Не често срещано, село Хрищени си има своя песен, нещо като своеобразен химн, с който местните хора се гордеят.
Ето и текста му:
Наше село, родно село,
към Загоре, към полето поглед свело.
На три хълма си легнало,
като черги пъстри, нови си послало,
къщи и дворове китни
и ливади, и градини, ниви житни.
А децата са цветята
на Хрищени, на зората, на земята.
Легендарният Хрищян войвода загинал на връх Медвен, близо до Хрищени
Наше село, гордо село
в „Милкини скали“ коси си вплело.
В теб герои се родиха
и мъже, жени, деца за теб се биха.
Левски минал в тъмни нощи,
княз Борисовият кръст ни свети още.
Будителите. Учителят Стефан Генчев основал читалището в с. Хрищени
„Медвен“ беше твоя крепост,
а Хрищян войвода – знаме и легенда.
Наше село, китно село, ти
от Бога, дар си взело,
че тук райски ябълки виреят
и смокини сладки зреят.
Коренът не остарява
сили за живот ни дава,
ний за тебе песни пеем
и със тебе се гордеем.
