Представете си България след половин година. Може Бойко Борисов отново да е премиер, но може и да не е. Може санкционираният от САЩ за корупция Делян Пеевски да е още по-видим и могъщ, но може и да не е. Може прословутата съдебна реформа да помръдне още малко напред. Или да не помръдне. Или дори прокуратурата да бъде подчинена още повече.
Изборите на 9 юни могат да променят много неща и от резултатите зависи:
- дали Борисов ще се върне на власт;
- дали Пеевски ще е с него във властта;
- дали ще има изобщо опити за борба с корупцията;
- дали България ще промени ориентацията си;
- дали ще изпрати в Брюксел говорители на Путин.
Отговорите на тези въпроси зависят от резултатите от изборите за Народно събрание и Европейски парламент на 9 юни.
Проучванията не показват висок ентусиазъм и социолозите прогнозират отново да гласуват по-малко от половината българи. Парламентът пак ще бъде „шарен“, всяко решение ще идва след преговори и компромиси. Избирателите невинаги понасят добре тези компромиси.
А колко големи или малки са компромисите, зависи основно от това кой колко депутати има. Може България да продължи да помага на нападнатата от Русия Украйна и да се отказва от руската енергия. Но може отново да се появи някой договор за милиарди, зад който прозират интересите на Москва.
На практика всичко е възможно.
Може дори някой да се опита да започне да чисти службите за сигурност, за да не проспиват дейността на руски агенти в България и да не се месят те в българската политика. Е, може и да си я карат постарому и да продължи да изглежда, че някой друг владее всичко, независимо как се казва министър-председателят.
А кой ще бъде министър-председател?
Е, как кой? Бойко Борисов, отговарят голяма част от политиците от ГЕРБ. Самият той хем не отрича, хем поставя условия.
„Но това трябва да е само в краен, краен, много краен случай, и то само ако имаме много голямо мнозинство,“ каза Борисов в понеделник в Разград.
Ден по-късно той посочи и конкретен брой депутати, които се надява да спечели.
Ако нямаме над 80 депутати, няма да го правим
„Ако нямаме над 80 депутати, сиреч да няма как да не правим правителство, няма да го правим“, каза в Шумен лидерът на ГЕРБ.
Партията управляваше България с кратки прекъсвания от 2009 до 2021 г., а в последната година имаше съвместно правителство с основния си конкурент – „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).
Когато трябваше Мария Габриел (ГЕРБ) да замени Николай Денков (ПП-ДБ) като премиер, двете коалиции не постигнаха съгласие и страната се озова пред шестите парламентарни избори за последните 3 години.
„Било каквото било, вече ще бъде както беше“, каза още през октомври Борисов. А досега той беше три пъти министър-председател, който изцяло контролираше управлението. Сега Борисов иска отново да има най-много депутати, те да са повече от 80 и ГЕРБ да е силно доминиращата партия в следващото правителство.
И точно тук идват изборите – едни ще гласуват за ГЕРБ, за да получат отново Борисов на власт, а други ще гласуват за други партии, ако не искат такова управление. Как да не зависи нищо от изборите?
Ами Пеевски?
Новото в тази предизборна кампания е, че Бойко Борисов заговори в първо лице, множествено число за ДПС и неговия председател Делян Пеевски.
Двете партии работиха в синхрон в последния парламент, а Борисов и Пеевски дори атакуваха с едни и същи аргументи основните си конкуренти – „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Сега основното послание на ПП-ДБ е, че на практика ГЕРБ и ДПС работят като една партия, защото Пеевски има контрол над Борисов.
„Имаш среща с Бойко Борисов, а те посреща Делян Пеевски“, каза в края на март бившият премиер Николай Денков за това как са протичали срещите им.
Пеевски се среща със синдикати. Поема ангажименти като бъдещ управляващ.
Пеевски стана председател на ДПС и си постави за цел да спечели повече от досегашните 36 депутати. Среща се със синдикати, съсловни организации. Поема ангажименти като бъдещ управляващ. Беше приет дори от посланика на Белгия в компанията на още десетина посланици на страни от ЕС.
Не се срещна обаче с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, когато той посети София в края на май. Пеевски все още е под санкции на САЩ и Великобритания за участие в корупция.
Той е противник на идеите на ПП-ДБ за продължаване на съдебната реформа и промяна в службите за сигурност. Каза го директно през април.
„Със сигурност няма да позволя да разбият българските служби, да разбият българската правосъдна система […] Не! Аз няма да им позволя да разбият държавата. Аз, Делян Пеевски“, каза същият пред репортери в парламента.
Политическите противници на Пеевски обясняват това с позициите, които той е завзел през годините в прокуратурата, службите за сигурност и регулаторите.
Агенция „Маркет Линкс“ единствена допусна, че е възможно ГЕРБ и ДПС да имат общо над 121 депутати, т.е. мнозинство за управление. Дори и да спечелят малко по-малко депутати, това отново ще превърне двете партии в незаобиколим фактор в следващия парламент. И това отново е въпрос за българските избиратели.
А корупцията?
В последния парламент ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС приеха промени в конституцията, които предвиждат разделяне на Висшия съдебен съвет на прокурорски и съдийски съвет, намаляване на политическата квота при съдиите и увеличаването ѝ при прокурорите. Заявената цел е главният прокурор да загуби част от властта си да контролира цялата система, отделните прокурори да получат повече свобода да разследват, а съдиите да бъдат гарантирано независими.
Болестта, която трябва да излекува тази реформа, е следната – прокуратурата не разследва корупцията, атакува неудобните и прикрива удобните. За да заработят промените обаче, трябва да се промени и Законът за съдебната власт. Предишното правителство подготви проект, но не остана време за гласуването му.
ГЕРБ казват, че подкрепят реформите, но не пожелаха да се ангажират със срокове.
От ПП-ДБ казват, че ще настояват реформата да продължи в следващия парламент. Лидерът на ДПС Пеевски казва, че няма да допусне „да разбият българската правосъдна система“. От ГЕРБ казват, че подкрепят продължаването на реформите, но не пожелаха да се ангажират със срокове, както настояваше ПП-ДБ. В това време атаката срещу проекта за нов Закон за съдебната власт се води от прокуратурата и служебното правителство, оглавявано от бившия депутат от ГЕРБ Димитър Главчев.
От следващия парламент зависи дали реформата ще тръгне, какви хора ще бъдат избрани от политическата квота в новите Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, които пък трябва да изберат нов главен прокурор. Това може да стане със 160 от общо 240 депутати – т.е. въпросът пред избирателите звучи така:
Дали привържениците на статуквото ще имат 160 гласа, за да произведат същия резултат, или пък ще има над 80 депутати, които да не допуснат това и да изберат и нови хора.
По същия начин стои въпросът и с новата Комисия за противодействие на корупцията, чиито членове все още не са избрани, а това също трябва да стане с поне 160 гласа в парламента.
Същата е ситуацията и с избора на председатели и нови членове на Комисията за защита на конкуренцията, Сметната палата и други държавни органи.
А може ли България да завие във външната си политика?
Разбира се, че може. Една случка от последните дни демонстрира колко лесно може да има „пробив“ в иначе последователните прозападни позиции на поредица от правителства.
Изтекли документи показаха, че служебният премиер Димитър Главчев е поискал от посланичката в ООН да промени българската позиция и да не подкрепи резолюцията за геноцида в Сребреница, за което призоваха Сърбия и Русия. Опитът не успява и все пак България подкрепя резолюцията заедно с още 83 държави.
Главчев е дългогодишен политик от ГЕРБ, чийто лидер Бойко Борисов демонстрираше близки отношения с президента на Сърбия Александър Вучич. Двамата често се срещаха покрай строителството на „Турски поток“, който пренася руски газ през България за Сърбия.
И в досегашния парламент има партии, които заемат позицията на Кремъл и се противопоставят на изпращането на военна помощ на Украйна, която беше нападната от Русия преди две години. „Възраждане“ и БСП обвиняват Запада, че е виновен за войната, въпреки че тя започна със заповед на Путин и с нахлуване на руски войски през границата на Украйна на 24 февруари 2022 г.
Президентът Румен Радев е последователен привърженик на позициите на Кремъл, а вече дори обвинява Запада за продължаването на войната. Последните промени в конституцията му отнеха абсолютната власт над служебните правителства и той трябва да избира премиер сред ограничен брой ръководители на държавни институции. Президентът обаче накрая назначава правителството и така запазва влияние. Например, Радев отказа да назначи Даниел Митов за външен министър, който има опит на поста и е последователен в прозападните си позиции.
И за да изглежда България още по-двусмислено, докато е член на ЕС и НАТО и очаква да влезе в еврозоната и в сухопътния Шенген, страната може да изпрати в Европейския парламент поне 5 евродепутати, които говорят с езика на Путин. Те са от „Възраждане“, БСП, а защо не и от ДПС, в чиято листа на пето място се оказа бившата журналистка и евродепутат от социалистите Елена Йончева.
Но нито една от тези възможности не е гарантирана. Всичко зависи от българските избиратели. И каквито депутати изберат, такива отговори ще получат въпросите.
