Специализираният общински музей „Литературна Стара Загора”, създаден с решение на Градски общински народен съвет Стара Загора на 16 февруари 1961 година, е уникално по рода си извънстолично литературно-музейно, архивно-документално и подчертано творческо обединение.
В течение на повече от 60 години в неговите трезори са постъпили и се съхраняват хиляди документи, автентични ръкописи и експонати, оригинални веществени паметници, изключително редки печатни издания и произведения на изкуството, свързани с личния живот и творчеството – както в България, така и в чужбина – на значителна част от ведущите писатели и поети, свързани със Стара Загора, чието присъствие в националните духовни явления след края на XIX век, определя закономерно облика на самата българска литература. А в определена степен са показател и за модерното европейско художествено и социално мислене, за хуманитарното мироздание въобще.
Кои са стълбовете, кои са личните авторитети – духовните темели, върху които се крепи храмът, приютил архивно-документалната съкровищница на Музей „Литературна Стара Загора“? Определението е свързано с имена като Анастасия Тошева, Христо Ваклидов, Тодор Стоянович, Даскал Петър Иванов, Димитър Наумов, Атанас Трифонов Илиев, Теофано Попова, Георги Бакалов, Кирил Христов, Пейо Яворов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Ботьо Савов, Георги Райчев, Борис Бакалов, Николай Лилиев, Стефан Тинтеров, Богдан Баров, Димитър Чорбаджийски – Чудомир, Антон Берсенев, Иван Хаджихристов, Константин Германов, Атанас Атанасов Илиев, Борис Марзоханов, Гео Милев, Никола Икономов, Иван Мирчев, Добчо Попов, Димитър Б. Митов, Магда Петканова, Иван Захариев, Ами Бакалов, Димитър Караджов, Офелия Касабова, Константин Коняров, Христо Огнянов, Димитър Рачев, Антон Михайлов, Димана Данева, Веселин Ханчев, Стоян Каролев, Христо Кацаров, Димитър Данаилов, Павел Матев…
Към тях би могло да се причисли и оригиналното ръкописно присъствие на такива колоси на българския литературен и национален дух като Иван Вазов и Стефан Стамболов!
Над шестдесет от старозагорските литературни деятели, като се започне от възрожденския период и последвалото го класическо писателско поколение, проправят пътя и на по-младата „модернистична“ старозагорска творческа генерация.
Творчески промисленото идейно-художествено и документално-пространствено интегриране на оригиналните архивно-ръкописни, старопечатни и веществени наличности от съкровищницата на Музей „Литературна Стара Загора“ изграждат новата му експозиция като неповторимо институционално явление в съвременната българска музейна структура.
В този контекст новата експозиция на Музей „Литературна Стара Загора“ има за основна задача да проследи документално-хронологически сложните и драматични явления в литературно-историческия и хуманитарно-естетически процес на художествената писмена традиция в Старозагорския духовен регион и обективно-неразривните връзки на литературна Стара Загора с общонационалните и европейските литературни и философски духовни модели.
Уникално естетическо явление в новата експозиция на Музей „Литературна Стара Загора“ представляват и тематичните собствени колекции от оригинални произведения на изкуството, чието авторство се определя от художници като: Елисавета Г. Консулова-Вазова, Цветана Щилиянова, Александър Божинов, Райко Алексиев, Константин Трингов, Васил Димов, Борис Денев, Петър Морозов, А. Меерсон, Димитър Гюдженов, Марин Тачев, Димитър Караджов, Иван Соларов, Георги Славов, Михаил Саздов, Александър Поплилов, Евгения Илиева-Лепавцова, Сабина Вазова, С. Пенчев, и др.
Предлагайки атрактивна визуална среща с литературното минало на Старозагорския край, експозицията обективно, при това пряко внушава на посетителите и ценителите уважение, а и обясним духовен респект към красивото и непреходното, сътворени от предците чрез литературно-художествените им проекции – за съхраняване и усвояване на културно-историческата памет, за чувството и убеждението за национална принадлежност, интелектуална гордост и закономерна мотивация за бъдещето.
