През 2020 г. младият канадски режисьор Даниел Роър попада на точното място в точния момент. Тогава за пръв път среща руския опозиционер Алексей Навални и българския разследващ журналист Христо Грозев и заедно с тях започва да снима документален филм. Той проследява разследването на заговора за отравянето на Навални през лятото на същата година.
В неделя този филм беше обявен за най-добрата документална лента на наградите БАФТА (Британска академия за филмово и телевизионно изкуство). „Навални“ на Роър е номиниран и за „Оскар“, като церемонията на Академията предстои на 13 март.
За 30-годишния самоук режисьор това е голям успех. Киното винаги е присъствало в живота му като точка, в която се срещат всички негови интереси. Истинското решение, което Роър трябва да вземе за професионалното си развитие, е изборът да се занимава именно с документално кино.
„Документалистиката означава да пътуваш, да се срещаш с интересни хора и нови култури. Това исках да правя наистина“, казва режисьорът в подкаст предаване. „Това е изключително предизвикателство, танц на късмета и инстинкта. По същия начин, както художникът Джаксън Полък хвърля боя по платното, така снимам и аз“, добавя той пред списанието PopMatters.
Родом от Торонто, Роър завършва гимназия по изкуства с доста нисък успех, но все пак успява да получи стипендия за колеж в Савана, Джорджия (САЩ). Там той прекарва една година в търсене на интересни истории в постиндустриални градове.
Формалното образование обаче бързо се оказва недостатъчно. Роър напуска колежа и започва да пътува в различни страни, където прави кратки документални филми. В Израел, близо до ивицата Газа, той отива само с една раница техническо оборудване. „Не знаех за какво ще бъде филмът ми там, просто исках да се предизвикам – имам пет седмици и трябва да намеря добра история“, споделя режисьорът.
Роър заснема подобни филми и в Уганда и Арктика. „Направих всичко това на 19-20 години, изцяло сам, подтикван от младежка наивност. Изобщо не познавах процесите, просто знаех, че обичам да правя филми“.
Този опит го научава какво означава да бъдеш режисьор и да градиш собствена чувствителност и стил на правене на филми. Уроците от първите кратки ленти са от огромна полза в работата на Роър по най-големия му проект досега – документалния филм „Навални“.
„Нямах конкретен опит, който да ме направи подходящ кандидат за режисьор на този филм. Просто бях на точното място в точния момент и с точния човек – Христо Грозев“, казва Роър пред PopMatters.
Грозев и Роър се срещат с руския опозиционер Алексей Навални и успяват да го убедят, че си струва да се направи филм, проследяващ историята и разследването на опита за неговото убийство и ролята на Кремъл в отравянето му на 20 август 2020 г.
„Историята на това отравяне е почти художествена. Сякаш хората, които са написали поредицата за Борн или за Джеймс Бонд, са си забравили сценариите“, казва Роър пред Си Ен Ен.
Навални приема предложението на режисьора и снимките започват почти веднага. Цялата работа по документалния филм преминава в пълна тайна. „В продължение на година от живота ни аз и колегите ми сякаш имахме двойна самоличност, не можехме да споделим с приятелите и семейството си какво правим“, казва Роър.
Той се чувства променен от „Навални“. Създаването на лентата го подтиква да излезе от зоната си на комфорт като режисьор и като човек, а срещите с руския опозиционер го карат да се замисли сериозно за собствените си политически амбиции – обратно в Канада, Роър иска да се кандидатира за депутат.
Въпреки това, когато го питат за бъдещите му планове, режисьорът избягва въпроса и насочва вниманието обратно към Навални, който в момента излежава ефективна присъда в руски лагер.
На тазгодишния фестивал „Сънданс“ Роър изрази надеждата си, че светът ще успее да види филма и да разбере важността на това Навални да остане жив и да бъде поставено началото на нова, демократична ера в Русия.
„Не осъзнаваме колко сме силни. За да победи злото, е нужно само добрите хора да не правят нищо“, казва Навални в края на филма, в отговор на молбата на Роър да отправи послание към своите съграждани в Русия.
„Това не е призив само към руските граждани, това е призив към гражданите по целия свят“, споделя режисьорът на филма пред СкайНюз и припомня, че авторитаризъм няма само в Русия.
„Ако хората спрат да обръщат внимание, лошите ще спечелят. Независимо дали става въпрос за авторитарните лидери в Бразилия, Унгария, Турция, Русия, Китай или САЩ. Алексей просто иска да ни припомни, че не трябва да бъдем безучастни.“
