Героиня в роман от 1920 г., описана като „циганка“, днес присъства просто като „млада жена“ в последното издание на книгата.
Романът е „Аферата в Стайлс“, а авторката му е най-известната писателка на криминални романи – Агата Кристи. За тази и редица други редакции в съдържанието на книгите на английски на Кристи съобщи в края на март британската медия Телеграф.
Целта е да се премахнат изрази, които към днешна дата се смятат за обидни и расистки. Това далеч не е първият случай през посбедните години, в който творби, смятани за образци в литературата, са преработвани след смъртта на авторите им с подобни мотиви. По-известните случаи включват още литературното наследство от Роалд Дал, Астрид Линдгрен, Марк Твен, Иън Флеминг.
Всеки един от тези случаи доведе до силна полемика и обвинения в цензура. Издателите, които вземат решения за редакция, казват, че преработването на неприемливия език прави книгите по-подходящи както за съвременния читател, така и за преподаване в класните стаи. Според много критици, автори и преподаватели обаче преработването може да има много негативни последствия.
„Не става въпрос просто за редакция, а за целенасочена намеса в понятийния багаж на произведението“, написа за Свободна Европа Дария Карапеткова, преводачка от италиански език и преподавателка в Софийския университет.
Според нея проблемните думи от съвременна гледна точка са важно свидетелство за стила и пристрастията на автора, за обществените нагласи и езиковите практики в дадена епоха. „Намирам за непродуктивно и вредно всичко това да бъде съобразявано с нечии съвременни критерии за допустимост“, добавя тя.
Какво променят редакторите
Един от по-ранните примери за подобна редакторска намеса е от германското издателство „Фридрих Йотингер“, което през 2009 г. отпечатва нова версия на детската класика „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен. В новата версия бащата на Пипи вече се нарича не „негърският крал“, а „южноморският крал“.
Малко по-късно през 2011 г. американското издателство Ню Саут Букс (NewSouth Books) в щата Алабама преиздава „Приключенията на Том Сойер“ и „Хъкълбери Фин“ на Марк Твен, като заменя думите „инджун“ и „негър“ (неприемливата на английски „nigger“) съответно с „индианец“ и „роб“.
Сред по-скорошните примери е писателят на детски книги Роалд Дал, за чиито книги издателство Пъфин (Puffin) съобщи в началото на годината, че ще бъдат преработени. Асошиейтед прес (АП) писа, че в новите издания героят Огъстъс Глуп от „Чарли и шоколадовата фабрика“ (1964 г.), вече не е „изключително дебел“, а само „огромен“. Думата „черен“ е премахната от описанието на ужасните трактори във „Фантастичният господин Фокс“ и е сменена с „убийствени, брутално изглеждащи чудовища“, добавя АП.
Телеграф съобщи, че промените са направени, след като през 2020 г. издателството е започнало преглед на творчеството на автора, като за целта е наело консултантската компания Инклусив Майндс (Inclusive Minds), която насърчава „приобщаването и достъпността на детската литература“.
Вследствие на породените дискусии издателство Пъфин съобщи, че ще издаде две версии на книгите на Дал – една променена и една класическа, за да даде избор на читателите. Писателят е обвиняван в антисемитски изказвания, за които семейството му се извини публично през 2020 г.
През февруари стана ясно, че се подготвят нови преработени издания на книгите на Иън Флеминг за Джеймс Бонд, а месец по-късно Телеграф съобщи и за вече направените промени в книгите на Кристи от издателство „Харпър Колинс“. Авторските права се държат от нейния правнук Джеймс Причард.
Какво казват издатели
Причард е един от защитниците премахването на обидните от съвлеменна гледна точка думи. „Прабаба ми не би искала да обиди никого“, казва той пред Ню Йорк Таймс. „Единственото, което ме интересува, е хората да могат да се наслаждават на историите на Агата Кристи завинаги.“
Издателите често се опират и на аргумента, че в случаите с детски книги някои училища се отказват да ги преподават заради езика в тях. Едно от най-често забраняваните заглавия в училища в САЩ например е „Хъкълбери Фин“ (издадена 1884 г.) на Марк Твен. Книгата е критикувана за груб език и това, че нея думата „негър“ се появява 219 пъти.
Издателството Нюсаут Букс каза, че новите версии са създадени като „алтернатива за учители, които искат да използват книгите в класните стаи, но не могат да ги представят в оригиналния им вид поради натиск от страна на родители или администратори да изключат книгите“ от учебните програми.
Проф. Алън Грибен, преподавател по английски език в университета „Обърн“ в Монтгомъри, Алабама, казва пред Би Би Си, че е правил много публични четения на книгите на Марк Твен и че когато е заменил думата „негър“ с „роб“, публиката се е чувствала по-комфортно.
Според други преподаватели обаче расизмът в една книга може да бъде използван като повод проблемът да бъде разгледан по-дълбоко в клас.
„Ако (езикът) е твърде обиден, не му е мястото в училище, но ако изразява начина, по който хората са се чувствали по отношение на расата или робството в контекста на тяхното време, това е нещо, за което бих говорила при преподаването му“, казва пред Ню Йорк Таймс Елизабет Абшър, гимназиална учителка по английски език в щата Аризона.
Не можеш да накараш историята на расизма в Америка да изчезне
В „Хъкълбери Фин“ „става дума за момче, което израства като расист в расистко общество и се научава да отхвърля този расизъм, и това няма смисъл, ако книгата не е расистка“, казва д-р Сара Чърчуел, преподавател по американска литература, пред британската медия. „Не можеш да накараш историята на расизма в Америка да изчезне.“
Доц. Дария Карапеткова също смята, че е далеч по-смислено произведението да се използва като пример, който да „аргументира евентуалната нужда от преосмисляне и да коригира практиката занапред, а не със задна дата“.
Какво казват критиците
Според критици, с които разговаря Ню Йорк Таймс, посмъртното редактиране на книги може да се счита за посегателство върху творческата автономия на авторите и за равносилно на цензура. Може да доведе и до по-сериозни последици в бъдеще.
„Трябва да се замислите за прецедента, който създавате, и за това какво би се случило, ако някой с други предразположения или идеология вземе писалката и започне да зачерква неща“, казва Сузан Носъл, главен изпълнителен директор на американския ПЕН клуб.
Според Карапеткова „подобна промяна в съдържанието може само да притъпи личната способност за критичен прочит и морална реакция от страна на читателя“. „Ролята на литературата е и да провокира, и да извисява, и тя може да го постигне дори ако ни тласне към отхвърляне на това, което ни изглежда неприемливо“, казва още тя.
Критична позиция заеха също редица автори и публични личности, сред които британският премиер Риши Сунак, както и британско-американският писател от индийски произход Салман Рушди.
Авторът написа в своя профил в Туитър, че „издателството на (Роалд) Дал трябва да се срамува“ и определи решението за преработване на книгите му като „абсурдна цензура“.
Рушди е един от най-награждаваните съвременни писатели и твърд защитник на свободата на словото. През 1989 г. е обвинен от иранския аятолах Рухола Хомейни в богохулство заради книгата му “Сатанински строфи”. Тогава лидерът издава “фетва”, с която заповядва екзекуцията на Рушди.
Оттогава писателят живее на запад като бежанец, а през 2022 г. беше нападнат с нож по време на своя литературна лекция в института „Шътокуа“ в щата Ню Йорк. В резултат на атаката загуби едното си око.