Идеята на Николай Бареков за поставяне на безплатни зъбни протези оживя чрез заведено дело от адв. Анели Чобанова и нейния довереник д-р Георги Тодоров, които осъдиха Министеството на здравеопазването и НЗОК за отказът им да поставят безплатни зъбни протези. Би Нюз потърси за коментар адв. Чобанова:
Адвокат Чобанова, как се стигна до оспорването на НРД 2018 г. за денталните дейности?
„Този спор беше иницииран от пряко заинтересовано лице, кото не попада в обхвата на възрастовия диапазон, очертан в чл.12, ал.1 и ал.3 във вр. с ал.2 и ал.4 от Националния рамков договор 2018 г. за денталните дейности. Доверителят ми потърси защита пред КЗД, като подаде жалба срещу НРД за дентални дейности за 2018 г. в частта, предвидената в споменатите разпоредби възрастова дискриминация. В производството пред КЗД ответниците МЗ, НЗОК и Български зъболекарски съюз не ангажираха никакви доказателства, за да обосноват решението си да третират по различен начин здравно осигурените лица с частично или напълно обеззъбена горна и/или долна челюст на възраст от 65 до 69 години и останалите здравно осигурени лица в същото положение на друга възраст. Всъщност, ответниците по никакъв начин не отговориха на въпроса, защо се прави разлика между правата на здравно-осигурени лица, които имат идентични или сходни нужди, след като всички те имат своя принос към солидарния стълб на здравноосигурителната ни система. Не беше отговорено и на въпроса, колко у нас са здравно-осигурените лица с частично или напълно обеззъбена горна и/или долна челюст на възраст, различна от визираната в спорните разпоредби на НРД 2018 г. за дентални дейности. По този начин ответниците НЗОК, МЗ и Български зъболекарски съюз не успяха да се мотивират защо именно върху посочената от тях в НРД 2018 г. за дентални дейности възрастова група следва да бъде облагодетелствана, а не всички нуждаещи се от услугата здравно-осигурени лица.
В своето решение, Комисията е извършила изключително подробен и изчерпателен анализ на относимата законодателна разпоредба – национална и международна. Съобразени са били изчерпателно изброените в чл.7, ал.1 от ЗЗДискр изключения, при които неравенството в третирането не се смята за дискриминация, а е предвидено като позитивна мярка в полза на лица или групи лица в особено уязвимо положение. При това сравнение, КЗД е установила, че визираната в оспорения НРД възрастова група здравно осигурени лица, не попада в обхвата на позитивните мерки на чл.7 от ЗЗДискр. След подобен анализ и на уязвимите групи, визирани в чл.2, т.2 и т.5 от Закона за здравето, КЗД е установила, че визираната в оспорения НРД възрастова група здравно осигурени лица не попада и в обхвата на защитата, предвидена и в тази разпоредба на Закона за здравето. Като е установила несъстоятелността на изтъкнатите от ответниците мотиви, КЗД е постановила на тази фактическа и правна основа и своето решение, с което е обявила оспорената част от НРД за дентални дейности 2018 г. за дискриминационна. В решението си КЗД е постановила, че не са налице обективни причини или разумни основания за така предвидената преференция в НРД 2018 за дентални дейности за здравно осигурените лица на възраст от 65 до 69 години, поради което е създадена реална възможност за проява на непряка дискриминация по признак „възраст“ спрямо необхванатите от преференциалните условия на реимбурсацията на денталните дейности останали здравно осигурени лица.“
Решението на КЗД влезе ли в сила?
„Не, беше оспорено пред Административен съд София-град. В резултат на извършеното обжалване от страна на министъра на здравеопазването и на НЗОК, в Администратиен съд София-град бе образувано дело, по което на 27 май, т.г. бе проведено заседание. Тъй като страните по длото не посочиха нови доказателства, съдията го обяви за решаване и в момента сме в очакване на съдебното решение. Същото обаче подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, който за съжаление поради претовареност, насрочва делата си вече за 2021 г. А през 2021 г. най-вероятно ще има друг НРД, което ще рече, че търсената от доверителя ми защита ще е ненавременна, а ако в тогавашния НРД спорните разпоредби бъдат премахнати – потърсената защита ще бъде и лишена от смисъл.“
Адвокат Чобанова, а какво е отношението на Българския зъболекарски съюз и той взе ли участие в съдебния процес?
Бългрският зъболекарски съюз също взе участие в съдебното дело, въпреки, че не беше подал жалба срещу решението на КЗД, и прояви много странно двойнствено поведение – от една страна предварително беше заявил позиция, че признава правото на моя доверител и на лицата в неговото положение, но в съдебната зала се солидализира с жалбите, подадени от НЗОК и МЗ, което за нас беше много странно, защото в крайна сметка БЗлС както и БЛС, като съсловни граждански организации би следвало да имат насоченост към приоритетната защита на правата и интересите на съответните лица, членуващи в тези съсловни организации.
Моят доверител е лекар, член на БЛС и на ЦЗПЗ и не на последно място, той е гражданин, който редовно внася своите здравно осигурителни вноски. Затова, като здравно осигурено лице няма защо да бъде оставен извън възможностите, които предвижда системата на здравеопазване у нас по отношение на присъщите на тази система медицинските услуги и грижи, още повече, че в чл. 37 ал.1 от ЗЗДискр е заявено, че: „Не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-никско качество или при по-неблагоприятни условия“.
В конкретния случай, с въвеждане на спорните разпоредби на НРД 2018 г. за дентални дейности, здравно осигурените лица на възраст по-малка от 65 години и по-голяма от 69 години, са поставени пред нелепата ситуация да получават нужната им дентална услуга при по-неблагоприятни условия в сравнение с облагодетелстваната група здравно осигурени лица на възраст от 65 до 69 години. Кому е нужно това поредно разделение на българското население? Нима и едните и другите не са човешки същества с присъщите им нужди? Нима и едните и другите не са здравно осигурени лица? Тогава с какво едните трябва да бъдат привилегировани спрямо другите? Нима 70 годишните или 71 и нагоре годишните лица нямат същите проблеми от здравословно и/или от социално естество? А има ли гаранция, че пък по-младите, какъвто е случая с моя доверител, който е на 49-годишна възраст, не са в същата социална нужда? А те какво да правят, когато им се наложи наведнъж да им се извадят всички зъби за цена не по-малка от около 3-4000 лв. и да им се изработият и поставят зъбни протези за около още толкова пари? Какво да правят и когато на около 3-4 годишен период протезите се чупят или амортизират, а носителят им не е достигнал до „заветната“ възраст 65-69, когато сметката ще се плаща НЗОК? Питам аз, къде остана заявения в от българската Конституция и международните актове принцип, че „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.“?
И че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на различните защитени признаци. А измежду защитените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци е и признака „възраст“.
За съжаление мисленето не е силната страна на родния ни чиновник. Допитването до знаещи и можещи – също. Облеченият във власт профан е най-страшния враг на прогреса. В егоцентричното си битие, профанът не допуска и помисъл, че други могат или знаят нещо повече от него. И когато такива определят битието на останалите, е страшно. Ето такъв е халът български понастоящем и докато не се научим да отдаваме дължимото уважение и зачитане на знаещите и можещите, все ще сме в това положение – и в публичния и в гражданския сектор.“
Източник: BNews.bg
