Журналистът от разследващия сайт BIRD Димитър Стоянов и съавторът на статия в изданието Ангел Алексиев са осъдени да платят общо 3000 лева на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Поводът са твърдения, направени от интервюиран събеседник в публикация на двамата автори от 2021 г.
Това стана ясно от решение на Софийския районен съд (СРС) от неделя, цитирано в позиция на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в сряда. АЕЖ определи като „опасна съдебна практика“ решението на съда да осъди авторите за чужди думи. Решението подлежи на обжалване.
Новината идва на фона на все по-често срещаната в България практика за завеждане на стратегически „дела шамари“ срещу медии и журналисти като форма на тормоз и спиране на неудобни разследвания. Ръстът на подобни дела беше отбелязан в годишния доклад на Амнести Интернешънъл през април тази година.
Решението по делото срещу авторите от BIRD идва и няколко години след като през 2021 г. българските служби и прокуратура проверяваха Лъчезар Иванов за евентуално пране на пари.
Тогава стана ясно, че депутатът от ГЕРБ е бил консултант на американска компания, която му е плащала в акции. Иванов е продал част от акциите си на борсата и така е генерирал голяма печалба, която е привлякла вниманието на разследващите.
През 2021 г. много медийни публикации, включително в Свободна Европа, отразяваха този казус.
За такава публикация става дума и в делото срещу двамата журналисти. През август 2021 г. те публикуваха текст, озаглавен „Помощ или подкуп? Какво се крие зад акциите на Лъчезар Иванов, разследвани от прокуратурата?“.
В материала е преразказано интервю с бизнесмен, който твърди, че е запознат с казуса на Иванов. Според бизнесмена продадените от депутата акции са представлявали „подкуп“. Фактът, че това твърдение принадлежи на интервюирания от авторите събеседник, а не на самите автори, е ясно посочен в текста.
Въпреки това Иванов заведе дело срещу Стоянов и Алексиев, а миналата седмица СРС реши, че двамата носят отговорност. Аргументът на съда гласи, че авторите е трябвало да проверят достоверността на твърденията на човека, от когото са получили сведения.
Подобно разбиране може да отвори вратата за цензура и автоцензура.
Според АЕЖ „подобно разбиране може да отвори вратата за цензура и автоцензура, в която журналисти да не смеят да взимат интервюта под угрозата, че могат да понесат отговорност за чужди думи“.
Организацията цитира и решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. В него е записано, че „наказването на журналист за съдействие при разпространението на изявления, направени от друго лице в интервю, би възпрепятствало сериозно приноса на пресата за обсъждането на въпроси от обществен интерес“.
Решението на съда по делото срещу Стоянов и Алексиев влиза в конфликт с практиката на ЕСПЧ, добавят от АЕЖ.
Тази година България се изкачи от 71-о до 59-о място в годишния индекс за свобода на словото на „Репортери без граници“. Въпреки това организацията отбеляза, че страната не полага достатъчно усилия, за да се справи с делата „шамари“ (SLAPP дела) срещу журналисти.
През април 2024 г. вътрешният министър Калин Стоянов заведе дело „шамар“ за клевета на стойност 65 хиляди лева срещу Димитър Стоянов и Атанас Чобанов от BIRD заради техни разследвания за корупция. АЕЖ поиска оставката на Стоянов, който тогава беше част от правителството на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ. Впоследствие Стоянов остана министър в служебното правителство с премиер бившия депутат от ГЕРБ Димитър Главчев и все още заема този пост.
През март 2023 г. застрахователната компания „Лев Инс“ заведе иск за 1 млн. лева срещу „Медиапул“ заради публикация, която цитира стенограма на Министерския съвет.
