Снимка: Shawn Baldwin/Bloomberg |
В продължение на десетилетия продавачите на египетските пазари продаваха субсидиран египетски хляб баладѝ почти на безценица. Внезапно, от миналия месец, вече няма баладѝ. Това предизвика истински бунтове пред общинските пекарни, пише Wall Street Journal.
Най-големият вносител на пшеница в света от дълго време, Египет беше засегнат от руската инвазия в Украйна, която наруши доставките на пшеница и от двете страни. Преди това Русия и Украйна осигуряваха над 80% от вноса на Египет. Правителството си постави за цел да намали дела на вносната пшеница в Египет до 25% в сравнение с около 62% в момента.
В страна, в която политическото недоволство често следва скокове в цените на храните, потенциалът за недостиг на хляб е сред най-неотложните предизвикателства пред сигурността на египетската държава след преврата от 2013 г., който постави на власт президента Абдел Фатах ал Сиси.
В резултат на това правителството се втурна да търси нови източници за доставки из целия свят – от Парагвай до Индия. То също така подтиква фермерите в страната да приберат пшеницата по-рано от обичайното тази година и има за цел да закупи 57% повече зърно на местно ниво в сравнение с предходната година, сочат изчислениа на Wall Street Journal, базирани на официални данни.
Египет поиска милиарди долари под формата на заеми и инвестиции от съседните правителства и Международния валутен фонд (МВФ), за да помогне за заплащането на социални услуги, като програмата за субсидиран хляб, която осигурява баладѝ и други основни продукти почти безплатно за 72 млн. египтяни от общо 103 млн. души население.
Властите са ограничили цените, които магазините могат да налагат за несубсидирания баладѝ – вездесъщата пита от пшеница, както и за хляба фино – дълго хлебче с формата на багета, което е другата популярна основна храна за египтяните от работническата класа.
Мерките свиха търговията на пазарите на открито, където много жители на Кайро пазаруват стоки от първа необходимост. Продавачите на хляб казват, че пекарните налагат по-високи цени, които правителството не им позволява да прехвърлят изцяло на клиентите. Хлебозаводите плащат повече за брашно и захар, а понякога произвеждат по-малко, което води до спорадичен недостиг.
„Подложени сме на голям натиск“, казва Махмуд Мамдух, 35 г., който продава на същия пазар бисквити, украсени със сладко и пудра захар, както и несубсидиран хляб фино.
Мамдух казва, че се притеснява, че няма да може да продаде всички бисквити, които вече е направил. Той е особено разочарован от това, че служители на Министерството на доставките и вътрешната търговия посещават магазина му, за да налагат ценови ограничения за фино. Преди празника Курбан Байрам в началото на май те окачват до входа на магазина му табела с цените на хляба.
На няколко пресечки разстояние Собхи Мохамед, 40-годишен продавач на баладѝ, също критикува правителството: „Нямам нищо против да намалят цените, но трябва да ни субсидират“.
В края на деня собствениците на магазини затварят вратите с по-малък оборот в касите. Никой не се осмелява да протестира. Организираното несъгласие е рядкост, тъй като президентът Сиси от почти десетилетие потиска свободата на словото, хвърляйки дисиденти и журналисти в затвора.
Представители на египетското правителство не са отговорили на опитите на Wall Street Journal да потърси коментар.
След като Русия нахлу в Украйна в края на февруари, правителствата на страни от Турция до Индонезия и от Сомалия до Ливан се опитват да намерят нови доставки и да се справят с нарастващите цени. Залогът е особено голям за Египет, най-многолюдната страна в Близкия изток, където икономиката беше в несигурно положение още преди началото на войната.
През март централната банка на страната позволи египетската лира да се обезцени с 14% спрямо щатския долар, за да проправи пътя за обсъждане на нов заем с МВФ. Египетската централна банка вече взе 5 млрд. долара от Саудитска Арабия, дългогодишен покровител на президента Сиси, за да подсили валутните си резерви. Властите също така повишиха лихвените проценти с 2 процентни пункта в четвъртък, за да се опитат да се справят с най-високата инфлация от почти три години насам.
„Правителството е много притеснено“, казва Мохамед Солиман, египетски учен от Института за Близкия изток във Вашингтон, окръг Колумбия. „Те са в режим гасене на пожари“, допълва той.
Хлябът, който египтяните наричат „А’иш“ – на арабски език това означава „живот“ – е част от социалния договор в Египет, като правителството осигурява достъпни храни, бензин и електричество. Египтяните ядат повече хляб от повечето хора по света – средно по около 330 килограма годишно, което е почти три пъти повече от средностатистическото потребление в света.
Повишаването на цените на хляба би било болезнено в страна, в която около 30% от хората живеят с по-малко от 2 долара на ден, според официалната статистика на Египет. Несубсидираните хлябове „баладѝ“ сега струват около 7 цента всеки, докато субсидираните хлябове са по-малко от 1 цент.
