През 1970 г. селото е наброявало близо 1000 души, те са били винаги патриоти и родолюбци. Много от тях са участвали и загинали за освобождението на България от турско робство.
През Балканските войни 1912-1918 г. от селото са загинали 20 човека: Иван Сандев, Лечо Лечев, Желязко Колев, Нейчо Златев,Теню Колев, Тоню Димов, Бочо Йонков, Димо Димов, Димо Тенев, Желязко Денев, Иван Генов, Иван Петков, Йовчо Димов, Косю Косев, Мильо Тенев, Митьо Дуков, Нейко Стоилов, Никола Гинев, Рахни Стоянов, Теньо Иванов.
Ловец, село с праисторически корени
Малко живи са се върнали, един от тях е бил дядо Диньо Маринов Енчев – кавалерист,седем години на война като при превземането на Одрин е ранен от турски шрапнел в коляното.
Загиналите във Втората световна война 1941-1945 г. са Желязко Желязков, Каню Лечев, Кирил Димов, Рахни Пеков.
От Одринска Тракия и Гърция са по-известните родове в Ловец
