Беше през 1985 година. По това време течеше така нареченият възродителен процес. Беше точно на един осми март. Бях на гости у мой братовчед в Димитровград. Към 10 часа телефонът иззвъня. Оказа се, че търсят мен. Дежурният от окръжно управление на МВР ми съобщи, че по заповед на генерал Колев веднага трябва да се явя в управлението. Веднага се качихме на колата и потеглихме. Изходите на града бяха завардени от милиционери въоръжени с автомати. На входа на Стара Загора беше същото. Качих се на бегом при генерала. Оказа се, че в Сливен е взривена сладкарница и по заповед на министъра на вътрешните работи, трябва аз и началника на научно техническия отдел на МВР Велико Търново да направим огледа. „Вземай още някой с теб и тръгвай веднага“- довърши заповедта си генерала. Взех Неделчо Запрянов – шефа на СОТ. С него се познавахме от деца и освен че щеше да ми е полезен с научно техническите си познания бяхме добър тандем в разследванията. Взехме мощни осветителни тела и друга техника. В Сливен положението беше същото. Навсякъде милиционери с автомати. Решихме да направим огледа на сутринта, за да не пропуснем някоя важна улика. На разсъмване бяхме на мястото на взрива. Това беше сладкарницата на хотел Сливен. Викаха и „Епруветката“, защото беше дълга. Събираха се около 150 младежи. Взривът е бил точно в 21.30 по време на празника. За щастие без жертви. Късметът се състоеше в това, че по това време имаше режим на тока. Точно в 21 ч. Токът спира и заведението се изпразва. Напускат всички включително и персонала. На мястото на взрива всичко беше заградено с ленти. Единствено една окръжна прокурорка с високи токчета се мотаеше из взривената дискотека, но тя веднага напусна след нашето появяване. Разделихме помещението на квадрати и с ръце изгребвахме пепелта, като я сипвахме в чували и така надписаните чували се носеха в едно голямо помещение в МВР, където с ръце преравяхме пепелта, за да търсим микрочастици. Още при първоначалния оглед ми направи впечатление, има продълговата следа от опушване, което се получава при наличие на амониева селитра във взрива. Установихме наличие на микроскопични частици от пластмасова туба – 10 литра. Също по микроскопичните частици установихме че тубата е била покрита с яке от изкуствена материя. Намериха се и малки парченца от зъбно колело на часовник. След по-детайлни проучвания се установи, че това е румънски будилник. Такива се продаваха в Разград. За да се намерят тези частици сме преравяли пепелта в продължение на 3 дни. Извършителите нямаше да бъдат открити, ако колегите от Бургас, които се занимават с почеркови анализи, не бяха открили авторите на аноничните писма, което доведе до разкриване на извършителите. По същото това време бяха и взривовете на гара Буново. И до ден днешен не знам защо никой не е разказал за този случай. Вероятно тогава властта не е искала да покаже каква угроза е била надвиснала над младежите от Сливен, а сега вероятно по политически причини.
Полковник Кръстьо Петров
