите настояват той да бъде консервиран.) До 28 август трябва да се проведе сесия на общинските съветници трябва да кажат „да” или „не”. Привържениците на идеята за Дворец на културата са в правото си да се съмняват от изхода, като имаме предвид, че нашите съветници бяха избрани в един тоталитарен режим, при едни недемократични избори. На сесията всеки ще гласува по съвест. Но тук дори работата не опира до съвестта, а до познанието. Можем ли да се сърдим на тези хора, когато и те, както и широкото гражданство, не знаят какво има в складовете и фондохранилищата на града, в които се пази културно-историческото му наследство, духовната памет на едно многохилядолетно съществуване. Това го знаят броени на пръсти специалисти. При това положение каква пропаганда и каква агитация да се води, освен да се организира „екскурзия” с участниците в сесията да им се покаже и да им се обясни за какво става дума. И чак тогава да се реши кое е по-важно – да се спаси градът от настъплението на бездуховността или да се даде път на една спекулативна идея. Какво е по-важно да настаним в един дворец: духовния живот, както му й прилича, или технократски дейности със съмнителна стойност? Преди десетина години пак строихме изложбени зали, само че не за произведения на изкуството и на духа, ами за роботи. Такова роботопроизводство щяхме да имаме, че тук от бизнесмени нямаше къде да се разминем. Но се оказа, че от подобна зала нямаме нужда, пък и бизнесмените не ги видяхме, не ги чухме.
Ако сесията реши сградата да се предаде на факултета, той сигурно ще заработи още през тази учебна година на друго място, докато се намерят парите за довършването й. ако пък се предаде на Двореца на културата,у това може да започне веднага с онези 700 000 лв. за строителството на музея от общинския фонд „13 века България”, като в случая, въпросната държавно-обществена организация е в правото си да отпусне за целта още средства.
Това, че новосъздадените банки в страната искат да си построят сгради в центъра на Стара Загора, е добре дошло, защото така по-бързо ще се довърши Домът на книгата. Банките обещавали средства и за превръщането на бившата тютюнева фабрика в комплекс за художествено-творческа и търговска дейност. А защо точно тук тази сграда да не приюти факултета по технотроника и механотроника? Колкото до строителството на нов музей и нова Художествена галерия, това нещо и най-големият ентусиаст не би го повярвал и е чудно как така с лека ръка го обещава Пейчо Денев. Това, че банките са готови да съдействуват за цялостното решаване на градоустройствения план на района около профсъюзния дом, трябва да се използва именно в посока на създаването на банков и бизнес-център на града. Така старозагорската икономика и данъкоплатецът ще бъдат облекчени от спонсорирането на въпросния факултет, който, както видяхме, повлича след себе си още толкова неща, само и само да се настани в общинския дворец.
Донка ЙОТОВА
Нарушен обществен договор
