След края на Рождествените пости, много от нас бързат да се нахвърлят на месните храни. А тепърва ще се отрупва и новогодишната трапеза… Още една причина да сме по-внимателни и да не прекаляваме ни дават учени от Кливландската клиника.
Американските учени обясняват кои са биологичните механизми, които правят редовната употреба на говеждо, свинско или овнешко рискови за сърдечно-съдови заболявания в две изследвания по темата, публикувани съответно в European Heart Journal и в Journal of Clinical Investigation.
По време на предшестващи изследвания специалисти по клетъчна и молекулярна медицина под ръководството на Стенли Хейзън открили, че триметиламиноксидът или ТМАО – вещество, образуващо се в процеса на храносмилането на червено месо от чревните бактерии, играе ключова роля в развитието на сърдечно-съдовите заболявания и в частност на атеросклерозата. По концентрацията на ТМАО в кръвта може с голяма точност да се предскаже риска от инфаркт, инсулт и дори смърт. Колкото е по-високо нивото на ТМАО, толкова по-голям е рискът.
В новото изследване, предназначено да определи как точно храненето влияе на концентрацията на ТМАО, участвали 113 души. Всички те по четири седмици спазвали три типа диети. Между диетите имало паузи, по време на които участниците се хранили както обикновено. В първата диета единствен източник на белтъчини било червеното месо, във втората – бяло месо и в третата – растителни продукти. Белтъкът във всяка от диетите съставлявал четвъртина от дневния обем на употребяваните калории.
След месец на диета с червено месо при повечето участници се случило рязко покачване в концентрацията на ТМАО в кръвта и урината. Нивото на това вещество се повишило средно три пъти в сравнение с диетите, основани на бялото месо и растителните протеини.
При някои участници станало дори десетократно увеличение в концентрацията на ТМАО. Когато обаче участниците прекъсвали да ядат червено месо, в продължение на следващия месец нивото на ТМАО в кръвта и урината постепенно спадало.
Хейзън и колегите му за пръв пот установили още, че при редовната употреба на червено месо се променя функцията на бъбреците – те започват по-трудно да извеждат от организма ТМАО, но по-добре – карнитина, хранителното вещество, съдържащо се в продуктите от животински произход, както и в продуктите от неговата преработка.
В резултат учените стигнали до извода , че чревните бактерии произвеждат ТМАО именно от карнитин, а не от други присъстващи в червеното или бялото месо хранителни вещества, холина и лецитина. А активното постъпване на карнитина в организма и промените в работата на бъбреците повишават концентрацията на ТМАО в кръвта и урината.
Ние показахме за пръв път, че ефективността в процесите на извеждане от бъбреците на различни субстанции може да се променя в зависимост от диетата. Досега се смяташе, че такива промени се отнасят единствено до солта и водата, пояснява Хейзън. Известно е, че за здравето на сърцето и кръвоносните съдове начинът на живот играе ключова роля. Новото изследване потвърждава, че отказът от червено месо може да е ефективна стратегия, позволяваща да се намали нивото на ТМАО и, съответно, а се намали риска от сърдечно-съдови заболявания.
Във второто си изследване екипът на Хейзън разкрил механизмите за превръщане на чревните бактерии от карнетина в ТМАО. Този процес се оказал двуетапен. Първият етап е аналогичен и при месоядите, и при вегетарианците. На втория етап при месоядите – за разлика от вегетарианците, производството та ТМАО от бактериите се засилва значително.
