На 12 март украинският журналист Олех Батурин получава телефонно обаждане от познат, който го моли за среща.
Когато стига до уговореното мястото, познатия го няма. Вместо това има кола с руски войници. Това казва Батурин пред украинската служба на RFE/RL малко преди Световния ден на свободата на печата 3 май. „Те изскочиха от колата и започнаха да ме бият. Сложиха ми белезници, завлякоха ме в колата и ме откараха в град Нова Каховка“, казва още той.
Отвличането е началото на осемдневен плен за Батурин. Журналистът е кореспондент на медия „Нови ден“ в южната Херсонска област на Украйна. Тя е до голяма степен окупирана от руски сили от първите дни на войната на Русия в Украйна.
От 24 февруари насам най-малко седем журналисти са убити, а няколко други са ранени по данни на „Репортери без граници“ и Комитета за защита на журналистите. Миналия месец Националният съюз на журналистите на Украйна съобщи, че са били убити най-малко 20 медийни професионалисти.
Има данни и за много други като Батурин, които са били задържани, измъчвани и разпитвани от руските сили и техните подставени лица в Източна и Южна Украйна.
„Казаха ми: „Знаеш ли, това е военно положение. Води се война и можем да те съдим като на война. Просто ще свикаме трибунал и ще те осъдим на разстрел“, казва Батурин. „Започнаха да ме заплашват, да описват подробно как ще ме одерат с нож, за да умра бавно в агония, как ще ми извадят очите, ще ми отрежат ушите и крайниците.“
Заплахите
Батурин твърди, че е бил отведен в сградата на общинската администрация в Нова Каховка, където е бил разпитан от Владимир Леонтиев, проруски украинец, който е бил назначен за администратор на окупирания град.
„Той ми говореше на руски“, спомня си Батурин. „“Позна ли ме? Смееш да публикуваш мои снимки в нацистка униформа?“ Той говореше изключително грубо. Беше просто поток от псувни.“
По-рано Батурин е писал статии за сътрудничеството на Леонтиев с нахлуващите сили и вероятността той да бъде назначен за администратор на града. Статиите са илюстрирани със снимки на Леонтиев, облечен в нацистка униформа, докато участва в историческа възстановка.
„Тогава разбрах кой е поръчал отвличането ми“, каза Батурин. Той добавя, че по време на разпита в стаята е имало и голям брой въоръжени руски войници. „Всички заплахи, които чух, трябваше да взема насериозно. Бях изцяло в ръцете им“.
Батурин казва, че е бил жестоко бит в първите часове на пленничеството си. Те ме биха, когато ме задържаха“, каза той пред RFE/RL през април, докато се намира в Одеса. „Биха ме, докато ме водеха в Нова Каховка. Биха ме, докато бях в полицейското управление в Нова Каховка. Докато бях на разпит в кабинета на кмета, и там ме биха.“ По-късно медицински преглед установява, че Батурин има четири счупени ребра.
„Те ми казаха ясно, че не трябва да пиша повече“, казва той. „Казаха ми, че ми отмъщават за моите статии. Особено Леонтиев във връзка с публикациите с тези снимки… Той беше много ядосан, че сега се появиха онези снимки отпреди десетилетие, където той носи нацистка униформа.“
Условията
След повече от един ден в ареста на окупационната администрация в Нова Каховка Батурин е прехвърлен под ареста на руските сили и отведен в Херсон, областната столица, където е държан при тежки условия.
„В килията нямаше нищо освен пейка, на която беше доста неудобно да се спи“, казва той. „Първите дни беше много студено, защото времето беше мразовито… Имаше кран с вода, което беше добре, защото можехме да пием, колкото искаме. В пода имаше дупка, която беше тоалетна“, добавя той. „Но нямаше тоалетна хартия… нито сапун, с който да си измиеш ръцете.“
Също така по негови думи се е сервирала само студена храна веднъж или два пъти на ден, а палтото му е служило за одеяло и възглавница. „Много се радвах, че съм бил с палто, когато ме отвлякоха“, казва той. „Заради това не замръзнах и не се разболях.“
Разпитите
В ареста му задават по-общи въпроси, като например кои са „украинските фашисти“ или „белоруските журналисти и активисти, които може да са в Херсонска област“.
„Например ме попитаха кой стои зад различни канали на Telegram в Херсонска област и да предоставя имената на активни, проукраински журналисти…[или] имената на активисти, организиращи протести в Херсон“, казва той.
Според журналиста протестите на местните жители срещу окупацията на Херсон са разтърсили руснаците, които не са могли да разберат, че хората могат спонтанно да излязат на улиците. Той цитира руски следовател, когото е чул да казва: „Няма значение. Ще превземем Николаев и след това ще стигнем до Одеса, а след това ще се погрижим за всички тези хора веднъж завинаги. Те няма да провеждат повече демонстрации.“
„Те се опитват да установят свой ред“, казва още Батурин. „Искат напълно да потиснат всяка проява на обществена активност. Казаха ми открито още на първия разпит, че възнамеряват напълно да потушат журналистиката и просто да попречат на журналистите да изпълняват професионалните си задължения…. Те показват с действията си, че смятат тази територия за своя. Вярват, че ще бъдат там завинаги.“
Освобождаването
След осем дни плен Батурин е освободен. Казано му е да остане в дома си още пет дни. „Ясно ми е, че са били относително нежни с мен, особено в сравнение със затворниците, които са се борили срещу тях“, казва Батурин. По негови думи те са били „постоянно измъчвани“.
„Това отношение и фактът, че ме освободиха, показва, че отвличането е било предупреждение, че трябва да внимавам“, добавя той.
Малко след това Батурин напуска региона и предприема опасно пътуване през фронтовата линия до контролирана от украинското правителство територия, като се опасява, че ако руснаците го потърсят отново, за него, „последиците ще бъдат напълно различни“.
„Все още си спомням онази първа нощ, първите 24 часа като затворник“, казва той. „Не искам да мисля за това отново, но постоянно е в ума ми.“
