Снимка: Bloomberg LP |
Преди войната Шимон Яневски наема десет украинци в малката си строителна фирма в Полша. Сега от тях не е останал никой. През януари те заминават за родината си, за да се видят със семействата си, а месец по-късно избухва войната и те никога не се връщат – защото мъжете трябва да защитават страната. Мнозина полски предприемачи в момента се чувстват по същия начин като 40-годишния Яневски, предава в свой репортаж германският N-TV.
„Не ми остана нито един украински служител“, оплаква се Яневски. „Те бяха гръбнакът на бизнеса ми“. По официални данни преди началото на войната 300 000 украинци са имали разрешително за пребиваване в съседната страна; броят на действително присъстващите може да е достигал 1,5 милиона.
Много украински мъже вече са „напуснали работата си в Полша, за да защитят родината си“, казва полският министър на семейството и социалните въпроси Марлена Малаг. В някои сектори съществува риск от трайна загуба на работна ръка, съобщава тя. Най-тежко засегната е строителната индустрия. Преди войната по данни на браншовата асоциация PZPB по полските строителни обекти и във фирмите от сектора са работили 480 000 чуждестранни служители – четирима от всеки петима са били от Украйна. По данни на PZPB обаче една четвърт от украинците, живеещи в Полша, са напуснали страната след началото на войната. „Всички в бранша имат един и същ проблем: украински работници“, казва предприемачът Яневски.
Дори и без неотдавнашните последици от руската агресивна война недостигът на квалифицирани работници вече беше голям. Още през 2019 г. е имало нужда от 150 000 работници в строителния сектор, а днес липсата възлиза на 250 000, както казва Ян Стилински от PZPB. Малките и средните предприятия в източната част на Полша, на границата с Украйна, са засегнати особено тежко.
Яневски се опитва да поддържа връзка с украинските си служители, привързан е към тях и иска да ги подкрепи в тези трудни времена. Те не могат да напуснат Украйна, защото от 18 до 60-годишните се очаква да останат да се бият. „Това беше екип, с който работих в продължение на четири години“, казва Яневски. „Аз ги обучавах, разбирахме се добре“.
В момента той предлага убежище на десет членове на семействата на своите работници, които в момента са бежанци от войната в Полша, деца и вдовици. „Децата вече са записани на училище“, разказва Яневски. Подобно на много други свои сънародници, той не се колебае да помогне. Полша вече е приела над 2,2 милиона души от Украйна. Повечето от тях са жени, деца и възрастни хора.
Липсата на работници не е единственият проблем за строителните фирми в Полша. Заради войната в съседната страна цените на асфалта, горивата и бетона са се „повишили драстично“, казва Барбара Детухович от агенцията за пътно строителство. Много други важни продукти са в недостиг – поради нарушени вериги за доставки или санкции. „Вече нищо не идва от Беларус или Русия“, казва тя.
И макар че пътното строителство в Полша не е застрашено, ситуацията е „изключително, много динамична“ и не може да се очаква скорошно стабилизиране, казва Детухович. В края на февруари цените на строителните материали са се повишили средно с 27% в сравнение със същия месец на миналата година, а разходите за изолационни дейности – с цели 72%. Инфлацията в Полша вече е висока – 8,5%, а разходите за труд се увеличават.
Аредприемачът Яневски засега предпочита да не гледа твърде далеч в бъдещето. „Всичко е много трудно да се предвиди“, казва той. „Съсредоточавам се върху настоящето, върху момента“.
