Тя е журналист и водеща в предаването „Тази сутрин“ по бТВ. Те са политици и кандидати за народни представители. Тя задава въпроси, но не получава отговори. Получава персонални атаки и обвинения в лъжа.
Журналистката е Мария Цънцарова, а замесените политици са лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов и депутатът от „Има такъв народ“ (ИТН) Станислав Балабанов. Подразнени от въпросите ѝ за позиции и действия на партиите им, те я нападат за това, че поведението ѝ е „тенденциозно“. Но мълчат по темите, за които ги пита.
Това се случва в последната седмица от предизборната кампания за предстоящите парламентарни избори на 27 октомври.
Историята е от последните дни, но е част от дългогодишен процес, в който политици атакуват медии и журналисти с цел да ги дискредитират. Актуалните участници в сюжета далеч не са единствените, които си го позволяват.
Два дни след случката с Костадинов бТВ излезе с позиция в защита на Цънцарова и журналистите от медията.
Съветът за електронни медии (СЕМ) публикува кратко съобщение, в което призовава политиците към „запазване на добрия тон“ в медиите. Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) защити Цънцарова и призова за медиен бойкот на „екстремистките партии“, които атакуват журналисти.
Самият Костадинов отказа да се извини.
Лидерът на ИТН Слави Трифонов пък обяви, че „спира“ участията на хора от партията в сутрешния блок на бТВ. Но това не му е за първи път.
Как реагираха останалите партии, които участват в изборите, на атаките срещу журналисти? Почти никак.
„Сега е избрана Мария Цънцарова. Чрез нея искат да покажат на журналистите, че има натиск да се промени поведението им, за да се откажат от функциите си“, каза пред Свободна Европа Георги Лозанов – медиен експерт и бивш председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Какво се случи, защо политици системно атакуват медии и имат ли по-дълбока цел?
Какво се случи
Костадин Костадинов гостува в „Тази сутрин“ на 14 октомври. Недоволен от въпросите, които получава, вместо отговор той обвини Мария Цънцарова в лъжа, каза, че тя не спазва журналистическата етика и разговорът с нея „не е продуктивен“. Затова според него „българските граждани си гасят телевизорите“.
Лидерът на „Възраждане“ всъщност нападна Цънцарова и заради нейно разследване от 2022 г. Тогава тя разкри, че една трета от тогавашните 13 депутати на проруската партия са се ваксинирали срещу COVID-19, въпреки че официалната партийна позиция беше против ваксините и мерките срещу вируса, който предизвика пандемия.
В понеделник при Цънцарова и Златомир Йочев – другият водещ в предаването – гостува Станислав Балабанов от ИТН. Попитаха за отношенията на ИТН с ДПС.
Вместо отговор той каза, че заради „държанието ѝ в национален ефир“, Цънцарова му прилича на Кирил Петков (съпредседател на „Продължаваме промяната – Демократична България“). Тя отвърна, че „заради начина, по който партията гласува в Народното събрание“, Балабанов ѝ напомня на Делян Пеевски (съпредседател на ДПС).
В резултат лидерът на ИТН Слави Трифонов обвини водещите в „тенденциозно, махленско“ поведение и каза, че слага „край на гостуването на мои хора при Цънцарова и нейния партньор“.
Тази реакция не е нещо ново за бившия шоумен. През 2023 г. Трифонов адресира подобно изявление и до Нова телевизия – отново след гостуване на Балабанов в сутрешен блок. Към днешна дата хора от ИТН продължават да гостуват в предаванията на Нова.
Последваха реакциите
Два дни след „недопустимата лична атака“ на Костадин Костадинов срещу Цънцарова бТВ публикува позиция в нейна защита.
„Заставаме зад всички наши журналисти, които продължават да служат на обществения интерес и търсят отговори на важни въпроси от отговорните лица и институции“, написаха от телевизията. Медията „категорично няма да толерира лични нападки и опити за сплашване, както и целенасочено дискредитиране на журналисти за това, че изпълняват професионално задълженията си“. В позицията пише, че поведението на Костадинов е „неприемливо и противоречи на демократичните ценности“.
Дни след тази реакция Костадинов отново гостува в бТВ, този път в предаването „Лице в лице“.
Кратко съобщение публикува и медийният регулатор – СЕМ. То съдържа призив към политиците за запазване на добрия тон, защита на свободата на словото и напомняне, че „личните нападки към журналисти, желанието за определяне вида на въпросите и темите за дискусия са печално известни практики от миналото“.
От АЕЖ излязоха с подробна позиция в защита на Цънцарова в частност и на медиите като цяло от посегателства на политици – защото „атаките срещу журналисти са атаки срещу цялото общество“.
Разправата с малкото професионални и критични представители на гилдията в медийна среда, която от години се доминира от смазващ политически и икономически натиск, е опасна за България
„Разправата с малкото професионални и критични представители на гилдията в медийна среда, която от години се доминира от смазващ политически и икономически натиск, е опасна за България“, казаха от асоциацията. И призоваха и медиите, и останалите политически формации да бойкотират „партиите и политиците, които нападат журналисти, когато последните разкриват лицемерието и лъжите им“.
Реакции в защита на Мария Цънцарова и свободата на журналистите последваха и от десетки представители на гилдията.
Но не и от останалите партии. Нещо повече – без да споменава имена и докато напада опонентите си в изборите от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че коалицията и „едни 12 журналисти тормозят обществото“.
Реакция в защита на Цънцарова и медиите дойде от някои кандидати от ПП-ДБ – като Манол Пейков, който след гостуването на Балабанов в „Тази сутрин“ написа, че „работата на журналистите не е да угаждат на политиците, а да ги провокират“.
Далечната цел
Поведението на представителите на „Възраждане“ и ИТН от последните дни отново повдига въпроса за натиска, който се оказва върху журналистите с цел тяхното дискредитиране пред останалата част от обществото.
„И преди е имало много опити медиите да се поставят в зависимости, за да може определени политици да си осигурят медиен комфорт“, каза пред Свободна Европа медийният експерт и преподавател в Софийския университет Георги Лозанов.
Той припомни анализите на американския философ Ноам Чомски. Според него един от признаците, по които човек може да познае дали едно общество е в демокрация или диктатура, е именно дали властта е под контрола на медиите, или журналистите са под контрола на тези, които упражняват властта.
Завой на изток, за да се възпроизведе съветският модел
„Това поведение спрямо журналистите е адресирано към твърдите електорални ядра, които могат да формират антидемократичен консенсус“, коментира още Лозанов.
Според него целта е България да бъде подготвена „от това да бъде една демократична страна, към завой на изток, за да се възпроизведе съветският модел“.
„Това е далечната цел. Тя е много по-радикална от една или друга нападка срещу журналистите“, каза Лозанов.
Празният стол и „мисирките“
В България партии и политици да атакуват медии и журналисти не е новост. Историята с „празния стол“ стана синоним на медиен натиск и АЕЖ я припомни в позицията си по повод атаките срещу Мария Цънцарова.
Годината е 2017-а. Водещата в сутрешния блок на Нова телевизия Анна Цолова е свалена от екран. При колегата ѝ Виктор Николаев един след друг гостуват Антон Тодоров – депутат от ГЕРБ, и Валери Симеонов – тогава вицепремиер във второто правителство на Бойко Борисов и лидер на НФСБ. Двамата, недоволни от въпросите, „припомнят“ на Николаев, че столът до него е празен.
Тодоров подава оставка като депутат, защото от ГЕРБ се разграничават от него – „свободната журналистика има правото да пита и да задава въпроси“.
Но лидерът на партията и тогава премиер Бойко Борисов през 2015 г. оприличи журналистите, които го гонят, за да му зададат въпроси, на „пуйки“, а през 2020 г. – на „мисирки“. Това беше обяснено със „собствена специфика на говорене“.
В годините, когато Делян Пеевски притежаваше печатни медии, с негови издания се разпространяваше анонимна книга с нападки срещу други медии и конкретни журналисти.
През 2020 г. Венелина Попова, която работи като журналист в сайта „За истината“, стана мишена на медии на Пеевски. Тя се превърна в обект на очерняща кампания заради работата си по разследване за дарения на Пеевски към различни болници в страната.
Практика в последните години е и политици и общественици да завеждат т.нар. дела шамари срещу медии и журналисти.
През юли тази година журналистът от разследващия сайт BIRD Димитър Стоянов и съавторът на статия в изданието Ангел Алексиев бяха осъдени да платят 3 хил. лв. на Лъчезар Иванов от ГЕРБ. Поводът за това бяха твърдения, направени от интервюиран събеседник през 2021 г.
През април Калин Стоянов, тогава служебен министър на вътрешните работи, заведе „дело шамар“ на стойност 65 хил. лв. срещу Стоянов и неговия колега Атанас Чобанов.
През март 2023 г. застрахователната компания „Лев инс“ заведе съдебен иск в размер на 1 млн. лв. срещу „Медиапул“ заради публикация, в която има цитат от стенограма на Министерския съвет.
По данни на „Репортери без граници“ България се намира на 59-0 място в годишния индекс за свободата на медиите. От организацията отбелязват, че „малкото независими гласове“ в страната все още работят „под постоянен натиск“.
През март тази година Европейският парламент (ЕП) прие първия по рода си закон за медийната свобода в Европейския съюз (ЕС). Неговата цел е да защити журналистите и медиите в ЕС от политически и икономически зависимости.
