Общото събрание на ООН предлага 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница през 1995 г. В четвъртък 193-мата членове на асамблеята ще проведат дебат по резолюцията за определяне на ден за отбелязване на годишнината от геноцида от 1995 г. Тогава над 8000 босненски мюсюлмани бяха убити от босненски сърби. След дебата ще се гласува приемането на резолюцията.
Тя предизвика протест на президента на Сърбия и ръководството на босненските сърби и лобиране за блокиране на приемането ѝ. За одобрението е необходимо мнозинство от държавите, които участват в гласуването.
В проекторезолюцията, инициирана от Германия и Руанда, се осъжда „безрезервно всяко отричане на геноцида в Сребреница като историческо събитие“. В него също така „безрезервно се осъждат действия, които възхваляват осъдените от международните съдилища за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, включително отговорните за геноцида в Сребреница“.
Убийствата започват в края на Босненската война от 1992-1995 г., която избухва след разпадането на Югославия и противопоставя босненските сърби на другите две основни етнически групи в страната – хървати и мюсюлмани бошняци.
На 11 юли 1995 г. босненските сърби превземат защитената от ООН безопасна зона в Сребреница и започват да избиват бошняшки мъже и момчета. Онези, които се опитват да избягат, са преследвани през горите и планините около града.
През 2007 г. Международният съд – най-висшата съдебна инстанция на ООН – определи, че извършените в Сребреница действия представляват геноцид. Решението на съда е включено в проекторезолюцията.
Посланикът на Германия в ООН Антие Леендерце каза, че резолюцията „има подкрепата на голяма междурегионална група“. Пред Асошиейтед прес миналата седмица тя отбелязва, че всяка година на 7 април ООН отбелязва официално геноцида в Руанда през 1994 г., а резолюцията за Сребреница цели да направи същото за Босна преди навършването на 30-та годишнина от геноцида през 2025 г.
Националистическият президент на Сърбия Александър Вучич и ръководството на босненските сърби остро се противопоставиха на приемането на резолюцията. Според тях тя заклеймява Сърбия като „нация, извършила геноцид“.
На 30 април сръбският външен министър Марко Дурич каза пред Съвета за сигурност на ООН, че Сърбия последователно е осъдила „ужасяващото“ клане в Сребреница и други престъпления, извършени по време на войната в Босна.
Дурич призова резолюцията да бъде оттеглена и заменена с такава, която да почете всички жертви на войната. По думите му резолюцията трябва да се гласува в Съвета за сигурност на ООН, а не в Общото събрание.
На резолюциите, подложени на гласуване в Съвета за сигурност, може да бъде наложено вето от всеки един от петте му членове, което позволява на Русия и Китай да го направят.
Наскоро Сърбия посрещна с почести китайския президент Си Дзинпин, който прави първата си обиколка в Европа за последните 5 години. Лидерите на двете държави заговориха за своето „стоманено приятелство“. Сърбия е традиционен партньор на Русия.
Пратеникът на Русия в ООН Василий Небензя отхвърли резолюцията като „едностранчива“ и „политически натоварена“. Той каза, че този ход няма да насърчи помирението между народите на Босна и Херцеговина.
Милорад Додик, приятелски настроен към Русия лидер на Сърбия, който редовно повтаря отричането на геноцида в Сребреница, каза пред поддръжници на митинг в Баня Лука миналия месец, че действията на армията на Сърбия в Сребреница през 1995 г. са били „грешка, която е оставила престъпление“, но отрича това да е геноцид.
