Огюст Роден, скулптор (1840 – 1917)
Произход: Франция, средна класа
Образование: Имперско училище по дизайн
Интереси: живопис, пластични изкуства, жени
Най-известни творби: „Бронзовият век“, „Молитвата на Йоан Кръстител“, „Гражданите на Кале“, скулптурната композиция „Портите на Ада“, част от която са „Мислителят“ и „Целувката“
Постижения: родоначалник на импресионизма в пластичните изкуства и модерната скулптура.
Огюст Роден има две страсти – скулптурата и жените. „Бронзовият век” и „Молитвата на Йоан Кръстител” му носят слава, но тя служи само да сътвори още по-великите – „Мислителят”, „Целувката”, „Гражданите на Кале”. А къде са жените? Винаги наоколо, без тях Роден нямаше да може нищо.
Произходът на Франсоа Огюст Рене Роден не сочи гения, който го прави родоначалник на импресионизма в пластичните изкуства и модерната скулптура. Баща му е полицай, женен за шивачка. Огюст е роден през 1840. Късоглед е, не вижда черната дъска и губи интерес към училището, а за творец учи, като рисува в Лувъра.
На 14 е в Имперското училище по дизайн, но три пъти се проваля за Висшето училище по изящни изкуства и страда. Повече страда обаче за смъртта на сестра си Мари. Става послушник, но в ордена виждат таланта му и го връщат в света, за да служи на Бога чрез онова, за което е изпратен на земята.
През 1864 стават три важни неща. Роден заживява с Роз Бюре, шивачка и модел. Тя е до него 53 години, независимо от всички други жени. Женят се чак през 1917, седмици преди нейната и месеци преди неговата смърт.
После наема ателие, прави “Човекът със счупения нос” и го дава в Есенния салон. Скулптурата е предизвикателна като естетика и стои недовършена – парче от нея е отчупено. Отхвърлена е, но в същия салон и в същия „недовършен“ вид след 10 години вече е възхвалявана.
И трето, Роден работи с Албер Кари-Бельоз. Освен декоративни предмети, прави и малки пластики, Бельоз ги тиражира като свои, но му плаща допълнително. Финансовите му дела се подобряват и Роден отива в мечтаната Италия и най-вече – при Микеланджело.
„Микеланджело ме освободи от ограниченията на академичната скулптура”, казва по-късно.
Обратно в Белгия, Роден е жаден за творчество. През 1878 излага „Бронзовата епоха” – мъжка фигура, която е така реалистична, та мнозина я смятат за отпечатък от жив модел. Жури гледа случая и оправдава автора, но слуховете остават.
Потиснат от тези глупости, в „Молитвата на Йоан Кръстител“ той се застрахова – прави фигурата по-дребна от човешки ръст и предизвиква възторг с внушението за движение. Публиката дори не забелязва, че Кръстителят не е изобразен в крачка, а е стъпил здраво на двата крака.
Роден става звезда в Париж, а министърът на изящните изкуства Антонен Пруст му дава най-ценната поръчка – голям скулптурен портал. Роден е на 40 и започва работа върху „Портите на ада”, група със 186 фигури, висока 6, широка 4 и дълбока 1 метър. Вдъхновена е от Данте, Бодлер, Новия завет, готическите катедрали, Микеланджело и „Портите на рая“ на Гиберти.
Той работи върху „Портите“ 37 години. „Мислителят”, всъщност е централен образ в тази композиция и изобразява Данте, взрян към ада. „Целувката” пък е миг от любовната история на Паоло и Франческа от Римини. Така е с всички скулптури за „Портите на ада” – те заживяват свой живот, а цялата композиция е отлята в бронз чак след смъртта на Роден.
Огюст Роден е човек длъгнест, слаб, с рижа брада. Той вечно мачка парче глина, а изведнъж, само с няколко движения, глината оживява. После образът изчезва, идва друг, който също изчезва – и така, докато художникът намери това, което търси. Глината е главният материал за Роден, всичко друго е дело на помощници.
Точно като помощник през 1884 идва в ателието Камий Клодел, 19-годишна красавица и талантлив скулптор. Тя е голямата любов на Роден. Те са заедно ден и нощ, Камий го иска изцяло, но той не може да се раздели с Роз. Това изостря отношенията, тя е все по-капризна и студена, а през 1893 се разделят.
След загубата на Камий и с напредването на възрастта, страстта на Роден към жените става мания. Ателието му е пълно с голи модели и има шумни, болезнени връзки с жени от артистичните среди и висшите класи. Някои просто му харчат парите, други се къпят в славата, трети откровено го крадат. В опит да спре поне кражбите, той подарява творбите си на френската държава.
През 1917 умира, официално – от грип. Секретарят му Тирел твърди, че художникът моли да прекара зимата в бившия хотел „Бирон”, превърнат в музей на собствените му творби, но му отказват. И докато великият Огюст Роден умира вън от студ, скулптурите му вътре живеят на топло.
