Снимка: Getty |
В четвъртък се навършват пет години от неуспешния опита за преврат в Турция. В страната на тази дата се гледа по особен начин, като празник на демокрацията, но и като на травма оставила дълбока следа в развитието й, пише журналистът и анализатор Николай Кръстев в материал за Investor.bg.
В нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. група генерали се опитва да свали президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган от власт. Според случка от същата нощ, когато президентът Ердоган лети с държавния самолет от Мармарис, където е на почивка със семейството си, към Истанбул, той пита изплашен пилотите на борда на чия „страна“ са, което отговоря на въпроса бил ли е превратът предварително подготвен от него или не.
Според хронологията на събитията бунтовниците удрят с няколко ракети комплекса и сградата на Великото Национално Събрание (Меджлиса), сградата на турското национално разузнаване и още няколко ключови институции в страната. Военните блокират мостове в Истанбул, започват сблъсъци с мирни граждани, които се опитват да препречат пътя на танковете.
Снимка: Николай Кръстев
Напрежението расте, когато военни нахлуват в телевизионното студио, където преди това в ефир през телефона водещата се е включил президентът Ердоган и е отправил призив към сънародниците си да се противопоставят на опита за преврат. 250 мирни граждани загиват по време на тези събития, а 2200 са ранени по време на стълкновенията с армията.
В югоизточната ни съседка военните традиционно са възприемани като едни от основните стълбове на кемализма десетилетия наред. Те вземат властта три пъти в най-новата политическа история на страната – през 1960 , 1971 и 1980 година, а през 1997 година правят т.нар „постомодерен преврат“, чрез които принуждават тогавашния премиер от проконсервативната и ислямистка Партията на благоденствието Неджметин Ербакан да подаде оставка. Тогава партията му е забранена, а Ербакан получава 5-годишна забрана за политическа дейност. Военните свалят през тези години правителства на югоизточната ни съседка и въвеждат по различни оценки относителен ред в сложни моменти през които преминава Турция.
По време на първия преврат от 1960 година и свалянето на тогавашния премиер Аднан Мендерес и неговото по-късно убийство се отворя пътят към политическа нестабилност и противопоставяния за няколко десетилетия напред във времето. Това води и до развитие на левия и десния екстремизъм, довели на свой ред до вълна от политически убийства на интелектуалци, журналисти и общественици, особено в края на 70-те години на миналия век.
Но да се върнем към 2016 година, когато потушаването на опита за преврат постави отпечатъка си върху цяла Турция през следващите няколко години. Още при пристигането си на летището в Истанбул Ердоган нарича опита за преврат „дар от Аллах“ и заявява: „Време е да прочистим нашата армия“. Самото „прочистване“ се разпростира не само върху привържениците на Фетхуллах Гюлен в армията, но и срещу всички противници на президента.
Снимка: Николай Кръстев
Анкара смята Гюлен за истинския организатор и вдъхновител на опита за преврат. На 20 юли, пет дни след опита за преврат, Ердоган провежда седемчасово правителствено заседание, на което той започва свой собствен контрапреврат и се взима решение за въвеждането на тримесечно извънредно положение в Турция, повече от 120 хил. души са уличени във връзки с гюленистката организация и арестувани.
В средата на април 2017 година в Турция се провежда референдум, на който гражданите на страната подкрепят въвеждането на президентска република, което бележи края на една епоха, продължила 90 години в югоизточната ни съседка. Днес, пет години след тези трагични събития, в Турция властите организират поредица от събития напомнящи за опита за преврат.
Източник: https://www.investor.bg/ .
