Мъж имитира новогодишната реч на комунистическия лидер Тодор Живков. Млади хора танцуват в Студентския град на 8 декември през 70-те години. Българи пътуват до Перу, Египет и Япония. Момчета карат каруца с кон, докато са на село при баба и дядо. Ученици носят портрети на български писатели на манифестация по случай 24 май.
Всички тези случки от близо и далеч, от 30-те до 80-те години на XX век, са запаметени в разрастващия се архив на „Киноклуб Супер 8“. Мисията на неговите членове е да събират, възстановяват и дигитализират стари домашни филми и по този начин да разпространяват едно непознато досега културно наследство.
В момента колекцията на клуба включва над 200 архивни любителски филма – получени от дарители или намерени от битаци, мазета и тавани. Сред тях се виждат селска сватба, пионерски лагер, Коледа в детската градина. Излет в планината, двойка на почивка в курорта Албена, студенти, пътуващи на стоп.
„Нещо, разказано от първо лице, интимно, неподправено, не по сценарий – това може да се намери само в любителските филми“, казва пред Свободна Европа фотографът Тихомир Стоянов, част от „Киноклуб Супер 8“.
„Човек се захласва по такива истории и това е много ценно.“
Кинодетективи
„Киноклуб Супер 8“ се състои от четирима артисти в сферата на киното и фотографията. В началото трима от тях – Тихомир Стоянов, Кеворк Ванлян и Богомил Димитров – започват да си правят колекция от намерени филмови ролки в 8 и 16-милиметров формат.
По-рядко намират слабо разпространените в България Super 8-милиметрови ленти, които се появяват през 60-те години на XX век и които дават името на клуба.
Взимаме някоя ролка и на нея няма нищо индикирано, никога не знаеш какво ще излезе
Впоследствие към тримата се присъединява и Неда Миланова. Тя се занимава с документално кино и търси достъп до стари филми – особено такива, които не присъстват в официалните архиви и не са заснети професионално.
„Киноклуб Супер 8“ се оказва точното място – членовете му организират срещи, на които прожектират любителските ленти и ги обсъждат помежду си.
Когато гледат някой филм за първи път, четиримата влизат в ролята на кинодетективи. „Взимаме някоя ролка и на нея няма нищо индикирано, никога не знаеш какво ще излезе“, казва Неда пред Свободна Европа. „И се започва с разни малки детайли – от кой град е някой номер на кола или някоя сграда. Така подреждаме пъзела.“
Звукът от прожекционната машина и примигващият образ на екрана според Кеворк Ванлян „създават някаква хипноза“. „Това не е типичната кинопрожекция. Старите филми те приветстват да влезеш в един друг свят“, казва той пред Свободна Европа.
Макар че става въпрос за любителски филми, в този „друг свят“ няма само обичайни случки от всекидневието на хората през XX век. Напротив, често се срещат експериментални ленти и аматьорско игрално кино.
„Събират се хора с общ интерес, избират си тема, някой пише сценария, друг режисира и така се опитват да правят кино“, казва Тихомир.
Как се дигитализират архивни ленти
Артистите от „Киноклуб Супер 8“ намират общо в отношението си към архивите и в желанието те да достигат до по-широка публика. „Не искахме идеите ни да остават само в тези малки срещи, в които за три минути се извърта една ролка и повече никой не я вижда“, казва Неда.
Така клубът започва да се събира по-често и да поддържа база данни, в която се записва всеки нов филм в колекцията.
Постепенно четиримата започват да пренасят лентите си и в електронен формат. Това е важно, защото при всяко гледане на прожекционен апарат филмът се изхабява. Дигитализацията е начинът лентата да се запази във времето.
Отначало артистите сами си измислят системи за дигитализиране. Например, използват фотоапарат, който снима видео на прожектирания образ. Това обаче е сложен процес, затова клубът се снабдява с дигитализатор.
Преди да се дигитализира, един архивен филм трябва да се почисти и възстанови. Може да е бил изложен на влага или да е сух, което го прави чуплив. Друга опасност е да бъде износен от твърде често преглеждане.
Според Тихомир в България архивните филми поначало не са в добро състояние. Те са снимани предимно на ленти като „Орво“ и „Свема“. „С времето тези материали не са толкова трайни. Дори да ги дигитализираме качествено, те са претърпели щети“, казва фотографът.
Възстановяването и дигитализирането на даден филм изискват умение да боравиш с него, за да не го унищожиш
„Възстановяването и дигитализирането на даден филм изискват познания и умения да боравиш с него, за да не го унищожиш“, добавя Кеворк. За една кратка лента са нужни няколко часа, за да се прегледа, почисти, сканира и добави в Ютюб канала на клуба.
Особено търпение е нужно при работата с 9.5-милиметровите ленти на марката „Пате“. Това е най-старият любителски филмов формат, излязъл на пазара преди около 100 години.
По думите на артистите от „Киноклуб Супер 8“, те са единствените, които притежават такива филми в България. Лентите са най-старите в колекцията на клуба и датират от 30-те години.
„Те отново са любителски и това е много ценно, защото много малко хора са могли да си позволят камери, прожекционни апарати и ленти в началото на XX век“, казва Тихомир. Четирите български 9.5-милиметрови ленти са дигитализирани в Белгия и скоро ще бъдат показани пред публика.
А вие имате ли стари филми?
„Ако някой се опита да търси стари филми, правени от непрофесионалисти, много трудно ще намери такива“, разказва Тихомир. Затова киноклубът си поставя за цел да поддържа такъв дигитален архив.
Отскоро артистите започват да изграждат и собствена мрежа от дарители. Хора, които имат стари ленти, но нямат апарат, на който да ги гледат, могат да ги дарят на „Киноклуб Супер 8“. Колективът ще ги дигитализира безплатно и ще ги добави в своя „златен фонд“.
Освен че по този начин събира все повече архивни домашни филми на едно място, клубът прави жест и към самите притежатели на старите ленти – помага им да се срещнат с миналото си.
„Много е специално, когато хората идват и гледат филмите, които са снимали преди десетки години или в които виждат самите себе си“, казва Кеворк.
Мисията ни е тези филми да привлекат отново вниманието на своите притежатели и хората да разберат колко са ценни те
На една от публичните си прожекции клубът представя филм, който е получил като дарение. „Жената, която ни го дари, излезе отпред и разказа кадър по кадър кои са тези хора и какво се е случило. Спомняше си детството“, казва Неда. „Сега тепърва започваме по-мащабно да работим с дарители и ще правим интервю с всеки от тях, за да може да ни сподели повече за своите ленти.“
„Мисията ни е тези филми, които стоят забравени по чекмеджета, тавани, мазета, куфари и библиотеки, да привлекат отново вниманието на своите притежатели и хората да разберат колко са ценни те“, казва Тихомир.
Някои хора се учудват какво в техните стари филми е интересно за киноклуба и за публиката. Наскоро един дарител казва на артистите: „Какво толкова ще ви интересува моят филм за студентска екскурзия на стоп до Русе и Варна?“
„Това е неговата лична история, но заедно с останалите такива истории и в мащаба, с който ние работим, се създава една обща картина, събирателен образ на културното ни наследство. Образ на историята ни“, казва Тихомир.
България и европейските архиви
Членовете „Киноклуб Супер 8“ са горди, че с този образ България вече присъства на картата на любителските филмови архиви в Европа.
Колективът е член на организацията Inedits. Тя обединява артисти, които работят за съхраняването и популяризирането на архивното аматьорско кино на Стария континент. Миналата година „Киноклуб Супер 8“ взима участие в годишната международна среща на организацията.
„За останалите държави съдържанието, идващо от Балканите, е много интересно. Бяхме абсолютно екзотични“, разказва Тихомир и добавя, че запознанството с подхода на чуждестранни колективи е много ценно за членовете на клуба. „В техните страни на институционално и частно ниво отдавна са оценили, че тези архиви трябва да се пазят.“
Опитът на „Киноклуб Супер 8“ с колегите им от други държави показва, че разказът, който архивът на клуба изгражда, не просто представя националната идентичност на българите, но се докосва и до общочовешкото.
„В архивите от други страни темите са същите – отново са празници, почивки, поводи да се усмихнеш“, казва Тихомир. Такива са сюжетите в Италия, Франция и Германия, но не може да се отрече, че нравите са различни. „Все пак в нито един друг архив не видяхме как се коли прасе по учебник, а ние имаме такова видео“, добавя артистът.
По думите му останалите организации са много щастливи общността им да се разширява на европейско ниво и към нея да се присъединяват българи, румънци, сърби и т.н. със своите собствени филмови архиви. „Така те стават по-достъпни за колективната ни памет“, казва Тихомир.
„Познавайки миналото, ние познаваме себе си по-добре. То ни дава увереност, самочувствие, национална гордост“, добавя Тихомир. „Когато знаем повече за миналото, можем съвсем спокойно да гледаме напред в бъдещето.“
