Елена намества слънчевите си очила, все едно се притеснява от това, което би се видяло на лицето й без тях. Тя е бежанка от Украйна. Срещаме се в Българо-украинския център във Варна, целият в цветовете на украинския флаг.
Лятото още не си е отишло, до нас минават и курортисти, но мислите на Елена са на друго място. Тя е една от от онези бежанки, които са оставили в Украйна свои недвижими имоти, но Русия е влязла в селището им и го смята за свое. Сега Елена доказва пред Москва, че нейната превзета собственост е наистина нейна.
За тази цел тя е трябвало да се яви лично на място. И още една подробност – трябвало е да изтърпи пълна проверка на дигиталните си данни, която е започнала от личния й телефон, но не е свършила с него.
Елена е кацнала на летище „Шереметиево“ в Москва. За много чужденци това е просто път към руската столица, но за нея това е друго – едно от местата, където Русия е разположила „филтрационни центрове“. Това са места, на които хората се задържат за проверка, без да е ясно колко часове или дни ще останат там.
Украинските бежанци, потърсили закрила в България, обикновено следват два маршрута, за да стигнат до превзетите от Русия райони. Първо отиват в Истанбул, откъдето има полети до две места с филтрационни центрове – летището „Шереметиево“ в Москва или летището на град Минерални води в Кавказ.
Първото им препятствие е именно филтрационният център, казва Елена.
„Пристигнах в Шереметиево. При кацане веднага ни взеха паспортите и мобилните телефони и казаха да чакаме в залата за филтрация. В Шереметиево това представлява огромен хамбар, препълнен с хора. В залата няма достъп до вода и храна. Няма и достатъчно места за сядане. Има тоалетни, които са недостатъчно на брой. Пристигналите чакат с часове да бъдат „филтрирани.“ Някои могат да чакат и денонощие.“
Код *#06#
Всички украинци, които са влизали в руски филтрационен център, знаят наизуст един код – *#06#. Те трябва да го наберат на телефона си веднага щом пристигнат в лагера. Този код не е изобретение на Москва, а на глобалните информационни технологии, но украинските бежанци се плашат от него. Ето защо.
Набирането на кода води дотам, че на екрана се изписва уникалният номер на мобилното устройство. Така до него получават достъп и руските власти.
От този момент нататък Москва получава пълен достъп до онлайн активността на притежателя на телефона. Чрез специален софтуер те получават достъп до цялата кибер история, свързана с телефона.
Смяната на апарата непосредствено преди пристигането на руска територия не помага за нищо.
Чрез специални алгоритми и изкуствен интелект руските власти могат да достигнат и до трафични данни, които не са свързани с конкретното устройство, а с предишни такива. Те използват ключови думи, за да установят дали съответната личност е имала каквито и да е изяви, в които да не подкрепя руското правителство и войната.
Какво е „уникален номер на телефона“
Уникалният номер на един телефон се нарича IMEI (International Mobile Equipment Identity). Той е от 15 цифри и идентифицира устройството като го свързва със специални мрежи. Достъп до този номер би трябвало да има само притежателят на телефона. За това има причина: ако някой има вашия IMEI, той може да следи местоположението ви, да клонира телефона ви и да извършва престъпна дейност от ваше име.
Клонирането дава и друга възможност – за безконтролен достъп до телефона на притежателя, чиято мобилна и интернет активност могат постоянно да се следят.
Това, което извършват руските служби, е пиратство
„Практически това, което извършват руските служби е пиратство, тоест отвличане на телефоните на пристигащите с всичките им лични данни, лична комуникация и интернет активност,“ казва Димитър Божанчев, който е специалист по информационни технологии в Силициевата долина в Калифорния.
„Използването на подобен шпионски софтуер на държавно ниво може да се оправдае при борба с тероризъм и друга престъпна дейност, при доказателства за подготвяни или вече извършени престъпления. Пример за използване на технологиите в този контекст беше акцията с пейджърите и други мобилни устройства на израелските тайни служби в Ливан,“ казва още Божанчев.
Украинските бежанци и уникалният номер
Излиза, че хиляди украински бежанци, принудени да се завърнат в окупираните територии, плащат висока цена за това: руската държава си присвоява дигиталния им живот. И за пристигащите има сериозни последствия, ако руските служби имат и най-малък повод за подозрение към тях при филтрацията.
„При ровенето в дигиталната история на една моя позната руснаците бяха открили, че тя е давала интервю в чужбина пред опозиционна руска медия“, казва Марченко. Тя добавя, че познатата е говорила пред медията само за живота си като бежанка, без дума срещу Русия. „Но самият факт, че е говорила пред опозиционна медия, я прави „опасна за Руската Федерация,“ казва Марченко.
В подобни случаи украинците или не се пускат в Русия, или се пускат, но чак след като ги впишат в регистър на ФСБ за „неблагонадеждни“. Това вписване върви заедно с вземане на пръстови отпечатъци и преминаване през полиграф. Има и друга опция – направо да ги арестуват и да им образуват наказателно дело.
В конкретния случай развръзката е добра – украинката, дала интервю за опозиционна медия, е била пусната, след като е минала през детектор на лъжата, вземане на пръстови отпечатъци и вкарване в регистъра. Но други случаи не завършват така.
„В началото хората се надяваха, че ще избегнат проблеми във филтрационните центрове, като си купят чисто нови телефони – такива, в които няма нищо записано и не са били ползвани мобилни данни. Но точно към тези хора е най-голямото подозрение“, казва Марченко.
Според нея такива хора най-дълго се държат на границата и най-щателно се проверяват. А после идва и лошата изненада, когато установят, че само през името им може да се достигне до цялото им интернет „портфолио“, което се намира на „облак“ (cloud), а то самото може да се синхронизира с новия им телефон.
Украинците, които Русия изобщо не пуска
Валерия Тимоненко от Запорожска област е от онези украинци, които руската държава не допуска до себе си, без да дава обяснения.
В началото си мислехме, че това е някаква лотария
„В началото си мислехме, че това е някаква лотария без логика“, казва тя самата. Забелязала е, че ако пътува цяло семейство от няколко души, Русия може да пусне само част от хората, без да обяснява защо останалите трябва да се върнат обратно.
Тимоненко има имоти в онази част на Запорожска област, която в момента е окупирана от Русия. Сред тях е голям апартамент в Мелитопол, но тя не е допусната да се върне в града си. Такива като нея има стотици, казва тя. Според нея причината е в това, че Москва по принцип не иска украинците да се връщат. „За Русия е по-изгодно да си присвои нашите недвижими имоти, отколкото да ги „легализира“, казва тя.
Запитана защо конкретно тя не е била допусната да се върне и да докаже, че нейната собственост е наистина нейна, тя отговаря: „Моето единствено обяснение е, че моите имоти вече са ги предвидили за разпределение между пришълци от Русия, тоест вече са „им хвърлили око“.
Тя допуска, че руските власти могат да установят това именно докато завърналият се украинец се намира във филтрационен лагер. Добавя, че вече има случаи, в които украински имоти са предоставени на руски граждани, а истинските собственици са спрени във филтрационните лагери и без обяснение са въртати обратно.
Някои от бежанците в България понякога се свързват със свои близки, останали в окупираните от Русия територии. Така научават, че към завзетата от Русия земя се движи неспирен поток от руски предприемачи, които отварят нови бизнеси, свързани със сферата на услугите – най-често кафенета и магазини.
Много от тези бизнеси се намират в имотите на украинци, напуснали окупираните територии. Например етнически българи от Бердянск твърдят, че в тяхното българско училище в момента са се нанесли руснаци, които са открили автошкола в сградата. Русия официално забранява да се преподава български език в окупираните територии от декември 2022 г.
