„Не деля принципите си“ – Димитър Димитров, председател на ОбС на БСП

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 92, 1990 г.
Клуб „Септември“ колективно интервю
„НЕ ДЕЛЯ ПРИНЦИПИТЕ СИ“
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА БСП:
Димитър Димитров е роден на 16.І.1951 г. в Бургас. Завършил е ВИАС, а по-късно и Академията за обществени науки в Москва. Работил е като строителен инженер, първи секретар на ОбК на ДКМС – Стара Загора, зам.-директор на СМК, зам.-председател на общинския народен съвет, секретар на ОбС на БСП. Член на БСП от 1971 г.
-Поемате ръководството на общинската организация на СП в труден за нея период. Можехте ли да откажете, или сам поехте „кръста“? Какви са мотивите Ви за това решение?
-Ще отговоря директно – да, можех да откажа. Мина времето, когато някой някъде решаваше кой какъв пост да заеме. В този смисъл аз не бях затормозен от предварителни условия и всичко опираше до моето лично желание. Още повече, че според Устава на нашата партия самоотводите не се гласуват. Поемането на кръста, както Вие казвате, за мен не е въпрос само на лична позиция, член съм на партията от 1971 г., на общинската организация от 1977 г., затова не съм безразличен нито към състоянието на партията, нито на организацията. Считам, че сегашният труден период изисква от всеки специалист активна позиция и решимост за действие. Днес е много лесно да се намерят мотиви за отклонение от активна политическа дейност в редовете на БСП. Честната позиция на хора, които действително милеят и са заинтересовани от промяната в партията, е да работят според силите и възможностите си. Още повече, че всекиго е ясно, че този „кръст“ в момента не е свързан с никакви облаги и лична изгода.
-Каква оценка ще дадете за дейността на старозагорската организация на БСП след 10 ноември?
-Тази оценка едва ли може да бъде еднозначна. Определено считам, че след 10 ноември в общинската организация на БСП има подем, измерен със сегашните критерии за дейност на една обществено-политическа партия. Имам пред вид усилията организацията да бъде конструктивен фактор в обществено-политическия живот в общината. Бих определил три периода в нашата дейност. Първият бе до провеждането на изборите, който се характеризираше с изострена политическа борба. За нас той бе положителен главно с изборните резултати – нашата община бе една от големите общини, където БСП спечели изборите. Вторият период бе след изборите до провеждането на 39-ия конгрес на БСП. През този етап считам, че въпреки благоприятните изборни резултати, не бяха използувани всички възможности за по-реален напредък в партийната дейност. Основната причина за това е недостатъчно активната позиция на общинския съвет на БСП за изясняване тактиката и стратегията на организацията. И третият етап е след конгреса на БСП. Той е свързан с необходимостта от решително преобразуване и цялостно създаване на една по същество нова партия, с решаването на някои партийни и извънпартийни проблеми.
-Много членове на БСП не одобряват изчаквателната позиция на партийния съвет, мудността му в решаването на някои „болни“ и за партията, и за организацията въпроси?
-Това неудовлетворение прозвуча и на приключилите отчетно-изборни събрания, и на конференцията ни. Според мен неудовлетворението не трябва да се разглежда само в посока на висшестоящите органи. То е свързано с изясняването на позициите на всеки отделен социалист, на всяка организация. До сега и хубавото, и лошото свързвахме само с ръководните органи. Разбира се, вина имат и те, но днес вече никой отгоре не нарежда, не подканя, не изисква. С това като партия ние скъсахме, затова активността на БСП ще зависи и от активността на всеки социалист.
-Цяла година нито общинската организация, нито ръководството й, на което и Вие бяхте член, не намериха морални сили да посочат иманата на онези социалисти, които носят политическа отговорност за състоянието на общината. Не считате ли, че това влияе отрицателно на БСП?
-Този въпрос тревожно поставят и редица основни организации. Аз имам малко по-особено мнение по разграничаването от бивши партийни ръководители. Според мен основните организации, партията като цяло трябва да се разграничава от компрометирани ръководители и социалисти. Но този акт не трябва да се използва като индулгенция за пречистването и оневиняването на останалите членове. Има такава тенденция, но значи ли това, че ако се разграничим от един-два-пет души, всички останали сме пречистени? Според мен разграничаването трябва да бъде личностен процес – всеки да се разграничи от слабостите, грешките в досегашното си мислене и действия. Това не изключва моралната вина и отговорност, а където има факти – и наказателна, за онези социалисти, които са нарушили законите и етиката. Но индивидуалната вина на отделни ръководители не трябва да се разглежда, без задълбочено да сме анализираи дейността на общинската организация и нейните колективни органи през този период. На конференцията с основание бяха критикувани и общинският партиен съвет, и комисията по партийна етика за недостатъчно активни действия в тази насока. Вярно е, че няколко пъти се обсъждаха тези въпроси и на пленуми, и в комисията, но до конкретни изводи се стигна само в определени случаи. Затова социалистите приеха на конференцията декларация, която иска от новоизбраните органи да изведат въпроса за вината докрай, и то в кратки срокове.
-Някои социалисти, а и други граждани, остават с впечатлението, че този въпрос се протака и не се решава, защото някой е заинтересован от това?
-Не бих казал, че сегашното ръководство на БСП в общината е заинтересовано този въпрос да не се разглежда. Напротив, ние няколко пъти настоявахме той да се разисква в комисията по партийна етика и да се стигне до решения. За някои конкретни случаи, за които има сигнали, комисията не успя да завърши работата си. И това определено е нейна и на общинския партиен съвет вина. Едновременно с това твърде спорни са някои случаи, за които се говори, че има достатъчно доказателства. Ние не искаме да върнем старото положение, когато съдени комунисти нямаше, защото те биваха изключвани от БКП преди да идат в съда. Не искам да оневинявам никого, но считам, че преди да е доказана правно вината, не може да се пристъпва към действие. това не изключва активните действия от страна на ОбПС и общинската контролна комисия по изясняване на конкретната политическа отговорност при една пълна откритост на всички тези действия.
-Има ли някои ваши заключения, които ще останат скрити от обществеността?
-От 10 ноември до сега в общинската партийна организация няма такива изводи и решения, които да са скрити от обществеността. Напротив, ние настояваме за пълни гласност по всички въпроси. Пак повтарям: не сме заинтересовани да остане нещо завоалирано или недоизяснено от миналото и настоящето на общинската партийна организация и нейните ръководни кадри.
-Промени ли се БСП и какво „спъва“ нейното обновление?
-Този въпрос също е много дискусионен, има различни мнения, често пъти крайно противоположни. Разбира се, че БСП се променя, но това е процес, а не еднократен акт. При това тежък, труден процес на вътрешно пречистване и обновление, който не може да приключи бързо. Партията се променя, но не с тези темпове, с които ни се иска и които са адекватни на обществено-политическата обстановка. Знаете, че тази партия вече няма монопол над властта, че скъса с ведомственото начало, че не се намесва пряко в социално-икономическия живот в общината и в дейността на държавните органи, средствата за масова информация и т.н. Промени се идейното съдържание на партията, тя търси многообразието в своя вътрешнопартиен живот. Искам да посоча, че наличието на идейни течения било в основните организации, към клуб „Алтернативни идеи“, или привърженици извън тях, помага на дейността на общинския партиен съвет и на организацията, те са катализатор за бързата и ускорена промяна.
-Какъв е апаратът на общинския съвет, какви хора работят в него?
-Ние на няколко пъти огласявахме щата, бюджета и имуществото на БСП. Прави впечатление, че не винаги се прави разлика между партийния съвет и неговия щатен апарат. И това не е случайно, тъй като преди години единственият законен колективен орган на организацията бе общинският съвет, но една голяма част от въпросите се решаваха от апарата, чийто функции бяха единствено да подпомагат работата на съвета. Сега апаратът е съкратен неколкократно – от 51 политически и 50 технически сътрудници към 1 януари т.г, в момента работят 11 политически и 2 технически сътрудници. Този състав е на пълна самоиздръжка и може да бъде съкратен, ако се наложи. Хората, които бяха избрани съвсем демократично на конференцията за членове на общинския съвет, са предимно млади, необвързани с досегашните структури на партията. Много от тях дори нямат организационен опит, но това не е беда, тъй като не са обременени със старите стереотипи. Радвам се, че и щатният апарат е също от млади хора, които чрез работата си в този политически орган не търсят дивиденти в бъдеща професионална реализация. Те най-малко отговарят на карикатурния образ на номенклатурчика и апаратчика, загрижен за бъдещата си кариера.
-Какви са принципите Ви на човек и ръководител?
-Според мен не трябва да има разлика между принципите на човека и ръководителя. Човек или има едни принципи, или ги няма, на тях не бива да влияе мястото, което той заема. Стремя се към прагматичност и конкретност в действията си, към правдивост и откритост във взаимоотношенията с хората. Държа на активната позиция в обществото както на отделната личност, так и на политическата партия или организация. И не на последно място стремя се към конструктивен, прям, открит диалог с всички.
-На тези принципи ли държите и в контактите с с другите политически сили? Имате ли приятели сред членовете на опозицията?
-Аз отговорих, че принципите не могат да се разделят – като човек да бъде един, а като ръководител – друг. Принципите не могат да се определят и от дадена политическа сила. Те или се защитават или не. Мисля, че политическите ни различия не бива да пречат на конструктивния такъв в човешките взаимоотношения, на взаимното уважение и разбиране. Да, лично аз имам приятели, които са с други политически убеждения, принадлежат към други партии, но това не пречи на приятелството ни, на това, което ни свързва. Конструктивният тон, общите стремежи за нормални взаимоотношения проличаха и по време на продължилия няколко седмици диалог между политическите сили в общината за формиране на временния изпълком. Политическите ни различия са едно, но нас ни обединява в този момент отговорността пред гражданите в навечерието на трудната и тежка зима. Само конструктивният тон би могъл да ни помогне да решаваме в интерес на хората всички проблеми. И аз вярвам в него.