Дните преди великият пост се наричат Заговезни – вярващите заговяват, т.е. ядат за последно храни, които не са позволени през настъпващия пост и се подготвят за духовното израстване. В православната църква са известни Месни, Сирни, Петрови, Богородични и Коледни заговезни, като най-богати на обичаи са Сирните заговезни.
След приключване на постите, вярващите отговяват – т.е. започват да блажат.
Месни заговезни са осем седмици преди Великден и както Сирни заговезни са винаги в неделя. Този ден се нарича още Неделя Месопустна, т.е. на нея за последно се „пуска месото“ – за последно се яде месо преди Великден. Вечерта на този ден се устройва семейна трапеза, която изобилства от месни ястия – свинско или птиче месо (варена, печена кокошка или пуйка), традиционни колбаси (наденици, суджуци), а също и пача. Вечерята преминава под знака на веселие, шеги и може да продължи до първи петли.
В съботата преди Месни заговезни е първата за годината Задушница, която в българската традиция се нарича Голямото одуше или Голяма душница. На нея за душите на починалите, освен жито, хляб и вино може да се раздават блажни неща като яйца и сирене.
В понеделник след Месни заговезни започва Сирна неделя или Сирната седмица, чиято кулминация е Сирница, или неделята от сирната седмица, когато се прави специална празнична вечеря, пали се и се прескача огън – денят се нарича и Поклади. През седемте дни между Месни и Сирни Заговезни вярващите спазват т.нар. бял пост, не ядат месо, но е позволено всякакви млечни продукти, особено сирене и яйца. Обичайно през тази седмица се приготвят вити баници.
