„Слънцето сигурно Ви пречи, но е много важно да се обърнете и да погледнете нагоре“. Подканата идва ненадейно, веднага след първото здрависване. Но мъжът е сериозен: „Да, да, обърнете се и вижте онзи балкон на втория етаж до прането“. Балкон като балкон, очукан от времето, превзело старата софийска кооперация. И какво за него?
„Зад него е стоял затворен художникът Борис Денев. През 40-те не е имал право да рисува навън и затова е рисувал предимно това, което е виждал от балкона си“. Сервитьорката носи кафе. Мъжът продължава без обичайната за ритуала пауза: „Не е имал и право да купува бои. И пари за тях не е имал. Рисувал е с детските моливи на дъщеря си“.
Седим в двора на „Архитектите“ на улица „Кракра“ с изследователя на изкуството Антон Стайков. Целта на срещата няма общо с никой художник и с никаква българска история, но ето че дневният ред е необратимо сменен. Стайков говори без паузи, все едно всичко, което има да каже за художника Борис Денев, е едно грамадно изречение, готово да свърши чак след много минути. Вече става час.
„Искам да събера картините му и да направя изложба“, казва.
Две години по-късно
Две години след това намерение изложбата е факт. Трябваше да се закрие буквално тези дни, но успехът й се оказа твърде голям, така че времето е удължено до 14 юли. На „Шипка“ 6 в София.
На афиша обаче има две имена, а не едно: Борис и Славка Деневи. Първият е художникът без бои, а вторият е дъщеря му – момичето с цветните моливи, което също става художник.
Изложбата не е просто сбор от картини с табелки под тях. Има снимки, документи, лични писма, бели пана, на които са описани епохата и животът на двамата художници. Има и вещи от онзи апартамент с балкона, в който Борис Денев прекарва последните години от живота си. Има бележки за пазар: „Салам – 2 парчета, яйца – 10 бр“. Има спомени на съвременници: „Един зъболекар от квартала за една пломба им взимаше две картини“.
Пълното име на изложбата е „Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“. Човек не си тръгва оттам само със спомена за изображенията, но и с мириса на една епоха, започнала през 1883 г., когато се ражда бащата, и завършила през 1984, когато умира дъщерята. Така излиза, че вторият етаж на улица „Шипка“ е побрал две войни с блясъка между тях и една диктатура, довела терор, безправие и нищета.
Куратори на изложбата са двама души – Свобода Цекова, която е художник, дизайнер и фотограф, и Антон Стайков – художник, изследовател на изкуството и преподавател.
Борис Денев преди и след 1944 година
Борис Денев е роден през 1883 г. в Търново. Прави първата си изложба през 1909 г., после специализира живопис в Мюнхен. Доброволец е в Първата световна война. Пейзажите му от Търново и Мюнхен, както и картините на убити в боя коне и хора са многобройни. Същото важи и за пейзажите от Италия, където художникът работи през 20-те години.
През 30-те години той почти ежегодно има изложби в София. Половината от картините му се продават още в деня на откриването на изложбите.
След преврата на 9 септември 1944 г. Борис Денев е арестуван и изпратен без съд в Централния софийски затвор за пет месеца. След това е изпратен в лагер в Дупница.
В лагера Борис Денев не спира да рисува – с каквото намери и върху каквото намери.
След ареста си Борис Денев е изключен от Съюза на българските художници (СБХ). На семейството са оставени две стаи в къщата им на ул. „Шипка“ 18 в София.
Когато се връща от лагера, Денев се озовава пред разпоредбите на новата власт, които пряко засягат работата му. На открито вече не може да се рисува, без да имаш разрешително от СБХ – властите смятат всяко самоволно произведено изображение на действителността за шпионска дейност. Боите също се купуват с бележка. Той няма тези бележки.
Тогава той започва да рисува гледките от прозореца си и пейзажите от двора на къщата – с детските моливи на дъщеря си. Излизат на разходки с дъщерята и нейната компания, а той рисува върху малки листове хартия, за да може бързо да ги скрие, ако някой го забележи. Към по-големите формати се връща много по-късно.
През 1956 г., на вълната на Априлския пленум на БКП, който прекратява сталинисткия период, членството му в СБХ е възстановено. Той дори успява да договори поръчка за създаването на монументална картина, свързана с битка от времето на Първата световна война. Получава пари, рисува. Но комисия на СБХ преценява, че картината е лоша и го принуждава да върне парите.
Той живее 24 години в унижение и абсолютна нищета – чак до смъртта си. Продължава да носи дрехите си от преди 1944 г., почти винаги е с папийонка, макар и да не излиза от вкъщи. Отдава се на изследване на перспективата.
Първата му изложба по времето на комунизма е едва през 1967 г. – две години преди да почине. Организирана е във Велико Търново, но остава само няколко дни.
Славка Денева
Славка Денева е на 15 години, когато на власт идва Отечественният фронт. През 1947 г. тя постъпва в Художествената академия и се отдава изцяло на рисуването. Приятелката й от детинство Вера Мутафчиева казва, че от момента, в който се е посветила на изкуството, тя се е затворила в себе си.
Други приятелки обаче я намират за лъчезарна, общителна и весела. Доносите, които се пишат за нея в Държавна сигурност, я описват като грозна, затворена и дори пилееща пари за дрехи, докато тя едвам намира с какво да си купи бои и рисува от обратната страна на платната на баща си.
Спомени на съседи я описват като „жената със зеленото палто“, която редовно купува салам, кисело мляко и хляб, а после със салама храни бездомните кучета.
Славка Денева не успява да завърши академията, защото отхвърлят дипломната й работа. Картината, с която тя иска да се дипломира, изобразява събиране на домати в село Койнаре. Изпитната комисия обаче намира, че в тази картина не е показана „радостта от труда“, а и щайгите с домати „са малко“.
Един от членовете на комисията я съветва да направи небето „оптимистично синьо“, за да й пишат тройка. Но тя отказва. Небето си остава белезникаво.
Антон Стайков обяснява тормоза над бащата и дъщерята с това, че в България се установява сталинският модел за притискане на творците. „Той върви по три направления – или ги арестуваш, или ги потискаш в собствената им работа, или ги разделяш“.
Това, което комунизмът не е успял да направи, е да раздели бащата и дъщерята. Те се рисуват взаимно, правят си автопортрети, обменят идеи. Година преди да почине, Славка Денева успява да организира изложба на баща си. Това става през 1983 г. – 14 години след смъртта на художника.
Колкото до балкона, който през 40-те е служил за прозорец към света на човека с вечната папийонка, той си е все там, на „Шипка“ 18 – само на една пряка от изложбената зала, подслонила десетки някога арестувани творби.
