Оля има добра диплома, приятел и кариера в международна компания. Преди девет дни тя заспива с мечта за пътешествие. Няколко часа по-късно се събужда заложник на политическите и военни амбиции на Кремъл.
Говорихме с Оля на 2 и 3 март, когато тя ни написа писмо от родния й Киев. Искахме просто да ни каже как изглежда градът й, но тя направи повече – описа срутването на целия й свят, заличен още с първите бомби.
Публикуваме писмото й без намеса и без да споменаваме истинското й име.
Един предишен живот
Сряда, 23 февруари, беше нормален работен ден и нищо не предвещаваше неприятности. Работих от вкъщи. След това, както винаги, се разхождах по улиците с приятеля ми и обсъждахме бъдещото ни пътуване до Норвегия и ремонта в новия апартамент.
Вечер, след работа, обичахме да се разхождаме и да обсъждаме планове за бъдещето. Сега това е невъзможно. Откакто започна войната в Украйна, излязох навън само веднъж, за да донеса вода. Въпреки че Киев е под контрола на Украйна, излизането не е безопасно заради риска от внезапно въздушно нападение или вероятността да се сблъскаш със саботьори на улицата.
Събуждането
Никога няма да забравя ранната утрин на 24 февруари. Около 5 сутринта приятелят ми ме събуди с думите: „Оля, започна, събуди се“! Оттогава животът ни се превърна в безкрайно следене на новините, тичане до убежището и обратно, и телефонни разговори със семейството, за да проверим дали всички са живи.
Имам роднини, които живеят близо до Киев, в малко селце, наречено Феневичи. Селото се намира на пътя към Чернобилската атомна електроцентрала (превзета от руската ярмия и държана от нея, б.р.) и беларуската граница. Хората там са в капан и са на прага на хуманитарна катастрофа. Такава е ситуацията и в много украински градове под руска окупация. Не сме били във връзка с близките ни там от няколко дни. Молим се да са живи.
Майката на приятеля ми, която е на 75 години, е тежко болна. Ден преди началото на войната я изписаха от болницата, където я лекуваха от двустранна пневмония и COVID. Сега тя е сама в апартамента и дори нямаме възможност да отидем при нея.
Укритието
Не мърдаме от вкъщи. Слушаме всяко шумолене и се крием, когато завият сирените. Обикновено заставаме в коридора, спазвайки „правилото на двете стени“.
В къщата ни има и укритие, но аз слизах в него само веднъж и не искам да го правя отново. Това място ме побърква, не се чувствам сигурна в него и ми изглежда страшно.
Храната
Късметлийка съм, че майка ми винаги е поддържала в наличност определено количество храна – замразено месо, риба. Преди това бяхме купили известно количество зърнени храни. Сякаш сме имали предчувствие, а може би е просто стечение на обстоятелствата.
Правителството прави всичко възможно, за да зарежда магазините с храна. Така че тук, в Киев, може да се пазарува от обикновените супермаркети.
Ходенето до магазините обаче е опасно. На нас ни помагат съседите, защото нямаме кола. Последния път, когато баща ми ходи да пазарува, в магазина нямаше зърнени храни. Имало е месо, но се чака прекалено дълго, за да си купиш.
В големите супермаркети може да се намери храна, но рафтовете на малките магазини са празни.
Малки фирми в Киев също помагат с хранителни стоки – някои раздават безплатно хляб по улиците. Така че няма проблем с храната… поне засега.
Парите
По отношение на парите, компанията, в която работя, подхожда с голямо разбиране и подкрепа и ни превежда заплатите. Нямам представа дали банкоматите в града работят, защото не съм пробвала да тегля пари от тях. В някои магазини обаче може да се теглят пари на касата. Ние засега плащаме без проблем с кредитните си карти.
Единственият проблем е, че някои магазини спекулират с войната и вдигат цените на стоките, вместо да помагат на хората като поддържат цените на нивата отпреди нападението.
„Моят народ“
Ситуацията в Киев не е толкова ужасна, колкото в други градове. Някои населени места са на прага на хуманитарна катастрофа. Говоря за тези, които са под руска окупация.
Някои хора тук отидоха на фронтовата линия, други – в териториалната отбрана, някои са доброволци или готвачи и т.н. Никой не е останал безучастен, никой не иска да види тук „руски свят“ и „Руска пролет“.
Аз много се гордея с моя народ, моята армия и моя президент.
И съм благодарна на всички, които ни подкрепят в такъв ужасен период. Няма да забравим това.
Дните ми минават с молитви всички да са живи. Страхуваме се и потръпваме от всеши шум. Но ние вярваме в нашата победа и това, че тя ще донесе нова ера, в която всички ще бъдат в безопасност.
Киев, 3 март 2022 г.
