Новият министър председател на Франция се самоопределя като „жена от левицата“, мотивирана от „социалната справедливост и равните възможности“. Други я определят като лоялна към Макрон.
Елизабет Борн, която стана новият френски премиер в понеделник, е била министър на транспорта, околната среда, както и на труда. Тя е дългогодишен член на Социалистическата партия, а по-късно става член на партията на Макрон – „Ренесанс“. Борн е и кандидат на партията на Макрон на парламентарните избори през юни.
Борн беше назначена от президента близо месец след неговото преизбиране през април. Тя пое поста министър-председател от Жан Кастекс. Борн е втората жена премиер на Франция след Едит Кресон, която заема поста в началото на 90-те.
„Както можете да си представите, съм много развълнувана“, каза Борн. „Бих искала да си спомним първата жена на тази позиция, Едит Кресон, и да посветя това назначение на всички момичета във Франция. Нека да изживеят мечтите си, защото жените имат съществена роля, която да изиграят в обществото“.
„Наистина беше време да има друга жена на тази позиция и знам, че г-жа Борн е забележителен човек с много опит“, каза Кресон пред телевизия BFM.
Борн е и първият премиер от левицата, назначен от Макрон. По време на първия си мандат той назначи двама консервативни министър-председатели.
Инженер, министър, премиер
Борн е родена през 1961 г. и израства в Париж. По информация на изданието Libération баща ѝ е евреин с руски корени, от семейство, намерило убежище във Франция през 1939 г. Когато Борн става първата жена ръководител на западния регион Поату-Шарант, тя подписва първия си указ за натурализация на лице, получило френско гражданство. Тогава тя цитира собствените си семейни корени, които според нея символизират интегрирането на бежанците в Франция.
Иженер по образование, тя е завеждала Държавната транспортна компания в Париж, RATP. Работила е и в сферата на градското планиране в кметството на Париж.
Като министър на транспорта през 2017 г. Борн изиграва важна роля за кабинета на Макрон, като преговаря срещу профсъюзите. Тя се противопоставя на техни стачки и демонстрации, продължили седмици, и слага край на щедра система за пенсии и обезщетения на железопътните работници на SNCF, националната държавна железопътна компания на Франция.
През 2019 г. за кратко е министър на околната среда, като по това време прокарва политики за развитие на велосипедния транспорт.
Година по-късно става министър на труда. Докато заема позицията, безработицата пада до най-ниското си ниво от 15 години, а броят на безработните сред младите е най-нисък от 40 години, пише France 24.
Борн е казвала, че не се интересува от позиции, които са в центъра на политическата сцена. Също така анкета на Ifop, международна агенция за проучване на общественото мнение, показва, че близо половината анкетирани французи не я познават.
Сред колегите си е позната като технократ, който работи прецизно и обича математиката.
Позиции и правомощия
Постът на министър-председателят във Франция е вторият по сила след президентския. Премиерът ръководи парламента и Съвета на министрите. Назначава се от президента, който има право да поиска оставката му, но не и да го уволни. Мандатът е безсрочен, а седалището е в Матигонския дворец.
През миналата година Борн казва пред изданието Le Figaro, че „социалната демокрация е все още жива и президентът е този, който я води“.
По време на първия мандат на Макрон Борн оспорва мнението, че президентът се е отклонил от центристката си позицията към твърдо център-дясно. Очаква се по време на новия мандат премиерът да подпомогне въвеждането на спорната пенсионна реформа на президента, която предвижда вдигане на възрастта за пенсиониране.
