През време на иконоборчестата ерес на остров Крит живял един пустинножител на име Андрей.
[ad id=“225664″]
До него стигнал слух, че светите икони били подложени на поругание и че техните защитници били осъждани на страдания и мъки. Ереста била завладяла и императорския двор в Константинопол. Цялата Византийска империя била на кръстопът – за или против иконите. Св. Андрей решил да отиде в Цариград с намерение да отклони император Константин V Копроним (741-775 г.) от иконоборческата ерес. Като пристигнал в Цариград, той отишъл веднага в църквата „Св. Мамант“, където тогава бил императорът. Промъкнал се през огромната тълпа, явил се пред императора и почнал смело да го укорява. Императорът нарекъл идолопоклонство честта, която се въздава на иконите.
[ad id=“263680″]
Пустинникът безбоязнено му възразил, като доказал, че честта, въздавана на иконата, се отнася към лицето, което е изобразено на нея. Императорът се разгневил и заповядал на придворни служители жестоко да бият тоя скромен отшелник. Заплашил го със смърт, ако не се откаже от иконопочитанието. Заредили се все по-жестоки мъчения. Извели пустинника на площада и го замеряли с камъни. Полумъртъв го затворили в тъмница. Православни се събрали около него в тъмницата и изразили уважение и любов към него като мъжествен страдалец за истината. Императорът научил за тая среща и заповядал отново да мъчат пустинника. Завели го на мястото на наказанието. Един от еретиците се нахвърлил върху него с брадва и го убил. С молитва св. Андрей предал душата си на Бога (767 г.). Двадесет години след блажената кончина на преподобномъченика Андрей Критски иконоборството било осъдено от Седмия вселенски събор. Православието възтържествувало над всичик ереси (787 г.).
Св. пророк Осия. Свети пророк Осия, син Беериев, произхожал от Исахаровото коляно. Живял в Израилското царство и пророкувал по времето на иудейските царе Осия, Иоатам, Ахаз и Езекия, и при израилския цар Иеровоам II (Ос. 1:1). От така наречените малки пророци негови съвременници били Михей и Амос, а от големите – Исаия. По сведения на свети Ефрем Сирин, Доротей и Епифаний, пророк Осия бил родом от Веелмот – град на коляното Исахарово. В онези времена много израилтяни отстъпили от истинския Бог и се покланяли на идолите. Осия служел на Единия истински Бог и извел евреите от Египет. По вдъхновение от Светия Дух Осия много пророкувал за израилския народ. Изобличавайки беззаконните жители на Израилското царство, той му предсказвал големи бедствия от враговете, асирийски плен и после обръщане към Бога. Пророческото му служение продължило повече от 60 години. В дълбока старост починал 820 години преди Рождество Христово, и е погребан с мир.
