Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до депутатите от шест парламентарни комисии – по бюджет и финанси, по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, по икономическа политика и иновации, по земеделието, храните и горите, по транспорт и съобщения, по електронно управление и информационни технологии, в което категорично се противопоставя на предложението на финансовото министерство за промени в Закона за местните данъци и такси, които предвиждат увеличение на данъчните оценки на имотите.
В законопроекта се предлага на всеки две години да се актуализира данъчната оценка на недвижимите имоти с индекса на цените им, определен от Националния статистически институт.
Според проф. Ковачева, ако се приеме тази спорна разпоредба, това ще доведе не само до увеличение на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци (ТБО), но и на данъка върху наследствата, данъка при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс.
Омбудсманът вече поиска това предложение за промяна в ЗМДТ въобще да не се разглежда поради липса на мотиви и предварителна оценка на въздействието, каквото е изискването на Закона за нормативните актове, с аргумента, че се нарушават основни принципи при изработването на проект на нормативен акт.
В становището Диана Ковачева настоява да се направи анализ на социалния ефект особено върху уязвимите групи. Тя подчертава, че се създава риск за възрастните хора от малки населени места или в големите градове, но в стари жилища, които обикновено са с ниски доходи. Омбудсманът е категорична, че увеличението на данъка ще ги натовари допълнително, защото доходите им не стигат дори да покрият ежедневните си нужди и много трудно заделят средства за лечение и непредвидени разходи.
„Ръстът на минималната работна заплата и осъвременяването на пенсиите ще се окаже недостатъчно, за да компенсира ръстът на данъка сгради, което ще превърне това задължение в още един източник, който ще води до обедняване на най-уязвимите групи от населението“, подчертава общественият защитник.
Проф. Ковачева обръща внимание, че в проектодокумента липсва и анализ за възможните икономически последици от въвеждането на тази мярка за икономиката в цяло и върху възможността за погасяването на увеличената данъчна тежест и свързаното с нея нарастване на ТБО от страна на уязвимите групи. Допълва, че в този смисъл не е изследван рискът по пътя на натрупването на такива задължения и може да се стигне до вълна от публична продан на имоти и поставянето на тази категория граждани в риск от оставане без дом.
Омбудсманът предупреждава, че в предложения проект има разминаване и с европейските регламенти за хармонизираните индекси на потребителските цени и на индекса на цените на жилищата, както и за определяне на методическите и техническите спецификации във връзка с индекса на цените на жилищата и с индекса на цените на жилищата, обитавани от техните собственици.
Проф. Ковачева обръща внимание и на друг факт – новите основи за такса битови отпадъци реално ще влязат в сила едва от 1 януари 2025 г., тъй като се базират на резултатите от преброяването на населението, които бяха публикувани през м. октомври 2022 г., а на жилищния фонд – м. май 2023 г.
Това е така, защото в момента данъчната оценка продължава да е базисна за определяне на такса битови отпадъци – чл. 67, ал. 5 от ЗМДТ, а за въвеждане окончателно на принципа „замърсителят плаща“ е регламентиран срок – 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в България през 2021 г.
Диана Ковачева е категорична, че приемането на тази разпоредба е в противоречие и с принципа, който общинските съвети трябва да спазват при определяне на такса битови отпадъци (чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ) – постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Посочва още, че липсва и анализ на отражението върху събираемостта на местните данъци и такси, както и че не е направена оценка на административната тежест при периодичното преизчисляване на стойността на всеки един имот във всяка една от 265-те общини у нас.
Освен това омбудсманът подчертава, че и сега има правна възможност общинските съвети да променят размера на данъците и при необходимост да повишат ставките на дължимите данъци в диапазона, ако преценят, че е налице промяна в социално-икономическите условия в съответния район – чл. 22 от ЗМДТ.
Общественият защитник се позовава и на практиката на Конституционния съд, според която механизъм, при който елемент от юридическия състав пораждащ данъчното задължение, не е определен със закон от Народното събрание, е противоконституционен.
Не на последно място Диана Ковачева подчертава, че изложените аргументи се отнасят и за предложенията по т. 2 от § 15 от законопроекта относно „Данъчна оценка на земеделски земи“ за обвързване на базисната данъчна стойност с коефициент, равен на отчетеното от Националния статистически институт изменение на средните цени на сделките със земеделска земя за страната.
Тя предлага още за ползването на данъчни облекчения да се включат не само сгради клас „А“, както е в законопроекта, но и тези с клас „В“ и „С“, които покриват минималното изискване за енергийна ефективност съгласно Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради.
„По този начин ще бъдат стимулирани собствениците на имоти в тези сгради да повишават енергийната им ефективност и тези сгради ще бъдат отличени от сградите, които не покриват минималното изискване за енергийна ефективност“, заключава омбудсманът.
Становището е публикувано на страницата на Народното събрание.
На 6 ноември на извънредно заседание правителството одобри предложения за промени в шест данъчни закона, които е необходимо да бъдат приети преди внасянето на бюджета за 2024 г. в Народното събрание. Сред тях е и Законът за местните данъци и такси.
