От средата на октомври украинците се придвижват на юг покрай западния бряг на река Днепър, стремейки се да достигнат стратегическия пристанищен град Херсон. Някои от най-елитните руски части, включително парашутистите от 76-та гвардейска въздушнодесантна дивизия, са се погрижили това контранастъпление да е изтощително.
На 9 ноември обаче Моксва обяви, че е заповядала на хилядите руски войници на западния бряг на Днепър да се оттеглят от източната страна на реката.
Ако заповедта бъде изпълнена изцяло, това ще означава изоставяне на Херсон – единственият областен град, който Русия е превзела след нахлуването си през февруари. Същия ден, когато беше съобщено за този изненадващ ход, украинските сили издигнаха знамето си над Снигуривка – град на 60 км южно от Херсон.
С това осеммесечната инвазия на Русия навлезе в най-новата си фаза, което накара анализатори отново да се замислят за издръжливостта на украинските сили, непоследователността на руската атака и политическите последици за Кремъл.
„Това е огромен политически провал за Русия. Този район беше анексиран преди шест или седем седмици, знаете, „Русия завинаги“ и всичко подобно, а сега се предава“, коментира Йохан Норберг, руски военен експерт в Шведската агенция за отбранителни изследвания в Стокхолм.
Отдавна е разумно от военна гледна точка, но в Русия имаше политическо нежелание за това, защото е отстъпление
„Отдавна [изтеглянето] е разумно от военна гледна точка, но в Русия имаше политическо нежелание за това, защото е отстъпление. Много е трудно да се замаже, че онова, което си анексирал преди няколко седмици, вече не е твое“, добавя той с уточнението, че все пак „военната необходимост изглежда е надделяла.“
Според бившия британски военен Бен Бари обявеното отстъпление следва модел, който руските командири изпълняват от началото на войната: „Например, след като не успя да превземе Киев, Русия се изтегли от Северна Украйна и преразпредели силите си на изток – за настъпление в Донбас.“
Киев обаче приема новината сдържано, а според някои експерти дори изглежда съмнително Русия просто да се откаже от територия, която е обявила за своя няколко седмици по-рано, макар и с международно непризнати средства.
HIMARS и десният бряг
Руските сили държат по-голямата част от Херсонската област на изток от Днепър. Това осигурява контрол над сухопътната връзка между руската граница с източния регион Донбас до провлака, който свързва континентална Украйна с полуостров Крим, анексиран от Москва през 2014 г.
От седмици личи, че позицията на Русия на западния бряг на Днепър става незащитима. Доставянето на западни оръжия, сред които американски артилерийски системи HIMARS, гаубици M777 и немска самоходна артилерия „Панцерхаубице“, даде на Украйна възможността да поразява руски цели по-навътре от фронтовата линия от сравнително безопасно разстояние.
Украйна успя да порази и някои речни преходи като Антоновския мост, който през лятото стана непроходим след многократни удари с HIMARS. За да може да снабдява силите си на западния бряг и да осъществява ротация на войските си, руската армия прибегна до преносими понтонни мостове и фериботни преходи, които украинците също обстрелваха.
Русия не може да поддържа присъствието си на десния бряг, защото украинците са затворили мостовете
„От седмици казвам, че Русия не може да поддържа присъствието си на десния [западен] бряг, защото украинците са затворили мостовете“, казва Конрад Музика, полски експерт по отбрана и собственик на компанията Rochan Consulting.
„[Руснаците] ще трябва да се изтеглят по-скоро и сега Днепър ще се превърне във фронтова линия“, добавя той. „Но това няма да е лесно. На украинците ще им бъде много трудно да преминат реката, особено след като видяхме, че руснаците изграждат укрепления на [източния] бряг.“
Също така „на украинците ще им трябват няколко седмици, за да възстановят бойната си ефективност, както се случи след Харков“, казва още той с уточнението, че не знае дали „ще успеят да преминат реката, да създадат плацдарм“.
Часове след съобщението за оттеглянето на руските сили, генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, каза, че американското разузнаване вече вижда индикации за изтегляне на войски от около 20 000-30 000 души.
„Смятам, че го правят, за да запазят силите си, да възстановят отбранителните линии на юг от реката, но това предстои да се види“, заяви Мили.
Излишна публичност
През последните дни възникнаха и въпроси около начина, по който беше съобщено руското решение. Генерал Сергей Суровикин, който беше назначен в началото на миналия месец да поеме общото командване на войната, направи препоръка по време на телевизионна среща с министъра на отбраната Сергей Шойгу.
Министърът, довереник на Путин, незабавно се съгласи и издаде заповедта сякаш по сценарий в отсъствието на руския президент.
„Съгласен съм с вашите заключения и предложения“, каза Шойгу, след като Суровикин препоръча отстъплението. „За нас животът и здравето на руските военнослужещи винаги са приоритет. Трябва да вземем предвид и заплахите за цивилното население.“
Министърът е подложен на остра критика от страна на националистите и военните за това, че инвазията се бави и прекъсва. Затова Музика е изненадан, че Шойгу все още е на поста си: „Той наистина трябва да е супер близък до Путин, за да оцелее, защото е отговорен за руските въоръжени сили и за ниското им ниво на готовност в началото на тази война.“
Това, което ме изненада, беше начинът, по който това беше обявено – те го направиха с такива фанфари
„Това, което ме изненада, беше начинът, по който това беше обявено – те го направиха с такива фанфари“, недоумява Норберг. „Защо да се вдига такъв шум по руската телевизия?“
„Около това изтегляне се въртят много пиар фактори, които не разбирам напълно. Трудно ми е да свържа точките“, признава и Музика. „Руснаците са много публични по отношение на това изтегляне до такава степен, че това ме кара да се съмнявам в намеренията им. Има много нюанси на сивото в тази война и в това конкретно събитие.“
Предизвикателствата пред Украйна
Украински официални лица споделят този скептицизъм, като предполагат, че съобщението може да е уловка, за да бъдат примамени украинските сили в капан. Наталия Хуменюк, говорител на командването на Южна Украйна, каза пред независимия руски телевизионен канал „Дождь“, че може да става въпрос за „психологически операции“, целящи прикриване на истинските планове на Русия.
„Действията говорят по-силно от думите“, написа в Туитър Михайло Подоляк, старши съветник на президента Володимир Зеленски. „Не виждаме признаци, че Русия напуска Херсон без бой. Украйна освобождава територии въз основа на разузнавателни данни, а не на инсценирани телевизионни изявления.“
Също така всяко по-нататъшно украинско настъпление на юг към града или на югоизток към близкия бряг на реката може да бъде опасно и бавно, тъй като се очаква руснаците да са заложили капани и да са разрушили мостове и преходи, за да възпрепятстват контранастъплението.
В изявление на командването на Южна Украйна се казва, че войниците вече се сблъскват с мини и изградени от Русия пътни заграждения. По думите на Подоляк руските сили са минирали „всичко, което могат“ в град Херсон, включително апартаменти и канализация.
Те са там от известно време, минират, поставят капани в къщите.
„Руснаците няма да го дадат безплатно, от военна гледна точка“, казва Норберг. „Те са там от известно време, минират, поставят капани в къщите. Освен това могат да оставят хора зад себе си, така че когато влязат, украинците ще трябва да влязат в градски боеве.“
В този случай възниква опасението дали няма да се повтори случилото се с Мариупол, който беше почти изцяло разрушен.
Разумен ход или катастрофални грешки
В съобщението за оттеглянето се отбелязва и фактът, че само преди шест седмици Путин е подписал документи, които според Кремъл превръщат Херсон и още три частично окупирани украински области в официална руска територия. Това означава, че заповедта за отстъпление е заповед за напускане на територия, която Москва смята за своя собственост.
През май, по време на пътуване до Херсон, Андрей Турчак, висш служител в контролираната от Кремъл политическа партия „Единна Русия“, каза: „Бих искал още веднъж да кажа на жителите на Херсонска област, че Русия е тук завинаги.“
„От политическа гледна точка това е лоша новина за Русия, защото Путин се отказва от провинция, която се опитваше да откъсне от Украйна“, казва Марк Канчън, военен анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
„От военна гледна точка това е много разумно“, добавя той. „Руските сили на западния бряг на Днепър бяха уязвими. Изтеглянето им обратно на източния бряг ще ги направи сигурни и ще освободи част от войските за укрепване на линията на други места.“
Много руснаци, които подкрепят Кремъл обаче, открито се противопоставят на начина на водене на войната, а сега и на отстъплението от Херсон. Сред руските военни блогъри в Телеграм съобщението за оттеглянето беше прието с тревога и като още един признак за дълбоките институционални проблеми в руската армия.
„Това, което се случва, е комбинация от допуснати катастрофални грешки, години и месеци на нерешими проблеми и липса на необходимите средства“, се казва в публикация на прокремълския канал „Военен осведомител“, публикувана непосредствено преди съобщението. Според екипа на канала „месеците на систематични грешки и невъзможността те да се коригират се превърнаха в лавина и ни доведоха дотук“.
