Православната църква днес отбелязва Атанасовден. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството.
И двамата светци са родени в Древен Египет. Свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний. Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство – за разлика от св. Антоний. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазийския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.
Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение.
В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст.
В народните вярвания Св. Атанасий е представен като властелин на снеговете и ледовете. Вярва се, че на този ден Св. Атанасий съблича вълнената риза, облича копринената и отива в планината, за да прогони зимата.
Атанасовден, както и предхождащият го Антоновден, се почита като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник срещу чумата и шарката.
За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
На Атанасовден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Наска, Нася, Наско Танас, Таньо.
