Ако политиците влязат в обувките на обикновените хора, няма да се почувстват удобно. Това каза пред камерата на Bulgaria ON AIR един от дългогодишните обущари в София. Той е убеден, че е необходим ремонт на държавата.
„Тяхната основна функция е да стоят в тези обувки на хората, защото ние сме ги назначили на работа. Ние сме им работодатели, така че нашите обувки би трябвало много да ги интересуват“, сподели Борислав Богоев.
Известен като Маестрото за своите клиенти, Борислав е обущар, който е в занаята от 37 години. В малкия си дюкян поправя обувките както на обикновени хора, така и на политици.
„Аз съм работил в Германия. Там имат голямо уважение към хората с нашия занаят. Но техните политици са в техните обувки, защото ако не са, ще бъдат изхвърлени“, смята обущарят. И признава, че ако в България политиците обуят обувките на обикновения човек, ще се почувстват неудобно. И ясно вижда разликата в обувките на политиците и хората от народа.
„Не се лишават от удобни обувки, явно добре работят, добри пари изкарват и си купуват“, каза той.
Борислав Богоев признава, че държавата има нужда от ремонт. „Ако ние ремонтираме държавата, както аз обувките, Швейцария ще ни гледа със завист“, сподели той.
„Нашето правителство е единственото, което няма никакъв поглед към комунално битовите услуги. Нямам никакви инвестиции от държавата“, обясни обущарят.
Но не се отказва, защото обича работата си. И е категоричен – всичко зависи от хората. С болка вижда, че народът все повече обеднява, а промяната е трудна, защото българите са безразлични.
„Като видя млада майка с две деца, ми става мъчно. Как ще ги образова, как ще ги облича, как ще ги изхранва с 1000 лв. заплата“, сподели той.
И често си задава въпроса как все пак държавата работи.
„Представете си в пустинята един труп на елен и 20-30 лъва, които го гризат алчно. Смятам, че България е трупът на елена“, каза обущарят.
Борислав все пак гледа с надежда към новите политически фигури, но и с известни резерви. Казва, че винаги гласува, защото иска да живее спокойно. А единственото нещо, заради което все още е в занаята, е усмивката на хората.
„Когато един човек ти каже: „Благодаря ти, Маестро, за златните ръце“, ти получаваш това, за което се бориш непрекъснато“, признава той.
Но усмивката, както и доброто, са все по-голяма рядкост. И въпреки трудностите – не би заменил родината си.
Вижте повече в репортажа на Теодора Георгиева Bulgaria ON AIR
