НАЦИОНАЛНИЯТ СЪБОР НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО В КОПРИВЩИЦА Е ВПИСАН В РЕГИСТЪРА НА ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ НА ЮНЕСКО
Националният събор на народното творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО. Това станало по време на 11-тата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която в момента се провежда в столицата на Етиопия – Адис Абеба.
Разработената кандидатура, под името „Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството”, е внесена в Секретариата на ЮНЕСКО със специално предложение от името на министъра на културата за разглеждане през 2016 г. По самото досие са работили експерти от Министерството на културата и научни сътрудници от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.
Използвани са и различни документални архиви от 1965 г. насам от фондовете на Българска национална телевизия и Българско национално радио. Кандидатурата е подкрепена и от участници в събора от цялата страна, от мрежата на народните читалища, както и от домакините в лицето на Община Копривщица.
Националният събор на българското народно творчество в Копривщица води началото си от 1965 година. Сред инициаторите за провеждането му могат да се посочат Райна Кацарова–Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов. Идеята, която е заложена, е свързана с показване многообразието на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид.
На единадесетия по ред събор (2015 г.) се отбелязаха и 50 години от първото му издание. Той е и българската кандидатура за вписване в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО в сферата на нематериалното културно наследство.