Кодът за машините за гласуване е бил предоставен на всички партии и коалиции през лятото. Това каза в Студио България на Свободна Европа депутатът от „Демократична България“ и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов.
„Начинът, определен от ЦИК, беше в контролирана среда служебното Министерството на електронното управление да даде достъп до него на лаптопи в присъствието на ДАНС, така че да няма никакви съмнения, че някой нещо пипа“, каза Божанов.
Единствената партия, която е изпратила представител, който да види кода, е била „Демократична България“, добави Божанов. ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ също са заявили желание на видят кода, но представителите им не са отишли в ЦИК.
Мнозинството на ГЕРБ, ДПС и БСП настоява за връщане на хартиената бюлетина. Основната теза, която защитават трите партии е, че кодът е манипулиран. Тази теза беше разпространена първо от депутата от ДПС Йордан Цонев. Депутатът Георги Свиленски от БСП обвини „Продължаваме Промяната“(ПП), че са им предложили да оттеглят законопроекта за връщане на хартиените бюлетини, в замяна на което да им дадат кодовете за машините.
Освен кодове в процеса на машинно гласуване има и ключ. Той се контролира от ЦИК.
“Ако този ключ бъде предоставен на някого извън ЦИК, той може да направи друг софтуер, който да може да инсталира на машините“, каза Божанов.
В изборите на 4 април 2021 г. ключът е бил собственост на фирмата „Сиела“.
„ЦИК, в предишния състав, когато е правила тази процедура не е предвидила този компонент и тогава рискът от манипулация е бил по-голям“, каза Божанов.
Той каза, че България има специфични проблеми при провеждането на избори заради проблема с големия брой невалидни бюлетини при хартиеното гласувана и затова машинния вот е важен.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето пълния текст на интервюто:
– Носите ли кода?
– Не. Даже не знам как да коментирам тези въпроси. В ушите на експертната общност те звучат наистина комично. Появиха се вече вицове, колажи и т.н. Но с този тип говорене, и то от трибуната на Народното събрание, колегите рушат доверието в изборния процес. Много се надявам това да не е съзнателно, да е просто плод на някакво неразбиране.
– В случая се жонглира с понятия, които са непознати за широката публика. Те са строго специализирани. Може ли да обясните конкретно какво означава код, изходен код, може ли да се пипне, може ли да се даде, може ли да се види и как се дава?
– Изходният код на всеки софтуер описва кой какво прави на що-годе човешки език. В случая с машините това би изглеждало като последователност от команди: приеми гласа от екрана, провери за кой е той, запиши го на флашката, провери дали е записан правилно на флашката, затвори сесията. Най-опростено би изглеждало така.
– Като упътване от строителен магазин как да си сглобиш секцията. Така ли?
Изходният код се превръща в единици и нули, които казват на процесора как да изпълни тези команди. Това е цялата тайна на този код.
– Точно така. След това този изходен код се компилира в двоичен код. Т.е. тези единици и нули, които всички си представяме, когато става въпрос за компютри. Изходният код се превръща в единици и нули, които казват на процесора как да изпълни тези, преди това, по по-човешки начин описани команди. Това е цялата тайна на този код.
– Това е важният код?
– Да.
– Този код дава ли се и как се дава?
– Този код в момента е собственост на „Смартматик“. Центалната избирателна комисия (ЦИК) така е провела поръчката по времето на ГЕРБ, с председател ГЕРБ, че кодът остава собственост на изпълнителя. Те ни предават един лиценз. Той не става собственост на държавата. Този код е собственост на „Смартматик“ и с изменения на Изборния кодекс, които ние предложихме и бяха приети през април миналата година, той трябва да бъде предоставен на партиите и коалициите, които участват в изборите.
За да могат те да са спокойни, че в него не пише: „ако партията е еди коя си, махай гласа от нея и го давай на някой друг“. Този код за първи път беше представен на партиите и коалициите това лято, за да го прегледаме и да видим дали има нещо нередно там.
– Значи имало е една обществена поръчка по времето на управлението на ГЕРБ, която е била написана така, че след изпълнението й, въпросният код да остане във фирмата. Вие го променяте. Могат да го имат партиите. Партиите взели ли са го този код след като са получили тази възможност да го получат?
– Процедурата е проведена по време на управлението на ГЕРБ, но от ЦИК. Това е независим орган, макар и с председателство и мнозинство от ГЕРБ, БСП и ДПС. Кодът е предаден от фирмата на ЦИК. Това е част от договора, но авторските права остават на фирмата и съответно ЦИК не може да се разпорежда с кода както прецени, а това трябва да става с одобрението на фирмата. С нашите изменения се каза, че този код трябва да бъде предоставен на партиите по начин, определен от ЦИК. Като начинът, определен от ЦИК, беше в контролирана среда, служебното Министерството на електронното управление да даде достъп до него на лаптопи в присъствието на ДАНС, така че да няма никакви съмнения, че някой нещо пипа.
– Как се дава на лаптоп кода? Може ли да ни обясните физически, защото наистина се спекулира с някакви неща, които не ги разбираме.
– Кодът е текстови файлове. Те са едни файлове, в които пише текст. Този текст просто е по-специфичен формат. Аз обичам да сравнявам софтуерния код със законодателни изменения, защото те следват някакви правила. Изходният код прави същото – следва някакви правила и описва някакво поведение. Един текст си представете, в който пише какво трябва да направи машината и той се предоставя на диск в случая.
– Говорите за изходния код. А за този, който е с нулите и единиците, предоставя ли се?
– Той няма нужда да се предоставя, тъй като той се инсталира на машините. Той е нечетим от човек – той е единици и нули. Няма какво да му провериш, но той следва от изходния код.
– Кои партии дойдоха и те какво направиха?
На самото предоставяне на кода отидох само аз. Защо е така не знам.
– Бяхме само от „Демократична България“. Аз бях посоченото лице като експерт. От други две партии бяха заявили лица – от „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ и те бяха присъствали на предишни срещи, в които се обясняваше как изобщо работят машините, в които се изгради т.нар. системен образ, който се инсталира на машините – тези единици и нули, но на самото предоставяне на кода отидох само аз. Защо е така не знам. Колегите от ГЕРБ не бяха разбрали може би, че това се случва или може да е нещо съвсем битово.
Не търся тук някаква зла умисъл, но така или иначе само аз бях там и проверих този код дали не прави най-очевидните конспирации. Т.е., че взима от една партия и дава на друга партия. Отговорът е не, не го прави.
-За кой от двата кода се твърди, че е предоставен или че може да се са манипулира?
– Предполагам за изходния, тъй като другия е следствие от него.
Интересното е, че има трети компонент, който също е важен и до него достъпът е от значение. Защото достъпът до изходния код трябва да е максимално широк. Ние сме предложили между първо и второ четене той да бъде даден на всички български граждани, които заявят, че искат да го проверят, за да няма спекулации.
Има обаче ключове. Криптографски ключове, с които се подписва двоичният код. Той се подписва електронно, което е почти като да подпишеш документ. Електронните подписи на електронните документи са същите неща. Просто това не е документ, а софтуер. И за да може той да тръгне на машините изобщо, трябва да е подписан с точно определен ключ. И този ключ се контролира от ЦИК и само те имат достъп до него. Ако този ключ бъде предоставен на някого извън ЦИК, той може да направи друг софтуер, който да може да инсталира на машините.
Има много гаранции в целия процес, и технологични, и организационни, които да направят невъзможна манипулацията.
Това е много малко вероятна хипотеза, тъй като това означава, че в конспирация трябва да работят ЦИК, „Сиела“ и изпълнителната власт. Почти изключено. Включително и партиите наблюдатели. Ние сме предложили да бъде наблюдаван и процеса на инсталиране от партиите и наблюдатели, за да е ясно какво се инсталира на машините. Дали е същото, което е било изградено на предишна стъпка. Има много гаранции в целия процес, и технологични, и организационни, които да направят невъзможна манипулацията.
– Този ключ не чувам някой да го иска.
– Още не са разбрали може би за него. В изборите на 4 април този ключ се държеше от „Сиела“. Т.е. ЦИК, в предишния състав, когато е правила тази процедура не е предвидила този компонент и тогава рискът от манипулация е бил по-голям.
– За кои избори говорите, коя година?
– На 4 април миналата година.
– Първият от поредицата избори.
– Да.
– Ключът е бил в „Сиела“.
– Да. И всъщност „Сиела“ изгражда софтуера, инсталира го и също така го подписва, което централизира някаква власт в процеса в тях. След това ключът отива в ЦИК и тази отговорност се разделя т.е. ЦИК подписва, а „Сиела“ инсталира, което е по-добрата практика. И вече всъщност сме в по-сигурна ситуация, отколкото сме били, когато, така да се каже, ГЕРБ са правили изборите.
– ЦИК сами ли са сетили да го поискат този ключ?
– Благодарение, до колкото ми е известно, на експертите, които са привлекли. Там имаше един куп външни експерти, които са съветвали ЦИК. Те са разбрали тази важност – този ключ да бъде при тях и са взели такова решение, което, според мен, е правилно.
– Защо е тази фиксация в машинното гласуване и защо за България този процес е за предпочитане пред хартиите, защото с хартия се гласува наистина на много места?
– Ние имаме специфични проблеми, които на много други места ги няма. С невалидните бюлетини проблемът е огромен. Те са невалидни по много причини. Част от тези причини са съзнателно превръщане в невалидни бюлетини, част са дискреция на секционната комисия дали малко излизане представлява невалидност, или не представлява невалидност. Част са това, че хората просто не знаят как се попълва бюлетина с преференция.
Коя част какво е, всъщност ние нямаме данни т.е. не знаем този голям куп, примерно 15% на местни избори невалидни бюлетини защо са. Или 5% на парламентарни избори, защо са? Но така или иначе ги има. При машините това е нула. И когато говорим в дебата как трябвало да дадем възможност на всички хора да гласуват, разбира се – конституционното право е всеки да има право на глас. Само че, ако този глас не бъде отчетен, тогава това конституционно право е потъпкано. И всъщност, според нас, машината дава повече гаранция, че конституционното право ще бъде упражнено и то ще има резултат т.е. не само ще си подал глас, той ще бъде и преброен. Иначе, дадох и като ироничен пример от трибуната, можем да запишем, че се гласува с пускане на плик от терасата от вкъщи. Да, подал си си гласа, просто няма кой да го преброи.
– Може ли да изчистим и още един термин с флашките? Какво е флашка в контекста на това, за което си говорим?
– Флашката в Изборния кодекс се води запаметяващо техническо устройство, ако не се лъжа. Мисля че много хора знаят какво е флашка.
– Да, ние го знаем, но понеже се използва, за да ни казват, че и на флашките се пренасят някакви неща за фалшифициране.
– Да, протоколът от машината – резултатът по партии, коалиции, по преференции се записва на две флашки, които трябва да са абсолютно еднакви като съдържание. Той се разпечатва от машината, но в Районната избирателна комисия (РИК), за да става по-бързо процесът, данните се вземат от флашката. Те се сравняват с разпечатания протокол – този, който е подписан от секционната комисия, но, за да не се преписват, където има грешки, където всъщност е другият плюс на машините – че при преписване, сумиране, смятане, броене от хора, се допускат грешки. Често несъзнателни. Но така това отново губи гласовете на хората.
Данните на флашката са подписани електронно, отново, със смарткартата на секционната комисия.
Когато в РИК се вземат тези данни, те се вземат от флашката. И сега тезата – какво има на тая флашка, какво е записано на тая флашка и тези данни не могат ли да се манипулират. Отговорът е не, не може. Защото данните на флашката са подписани електронно, отново, със смарткартата на секционната комисия – тези карти, които ние вкарваме като избиратели, секционната комисия имат свои карти, които като ги вкарат приключва изборният ден и това „подписва“ протокола.
При електронното подписване се дават гаранции, че съдържанието не е променяно. И в РИК това се проверява. Ако на флашката е било подписано едно съдържание, а пък всъщност файлът съдържа други данни, това ще „светне“, грубо казано и няма да бъде отчетен този резултат, ще се броят разписки и т.н. Така че данните на флашката са защитени от електронен подпис, а той се намира на „смарткарта“, което значи, че не може да бъде изваден от там, някой да си го клонира, да си го занесе вкъщи и пътувайки от секционната комисия до РИК да подмени флашките. Това няма как да стане.
– Има ли проблем с модела машина, който е избран. Този избор се е случил в годините назад, не толкова отдавна, но има ли някакъв проблем? ДПС заговориха за друг модел машини, били съгласни, ако другият модел машини бъдат доставени, да се гласува с машини, но този модел машини не ставал.
– Проблем с модела машини аз не бих казал, че има. На практика разликата е, че имаме тъчскрийн срещу сканиращо устройство. Всички останали компоненти обаче са същите. Всички псевдокритики, които в момента се излизат, ще бъдат валидни и за другия вид машини – кой е писал изходния код, кой е проверявал изходния код, какво пиша не флашката с протокола, това, което се изважда, вярно ли е спрямо това, което е вкарано в нея и т.н.
И всъщност, аз и от трибуната им го казах особено на ДПС и на останалите колеги – да не рушат доверието в технологията по принцип, особено ако искат да прокарат друг вид преброителни устройства. Но действително важното е машинното преброяване, защото, както казах, хората грешат, машината смята правилно. Това поне е консенсусно.
Като говорят тези глупости, с извинение, всъщност несъзнателно или съзнателно подкопават доверието във всякакъв друг вид машина.
Те сега, като говорят тези глупости, с извинение, за флашки, кодове и всякакви такива неща, всъщност несъзнателно или съзнателно подкопават доверието във всякакъв друг вид машина.
Иначе с тези машини – те са едни кутии, те са един хардуер, върху който има софтуер, който обаче може да бъде променян. Със същите машини, но с друг софтуер се гласува в Белгия. Просто белгийската държава, когато си го е поръчвала, се е сетила за тези проблеми и е казала „този софтуер искаме да бъде наш. Разработете го специално за нас, за да можем ние да се разпореждаме с него, както си искаме“. Нашата държава към онзи момент не се е сетила за тази особеност и съответно кодът не е наша собственост, от гледна точка на интелектуалната собственост.
Така че с модела машини проблем не виждам. В крайна сметка и в двата случая имаме хартиена следа. И в двата случая имаме код, флашки и такива технически детайли. И въпросът е – на кое вярваме? И тук идва политическият дебат – че не трябва да го разводняваме и разкалваме с псевдотехнически спекулации, защото рушим доверието.
– Да ви задам няколко политически въпроса. В последните седмици „Демократична България“ (ДБ) е особено ухажвана. Сутринта слушах Даниел Митов от ГЕРБ, който каза, че „Продължаваме промяната“ (ПП) носи само негативи за ДБ. Как ще коментирате тези негови думи?
– ГЕРБ от няколко дни действително правят опит за такива интриги. Особено пък след като обявихме, че втория мандат ще опитаме да го реализираме с ПП – те като мандатоносител, ние като подкрепяща коалиция. Така че това по-скоро го приемам като интрига.
Иначе опитът за ухажване и на г-н (Тома) Биков и на г-н (Делян) Добрев, няколко интервюта има в последните дни, в които се казва как ДБ е решение на кризата. Ние сме съгласни с тази част, няма да крия. Но в
ГЕРБ, като че ли не са разбрали, не са чули каква рецепта предлагаме за това решение. И то е реформата на прокуратурата.
ГЕРБ, като че ли не са разбрали, не са чули каква рецепта предлагаме за това решение. И то е реформата на прокуратурата. Нещо, за което от изборите насам на практика не сме чули нищо от тях като стъпки. Защото, за да може, както и те казват, опоненти да управляват под някаква формула заедно, трябва въпросът за корупцията да бъде изваден от политическия разговор. Той в момента не е, защото (Иван) Гешев, прокуратурата са всъщност политически инструмент.
– За опита, за който говорите за съставяне на кабинет с ПП, на какво разчитате и смятате ли, че ще е стабилен този кабинет от гледна точка на това, че хората, които биха ви подкрепили при кабинет, след това при провеждане на политики могат да ви подливат вода, образно казано, и да ви саботират.
– Със сигурност това няма да е приятно упражнение. Няма да бъде лесно и, както много пъти казахме по тази тема, това е неприятен вариант, обаче всички останали варианти са по-неприятни за страната.
За нас би било комфортно да сме опозиция. На избори вече четвърти път ходим, още един път няма да е нещо ново. Но за страната е по-добре да има такова управление, което да може да я движи напред.
– А целта на това безвремие каква е, в момента?
– Целта на това безвремие, може би, е да се намери този разговор, който не се е случвал в последните месеци. Тези опозиции, тези червени линии да бъдат някак си смекчени. И в началото на Народното събрание започна някакъв плах диалог, плах опит за консенсус, за нормален тон, който с Изборния кодекс беше взривен.
„Хартиеното“ мнозинство каза „ние ще правим каквото си искаме“. И това счупи тези разговори.
Едно мнозинство, не казвам дали е управленска коалиция, или не, но „хартиеното“ мнозинство каза „ние ще правим каквото си искаме“. И това счупи тези разговори.
– А, да разбирам ли, че това е причината президентът Румен Радев да не връчва първия мандат и въобще да я отпуши тази процедура, защото вече като се завърти колелото и вие ще бъдете по-мотивирани, от гледна точка на времето. Каквото имате да си го казвате, да си го кажете в точно, ясно, лимитирано време.
– Доколкото разбрах от думите на президента, целта е да няма избори през зимата. Което ми се струва разумна цел. Зимата наистина не е добро време за избори. Той каза, че ще даде третия мандат в началото на януари, така че, предполагам, цялото това бавене е изцяло с оглед на календарните особености.
– Може ли да очакваме тогава, освен до заглавието, да стигнете и до подзаглавието на Изборния кодекс?
– Да видим дневния ред за тази и следващата седмица. Нашата теза през цялото време е, че този кодекс не му е сега времето да се гледа. Няма причина, при положение, че имаме бюджет, който се гледа днес (вторник) на първо четене, че имаме сума законопроекти по Плана за възстановяване, че имаме редица други проблеми за решаване, ние да приемаме изборен кодекс, който, ако има редовно правителство, ще важи чак за местните избори.
Така че ние смятаме, че той не трябва да се гледа в момента, но явно мнозинството е решило друго.
– В тази битка кой смятате, че ще надделее – в битка с процедурите, която водите вие и ПП с оглед разтягане и неприемане на тези проблеми и пресата, която имате отсреща?
– Аз не бих казал, че ние злоупотребяваме с процедурата. Да, имаше един час в началото на дебата, в който се изредиха доста процедури, но в петък дебатът беше почти изцяло по същество. Като изключим няколко лични истории, разказани от трибуната, дебатът беше по съществото на 16-те параграфа, които се гледаха.
18-часово заседание, на което да се изгледат всички тези предложения, някои от които изискват просто повече информация – скенерите, които предлага ДПС, не ги изключваме a priori, обаче има много въпроси, чисто технически. Примерно – каква става, ако първия път ти върне скенерът бюлетината и ти каже „невалидна е“. Ти, по сега действащия кодекс, може да си я смениш. Да кажеш „отказвам се от този избор, дайте ми друга бюлетина“. Какво става обаче, ако и втората ти я върне? Трети път? Четвърти път? Или ти казва добре – „два пъти не успяхме да ти разчетем знака- тръгвай си, нямаш право да подадеш глас“. Нали, не би трябвало това да е отговорът.
Също така нямаме отговор трябва ли да променим знака, с който се гласува. Защото тези скенери работят добре с плътни точки с маркер. С хикс с химикал, може би не работят добре. Трябва и това да се провери.
И затова искахме да има правилен, добре структуриран дебат, с детайли. Да извикаме ЦИК, да направим експерименти и със скенерите, да се направи одит и на сегашните машини. Но те решиха, че просто могат да прегазят през процедурите, правейки изменения между първо и второ четене, които нямат нищо общо със закона, приет на първо четене. Съкращавайки всички срокове, не включвайки никакви организации в процеса за обратна връзка и това, според нас, не е добър процес и няма да доведе до добър кодекс.
