През 2005 г. Марк и Пени О’Съливан, които тогава живеят в Казанлък, поставят началото на една организация, която променя живота на десетки изоставени деца и младежи. Много от тях са с интелектуални и физически увреждания, но всички имат нещо общо – били са изоставени и обречени на живот в неравностойно положение.
Когато тези чужденци избират да помагат на изоставени деца с основаването на фондация “Сийдър”, първоначално започват да събират дарения, да правят обучения и да предоставят терапии за сиропиталища.
Две години по-късно те и екипът им посещават за пръв път Дома за деца с умствена изостаналост в кюстендилското село Горна Козница. Това, което виждат там, обаче задава нова посока на каузата им – да работят за закриване на държавните домове, в които децата получават много лоши грижи, а правата им са системно нарушавани. Ирландците започват да подготвят прехода към семейна или близка до семейната среда на всички 58 деца и младежи с увреждания, настанени в него.
През 2010 г. домът е закрит окончателно, което го прави първият закрит държавен дом за деца с увреждания в България. Фондацията сключва договор с община Кюстендил за финансиране и постепенно изгражда първите си Центрове за настаняване от семеен тип, които кръщава “Сияние”. Това спомага за закриването на още 11 държавни домове в страната.
Семейство О’Съливан живее в България до 2013 г., когато решава да предаде фондацията на изцяло български екип, за който вярва, че може да продължи мисията им.
10 г. по-късно това не само е факт, а тя разширява все повече дейността си. Разполага с 9 центъра за грижа за над 90 деца и младежи, в които на смени денонощно работят почти 100 души персонал. Фондацията организира и все повече благотворителни инициативи, за да имат те нормален живот като в семейство, а не в институция. В момента тече Коледната благотворителна кампания, на която всеки може да дари колкото може.
Александрина Димитрова започва работа във фондация „Сийдър“ през 2012 г. като доброволец – събира дарения и се грижи за децата. Не работи дълго с основателите, но казва, че са много вдъхновяващи хора, които така я запалват за каузата, че бързо минава през няколко позиции и през 2015 г. оглавява организацията.
„Това, което ме мотивира и до днес, е, че успяваме да се грижим така за тях, че винаги да имат хора, на които могат да разчитат. Защото те нямат никой друг, освен нас. Всички са изоставени от раждането си или от ранна възраст и са живели в нечовешки условия“, каза пред Свободна Европа изпълнителката директорка на фондацията, която е и член на УС на Националната мрежа за децата.
Смисълът от тяхната работа е още по-голям заради това, че успяват да помогнат на част от тях да се интегрират в обществото, да си намерят работа, някои дори да завършат висше образование.
Фондацията управлява 4 центъра от семеен тип „Сияние“ в Кюстендил. В няколко къщи са настанени 24 младежи. Това са част от децата, изведени от дома в Горна Козница, които вече са пораснали – всички са над 18 г. Те получават 24-часова грижа от екип, който е минал специално обучение. Живеят по двама души стая – истински лукс, след като в държавния дом са спели по 50 деца в огромно помещение.
Храната се приготвя на място, като самите те участват в пазаруването, готвенето, сервирането и отсервирането. Като в истинско семейство. Фондацията им осигурява различни терапевтични дейности, като арт терапия, трудова терапия и реално социално включване – водят ги на театър, галерии, кафенета, организират им екскурзии и лагери.
За да са възможни тези толкова важни за младежите преживявания фондацията има собствен транспорт. Част от тях не могат да се движта сами и това е единственият начин. Финансирането по договора с общината обаче не предвижда това и затова се използват средства от дарители.
В същото време, за да могат да се включат в дейност, от която сами да изкарват пари за себе си, фондацията организира работилници, в които младежите изработват сапуни и свещи. Големи компании ги купуват за подаръци на свои служители и клиенти и така помагат. Идеята е за в бъдеще да се създаде нещо като социално предприятие за това.
Фондацията е изградила в града и Център за социална рехабилитация и интеграция „Синева“, в който се работи с други 30 деца и младежи с интелектуални увреждания. Те са отглеждани от семействата си, но имат нужда от допълнителна помощ – като психолог и кинезитерапевт. И също ходят на екскурзии, защото живеят много изолирано от обществото. Екипът оказва подкрепа и на техните родители.
Казанлък е другият град в, който фондацията е изградила 4 центъра от семеен тип, 3 от които са за деца и младежи с увреждания, също изведени от закритите домове. Другият е за такива, които нямат увреждания, но са претърпели домашно насилие, били са изоставени, оставени да живеят сами или осиновителите им са се отказали от тях.
В момента там живеят 40 души. Всеки от тях има собствена стая и легло, участва в избора на дрехи и играчки. Там ги учат да разбират смисъла на ученето и работата, за да се подготвят да живеят възможно най-нормално, когато напуснат след навършване на пълнолетие. Законът го изисква за тях.
А държавата няма механизъм, по който реално да ги интегрира в обществото. Затова от фондацията им осигуряват стипендии, за да продължат образованието си, помага им да си намерят работа и продължава да държи връзка с тях, за да могат винаги поне да се обадят на някой, ако имат проблем.
Един променен човек, един променен живот
Един от най-добрите примери за смисъла от всичко това е историята на младеж, настанен в център в Казанлък през 2015 година, когато е 19-годишен. Дотогава почти през целия живот той е бил в детски дом в изолирано село, след като майка му го изоставя когато е много малък.
„Той има интелектуални увреждания, но е вербален, за разлика от много други младежи, за които се грижим, така че ни разказа за живота си там. Много пъти е наказван да коленичи срещу стената и да стои така по цял ден, неведнъж е бил и обект на насилие“, разказва директорката на фондацията.
Когато идва при тях, той е почти неграмотен. Записват го на вечерни курсове, за да завърши основно образование. Той иска и да работи и минава през няколко квалификационни курса, последният от които по готварство. Никак не е лесно, но с големи усилия фондацията успява да го изпрати на стаж в местна кетърниг компания. А той е толкова старателен, че го харесват и вече 2 г. е на трудов договор.
„Това, разбира се, е голяма гордост за нас, но най-вече огромен успех за него, защото това да ходи на работа, да изкарва пари, да се чувства значим, го промени наистина много – стана по-положителен, има нови цели“, казва още Димитрова.
Куиз и бал за благотворителност
За да набира повече средства за каузата си фондацията от години провежда благотворителен куиз четири пъти в годината. Той се случва в ирландски пъб, който им предоставя безплатно мястото. Въпросите са в различни категории – история, география, музика и други, на английски език.
Таксите за участие и средствата от благотворителна томбола отиват за по-добрата грижа за младежите. Следващият куиз ще се проведе на 14 декември, четвъртък, и места вече няма. Този път е има по-голям наплив от всякога – ще участват 16 отбора с по 6 играчи.
Най-голямото благотворително събитие, което фондация „Сийдър“ организира, обаче е годишен бал, в който участват 150-200 мениджъри в големи български и чужди компании. Там се провежда необичаен търг – наддава се за различни инициативи на организацията, така че всеки дарител да може да избере и да знае за какво ще отиде помощта му. На последния бал през ноември, са събрани рекордните 200 000 лева.
Има и все повече хора, които избират вместо подаръци за рождения си ден и сватбата си, гостите да съберат пари, които да помогнат на децата и младежите в неравностойно положение. Направете го и вие!
