Сигурно сте виждали неговите картини. С големина от десетки квадратни метри, те обикновено не се побират между четирите стени на галериите. Но това не е и идеята. За платна му служат самите стени – от стените на бивш завод за атомно оборудване в Санкт Петербург, през фасадите на осеметажни панелни блокове в родното Търговище до стените в подлеза на гара „Подуяне“ в София.
Станислав „Насимо“ Трифонов е един от пионерите на източноевропейската стрийт арт култура и най-известният български живописец и графити художник. В четвъртък той показа най-големия и амбициозен проект в цялата си над 25-годишна кариера.
По случай 30 години от основаването на Винпром „Домейн Бойар“ художникът изрисува 11 огромни силози – веритикални цилиндри, в които се съхранява виното по време на процеса на производство. На тях се виждат човешки образи, птици с разперени криле, лозови листа, преплетени малки фигури, букви и символи. Стенописът се казва „Жар“ и може да бъде видян в изба „Сините скали“ край Сливен.
По думите му на всеки един от 11-те силози е изобразено нещо, което представлява етап от търсенията на душата – „как идваме от един друг свят, влизаме в това битие и правим някакви опити в търсене на наслада, любов, на радост“. Накрая всичко завършва с един последен образ на възрастен човек, „който е прогледнал. След всичко, през което е минал, накрая достига до последния етап – този на мъдростта.“
Целият стенопис се казва „Жар“ и това изобщо не е случайно. „Жар е синоним на страстта. А всъщност страстта е това, което води душата да върши всички неща, които върши“, казва Насимо.
След като получава покана от компанията, той прекарва месец и половина в работа върху творбата. От винпрома му дават пълната творческа свобода да нарисува каквото почувства.
Проектът е най-голямото предизвикателство в кариерата му. Рисуването по силозите се оказва изключително сложно заради цилиндричната им форма. Повърхността им не е права и гладка, ами заоблена и това прави перспективата и постигането на адекватно изображение много трудно.
Това не е единственото необичайното място, на което е рисувал Насимо. От началото на 90-те години, когато започва да се занимава с изкуство, досега е създал картини върху различни сгради във Великобритания, Германия, Русия, Австрия, Италия, Белгия, Канада, Полша, Индия, Китай и почти всички страни на Балканите.
Насимо слага началото заедно с няколко приятели художници, с които започва да пръска аерозолна боя по стените. Скоро след това създават LBC (Los Bastardos Crew) – един от първите и най-активни екипи за улично изкуство на Балканите. През 2000 г. Насимо създава нов екип и започва нов вид улично изкуство, което смесва традиционен и графити стил. Нарича го Fine Graff Art и както сам казва, този стил „се превърна в моя личен кръстопът между съвременната живопис и предишно разработения ми стил улично изкуство“.
Художникът казва, че нещото, което винаги го е водело, е желанието изкуството му да има позитивно въздействие върху тези, които го виждат. Затова и използва древна символика, за която се знае, че има „изпитан позитивен ефект“.
„Уличното изкуство има много по-важна функция в градската среда от това просто да бъде красива украса“, казва Насимо. То може да спомогне за създаването и сплотяването на местната общност. Може обаче да има и негативни ефекти.
„Самият автор изразява своя личен свят, но носи и отговорност, защото го прави навън, където творбите могат да имат влияние и върху чуждите животи“, казва Насимо. „Изкуството има голяма сила и затова трябва да се подхожда внимателно и с отговорност.“
