Стара Загора е един от най-древните градове в Европа. Още през новокаменната епоха (VII-VI хилядолетие прeди Христа) благоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството.
Много са регистрираните праисторически поселения в региона, но три от тях, които са локализирани в чертите на съвременния град, имат световно значение:
БЕРЕКЕТСКАТА СЕЛИЩНА МОГИЛА – най-голямата в България, разположена западно от квартал Кольо Ганчев. Била е висока 17 м и е имала диаметър при основата си 250 м.
АЗМАШКАТА МОГИЛА – първата цялостно проучена в национален мащаб могила
МОГИЛАТА ПРИ ОКРЪЖНА БОЛНИЦА /УМБАЛ „Проф.Стоян Киркович“/ – където са открити, консервирани и експонирани „in situ“ най-добре запазените и с най-богат инвентар неолитни жилища в Европа.
На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността „Мечи кладенец“, са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хилядолетие преди Христа). Медодобивът и усъвършенстването на металургията активират развитието на поселищната система през каменно-медната и бронзова епоха.
