Мнозина по света са чували думите „Нобелова награда“ и голяма част от тях имат някаква представа за значението на това понятие.
Нобеловите награди като един универсален културен символ се знаят от хората, но рядко се говори за човека, положил тяхното начало – Алфред Нобел.
Днешната дата е рожденият ден на Нобел. Ето и кратка история на неговия живот.
Алфред Нобел е роден на 21 октомври, 1833 г. в Стокхолм, Швеция, в семейството на Имануел Нобел, архитект и изобретател, и Каролина Андриет Нобел.
Семейството живее дълго време в бедност, от общо 8 деца, единствено Алфред и трима негови братя оцеляват след детска възраст.
От своя баща, който всъщност е потомък на известен шведски учен, момчето развива интерес към инженерството, по-конкретно в сферата на експлозивите, и научава основните принципи на полето още в ранна възраст.
В резултат на множеството бизнес провали на Имануел Нобел, семейството се мести през 1842 г. в Сант Петербург. Няколко години по-рано баща му успява да развие производството на машинни части и експлозиви и това позволява на родителите на младия Алфред да го пращат на частни уроци.
Макар и никога да не получава формално гимназиално и университетско образование, на 17 години, Нобел вече говори свободно пет езика – френски, руски, английски, немски и италиански. Интересува се силно от химия и физика и също така пише поезия и драми.
Баща му, който желае неговите синове да станат също инженери, не одобрява влечението на младия Алфред към поезията и го намира за затворен. Поради тази причина решава да го изпрати да се обучава в чужбина.
За кратък период от време Алфред посещава Швеция, Германия, Франция и САЩ. Среща се с известни учени и работи заедно с тях в частните им лаборатории.
Когато се завръща в Швеция, Алфред концентрира усилията си в разработването на нитроглицерина като експлозив. През 1867 разработката получава патент под наименованието „динамит“.
В следващите години Нобел успява да докаже себе си като умел предприемач и бизнесмен. Към края на 19 в. неговите фабрики и лаборатории се простират
на повече от 90 места в 20 страни по света.
Макар и да живее в Париж, той обича да пътува много. Виктор Юго дори го определя като „най-богатият скитник на Европа“. Когато не пътува, Нобел прекарва дълги часове в работа над технологията на експлозивите и други химични изобретения, включително материали като синтетичната гума и кожа, изкуствена коприна и тн.
В резултат на това в деня на своята смърт през 1896 той разполага с 355 патента.
Величието на Нобел се състои именно в неговата способност да съчетава проницателния ум на учения и изобретателя с напредничавото мислене на индустриалиста и скромността на философа. Освен всичко останало, Нобел силно се интересува от социални и свързани с мира проблеми и отстоява радикални позиции за своето време.
Голяма част от компаниите, които Нобел основава, се развиват в индустриални предпрития и до ден днешен продължават да играят важна роля в световната икономика. Сред тях попадат Imperial Chemical Industries (ICI) във Великобритания, Société Centrale de Dynamite във Франция и Dyno Industries в Норвегия.
Алфред Нобел умира в Сан Ремо, Италия на 10 декември, 1896 г. Когато се отваря неговото завещание, за изненадата на мнозина се оказва, че той е решил неговото състояние да бъде използвано за награди в областите на Физиката, Химията, Физиологията, както и на Медицината, Литературата и Мира. Изпълнителите на неговата воля били двамата млади инженери Рагнар Солман и Рудолф Лилеквист, които основават Фондация Нобел за тези цели.
