Задочен политически сблъсък от следизборната седмица претопли старата темата трябва ли да се върне казармата в България под някаква форма. Повдигна я президентът Румен Радев, който каза, че има нужда от „провеждането на дебат за това младите хора в България да имат поне базова военна подготовка“.
Реагира председателят на ДПС Делян Пеевски с категоричното: „Наборната служба няма да се върне!“ и обвини държавния глава, че „отново се опитва да насажда страхове и напрежение в обществото“. Не продължи с решение.
Този политически сюжет не се доразви, но е факт, че българската армия страда от хроничен проблем, който се задълбочава – няма хора. Недостиг на военни има дори в поделения, които изпълняват ангажиментите на България към НАТО.
На фона войната на Русия в Украйна някои държави в НАТО вече възстановиха наборната служба, други го обмислят, трети въведоха доброволно обучение. Такова има и в България.
През последната година се правеха разчети за връщане на задължителната военна подготовка – първоначално само за някои категории държавни служители. Подобен вариант е записан и в програмата за развитие на отбранителните сили на Българската армия до 2032 г.
Актуалните планове на Министерството на отбраната (МО) обаче са да се направи опит държавата да привлече професионални войници с повече пари. Първата стъпка дори е факт.
Какво е състоянието на армията и как изглежда планът за промяна? Свободна Европа потърси отговорите.
Крачка назад. Колко войници липсват
Всяко пето работно място в Българската армия не е заето. Според данни на МО, поискани от Свободна Европа, към 31 декември 2023 г. некомплектът (незаетите длъжности) от военнослужещи достига 21,8%.
Според министерството най-малко са кандидатите за длъжности, свързани с високи натоварвания, като гвардеец и механик водач, както и такива, за които се изисква шофьорска книжки от категория С, Д и Е. Това са основно подразделения от състава на Сухопътните войски.
Младите хора основно кандидатстват за длъжности в армията там, където живеят. Изключения са тези, които са готови да постъпят на военна служба в отдалечени от местоживеенето им населени места.
Освен професионални военни и професионален резерв към армията, има и военновременен резерв, известен и като запас. Преди отмяната на казармата през 2008 г. той се попълваше от младежите, преминаващи задължителна наборна военна служба. След това армията стана професионална. През 2012 г. отпаднаха и задължителните обучения за запасняци. Оттогава запасът се попълва от освободените от военна служба или от малцината българи, преминали доброволна начална военна подготовка.
Запасът е намалял с 43 процента
“По данни от военния отчет за период от 10 години (2010 – 2020 г.), запасът е намалял с 43%. Ясно очертана е и тенденцията за прогресивно застаряване на запаса”. Освен че средната възраст е висока, хората в запаса, на които трябва да се разчита при евентуална война, не са и обучени.
Според МО причините за недостига на хора са:
- Демографски фактори и свързаният с тях недостиг на работна ръка
- Конкуренцията на пазара на труда
- И най-вече ниският социален статус на военнослужещите.
Повече пари за войниците
Преди да се разпадне предсрочно, 49-ото Народно събрание реши да увеличи заплатите на военните с 30% от 2025 г. Идеята е това да привлече повече хора към професионалната армия, а надеждата – че по-високите заплати ще дадат положителен ефект.
Средната заплата за първото тримесечие на 2024 г. на войник (матрос) е 1749 лв., а на офицер – 3 137 лв, според данни на МО. За сравнение, средната заплата за страната в края на 2023 г. годината е 2 123 лв., в София е 2900 лв., а в Пловдив 1830 лв.
Въпреки това в Пловдив има глад за работници и предприятията в промишлената зона дават високи заплати. Според военни това е причината за увеличаващия се недостиг на хора в 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово, която е основно поделение в Българската армия.
От 2025 година началната войнишка заплата, която към момента е 1450 лв., е планирано да стане 2200 лева, според решението, което парламента взе през април.
В Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 година, приета от Министерския съвет в началото на 2021 г., се предвиждаше след 4 години да бъде въведена казарма, ако продължава да има недостиг на кадри, а до неотдавна се обсъждаше задължителна военна подготовка да има само за определени категории държавни служители.
Няма конкретно решение, само дискусии по опита на други страни, коментира служебният министър Атанас Запрянов пред Свободна Европа. Има недостиг в редовете на професионалната армия, има недостиг в резерва, има и голям недостиг на обучени мъже в военновременния резерв (запаса) заради отмяната на наборната служба. Недостигът на хора е толкова голям, че има поделения без офицери в тях и недостатъчно военни в поделенията, които изпълняват ангажиментите на България към НАТО.
През юни се очаква да е готов Стратегически преглед на отбранителната политика, в който ще бъдат описани мерките, който армията ще вземе. От МО казаха за Свободна Европа част от обсъжданите мерки:
- Заплатите в армията да се обвържат със средната работна заплата.
- Тези, които служат в по-тежки условия и имат добри резултати, ще получават допълнителни възнаграждения.
- Ще има нов модел за жилищно осигуряване и компенсации.
- Обмислят се нови обезщетения при придобиване на право на пенсия, напускане и при достигане на определени години служба.
Какво още да се направи
Опцията за наборна военна служба аз лично не препоръчвам
Според Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната и бивш служител на НАТО, има различни опции за попълване на армията. „Опцията за наборна военна служба аз лично не препоръчвам, каза той.
Шаламанов смята, че трябва да се преразгледа сегашният модел, да се работи за увеличаване на професионалния военен резерв и повече български граждани да преминат през военна подготовка и да положат военна клетва.
Според данни на МО 292 души са преминали през 6-месечната доброволната срочна служба, която започна през 2022 г. Почти всички от тези хора след това са останали на служба в армията.
Шаламанов смята, че в този процес трябва да се даде повече правомощия на командирите на подразделения – да организират кампании по места. Освен повишаване на заплатите, е важен и социалният пакет, трябва да са ясни дългосрочните ползи от службата, каза още бившият министър.
„Подготовката на хората за военновременния резерв изисква дългосрочно планиране. Това не е нещо, което може да бъде постигнато в кратък срок“, добави той.
По думите му промяната в средата за сигурност изисква мобилизация при нужда, но това на свой ред изисква и по-голям от настоящия бюджет за отбрана. Сега той „едва достига за програмите за превъоръжаване и по-високо заплащане на тези трийсетина хиляди в униформи, които днес са в армията“ .
Шаламанов каза още, че е необходима промяна във военното образование, както и че армията трябва да се използва за интеграция на малцинствата – както това се прави в САЩ и Израел.
„Видимо представителство на всички групи в армията – каквото е съотношението в обществото, такова трябва да е сред генералите, офицерите, сержантите и войниците. Само тогава армията ще бъде образ на обществото, ядро на това общество, иначе ще бъде нещо изолирано и бутиково“, каза той.
